Интервю с Joakim Brodén (SABATON)

Едни от любимците на българската публика – SABATON, отново ще направят концерт в България. Но този път те ще се качат на сцената на „Kavarna Rock 2014”. Какъв по-добър повод да се чуем с вокалиста на групата Joakim Brodén и въпреки проблемите с връзката да си поговорим за концерти естествено.

От другата страна – Привет, Joakim! Да не би да пътуваш?

Joakim Brodén – Точно в момента съм в средата на Норвегия.

От другата страна – В Каварна ще свирите за първи път.

Joakim Brodén – Нямаме търпение, защото сме чували слухове за този хеви метъл град в България преди може би повече от 10 години. Също така и слух, че кметът там е метална глава и в Каварна има екстремен фестивал. За това и нямаме търпение да свирим там.

От другата страна – Кметът наистина е метъл фен. Това не е слух, а факт!

Joakim Brodén – Наистина? Е, вече предизвика любопитството ми.

От другата страна – Какво ще направите в Каварна?

Joakim Brodén – Ще изсвирим компилация от дискографията ни. Разбира се ще присъстват и парчета от новия ни албум „Heroes”, който излезе наскоро. От друга страна, когато сме на фестивал, се концентрираме върху най-големите ни хитове, на които може да се попие и попее. Правим и по-бавни и депресивни парчета, но за фестовете ги избягваме.

От другата страна – Когато говорим за концерт, коя група според теб определя стандартите за живи участия?

Joakim Brodén – Мнението ми е, че старите банди поставят стандартите. Групи като AC/DC и IRON MAIDEN все още са на ниво и направо учудват с физическото си присъствие. Само за пример – Bruce Dickinson е на 55, но си остава един от най-добрите фронтмени, които светът е виждал. Разбира се, че е бил по-добър преди 20 години. Природа. Но на концерт слага в малкия си джоб 99 процента от днешните вокалисти. Същото се отнася и за Angus Young и Brian Johnson от AC/DC – впечатлен съм от старите кримки. Което ми дава надежда за бъдещето.

От другата страна – Според теб има ли група, която задължително трябва да се гледа на живо и човек да си води записки?

Joakim Brodén – Да, отново се връщаме на IRON MAIDEN. Миналата година направихме осем концерта с тях. Винаги съм харесвал творчеството им, но след онова турне и след като ги гледах и на живо, ги уважавам още повече. Най-лошият им концерт е 90 на сто по-добър от живите изпълнения на много други групи.

От другата страна – С коя група бихте искали SABATON да тръгнат на турне – като съпорт или хедлайнър?

Joakim Brodén – Като съпорт винаги съм искал да отваряме за METALLICA. Досега не ни се е случвало. Били сме заедно с ACCEPT, IRON MAIDEN, SCORPIONS, но никога не сме свирили с METALLICA. Израснал съм с тяхната музика. Бих искал да съм на турне с тях. А ако ние сме хедлайнъри бих искал за съпорт една финландска група, която прави невероятна музика – BATTLE BEAST.

От другата страна – Какво научихте от банди като IRON MAIDEN и SCORPIONS, когато сте били с тях на турне?

Joakim Brodén – Не вземай наркотици и не пий твърде много – ха-ха-ха. Ако трябва да сме сериозни – очевидно е, че за тях това е минало. Днес не посягат към тях. Спомням си партито след първото шоу с IRON MAIDEN – Steve Harris спокойно си пиеше биричка в бара, почивайки си. Много земен човек е. 90 на сто от музикантите като ACCEPT, IRON MAIDEN или SCORPIONS са здраво стъпили на земята. Заслужават това, което са постигнали, защото са бачкали здраво. Незначителна част от тези, които сме срещнали, са наистина задници.

От другата страна – С какво концертите днес се различават от тези в миналото?

Joakim Brodén – Днес концертите са много по-мащабни. Когато говорим за технологиите –  имаме видеоекрани. Вземи пиротехниката – преди 20 – 25 години този мащаб на използването им не е бил възможен. Много неща са се променили. Днес концертите са повече шоу и по-малко просто група, която свири песни, както е било през 70-те. При мен като фен, магията донякъде е изчезнала. Защото гледам групите отстрани на сцената, а не отпред с бира в ръка, както предпочитам. В началото беше яко, защото си казвах – „Гледам Rammstein! Яко!”, но предпочитам да съм в публиката с бира в ръка и така да се кефя на концерта им. Защото идеята е такава – те са изградили шоуто си да изглежда най-добре отпред, а не встрани от сцената.

От другата страна – Всяка година SABATON стават все по-големи. Успявате ли да опазите личното си пространство от вниманието, което получавате?

Joakim Brodén – Все по-трудно се оказва и все по-често ми се случва да нямам личен живот. Всъщност това не е точно проблем, а избор, който съм направил. Аз съм избрал да съм музикант и певец. И съм се прецакал, защото всеки, който ме е видял на снимка, ме разпознава. Но не смятам, че трябва да се оплаквам. Радвам се, че групата става все по-голяма. Проблемът възниква с някои пияни фенове, които не осъзнават, че това ни е работата. В повечето случаи обаче хората са възпитани, просто искат автограф или снимка и това е всичко.

(Тук връзката по скайп се разпадна за пореден път и се наложи Joakim да се обади по телефон – следват извинения и уточненето, че вокалистът на SABATON е някъде из горите на Норвегия.)

От другата страна – Какво всъщност правиш в Норвегия? Нещо свързано с турне или концерт?

Joakim Brodén – Не. Всъщност пътувам към приятелката ми.

От другата страна – С какво време разполагаш?

Joakim Brodén – Твърде малко. Всяка година половината сме на път. През лятото три дни съм си вкъщи, след това три дни концерти. Турнета по месец, месец и нещо.

От другата страна – Преди време разговарях с Johan Hegg и той каза, че много харесва кавъра, който сте направили на „Twilight of the Thunder God”. Харесвате ли кавъри и имате ли любими на ваши песни?

Joakim Brodén – Когато посягаме към някоя песен за кавър, трябва самата композиция да ни харесва. Понякога ми допада, когато песента, по която работим, я направим така че да се различава от оригинала. Или да я преработим така, че да е близко до оригинала, но в стила на SABATON. Както и направихме с „Twilight of the Thunder God” – кавърът е много подобен на оригинала, но в него няма мелодични вокали и се наложи да ги създам. Когато става дума за версии на наши парчета, ако са като на VAN CANTO, много ми допадат. Готино е да чуеш как изглежда твоята песен, през почерка на други групи. От друга страна щом някой е посегнал към наша песен, означава, че тя си струва. Защото никой не прави версии на скапани парчета.

От другата страна – Изненадва ли те как биха могли да звучат вашите песни, изпълнени от други групи?

Joakim Brodén – Разбира се, особено версията на VAN CANTO. Направо си е друга песен. Пренаписали са всичко от барабаните до китарите. Всичко е различно. Бях изненадан и от още една версия на „Primo Victoria”. Гледах видео в мрежата, което показва две момичета, може би между 9 и 12, не знам откъде са, които правят акустичен кавър на песента. Доста добре се е получил.

От другата страна – Коя песен би искал самият ти да си написал?

Joakim Brodén – „Gates of Babylon” на RAINBOW! Обичам я тази композиция.

От другата страна – Нека поговорим и за новия Ви албум „Heroes” – очаквахте ли да стане златен в Швеция, след платинения статус на „Carolus Rex”?

Joakim Brodén – Не вярвам, че албумът ще стане платинен в родината ни, защото „Carolus Rex” си беше щастлива стъпка. Той е за шведската история, има версия на шведски и много хора, които не слушат метъл, прослушаха SABATON с този диск. Очакваме все пак „Heroes” да стане номер едно в класациите, защото на второ място сме били доста пъти. Време е да се качим на върха. Не знам дали ще стане, но не вярвам новият ни албум да стане платинен.

От другата страна – Защо така?

Joakim Brodén – Защото „Carolus Rex” е за нашата история. В Швеция се продава и версия на шведски…

От другата страна – Обаче Вие ставате все по-известни…

Joakim Brodén – Така е, но шведите са много разочаровани, че новият ни албум не е на шведски. Разликите с „Carolus Rex” освен езикът, е че отново сме на тема Втора световна война. Предишният ни диск беше за историята на Швеция. Основната музикална разлика обаче е, че „Heroes” е завръщане към корените. Намалили сме симфоничните части. Има подобни елементи, но в сравнение с „Carolus Rex” са чувствително по-малко. „Heroes” е по-директен и по-бърз. Подобен е по-скоро на „The Art of War”.

От другата страна – Защо се получи при Вас така, че за период от десет години издадохте седем албума?

Joakim Brodén – Работим бързо… Ха-ха-ха… Щастливо развитие на обстоятелствата. Създадохме първия ни албум „Metalizer” през 2001. Но тогвашният ни италиански лейбъл не го издаде. 2004 записахме „Primo Victoria”. Алубмът обаче излезе 2005. Година по-късно беше готов „Attero Dominatus” – имахме време за композициите, защото не правехме много турнето по онова време. След това си върнахме правата върху първия албум, който записахме през 2001 и той излезе през 2007. Така се получи, че за по-малко от три години издадохме три албума. Което си е доста бърза работа. Оттогава решихме да изкарваме диск на всеки две години.

От другата страна – През 2014 имате годишнина.

Joakim Brodén – Така е. 15 години SABATON, което ме кара да се чувствам стар. Ще съм по-щастлив да празнувам 30-годишна кариера в метъла, отколкото като поп звездите, да се радвам на 15-годишнина и след това да ме няма.

От другата страна – Осъзнаваш ли факта, че вече 15 години сте по пътя?

Joakim Brodén – Просветна ми в края на миналата и началото на тази година. Някой ме попита колко време свирим заедно и направо онемях – това са 15 години! Ако трябва да съм честен с теб обаче, всъщност сме група като група само 10 години, защото през първите пет не приличахме на нищо. Вярно е, че SABATON е на линия вече 15 години. Чувствам това време по-кратко. Издадохме „Primo Victoria”, поставихме си за цел да станем професионална група. Не разпращахме повече демо записи и не участвахме в състезания от типа на „Battle of the Bands”. Професионална група сме от 10 години, но SABATON съществува от 15-сет. Не е лошо.

От другата страна – Накрая отново искам да те върна на концертите – най-епичният, който сте правили някога?

Joakim Brodén – Няколко са. Единият беше за 70-годишнината от Битката край Визна. Имаме песен „40:1”, която е точно за това събитие, разиграло се на територията на Полша. През 2009, 70 години по-късно, свирихме на бойното поле пред 10 000 полудели поляци. Изпълнихме „40:1” след полунощ точно на 8 септември, когато започват бойните действия. След това си спомням първия ни концерт в София. Също през 2009. Преди сме излизали пред яка публика, но въобще не бяхме подготвени за това, което ни очакваше при Вас. Независимо, че бяхме съпорт на HAMMERFALL, феновете ни посрещнаха като хедлайнъри. При тропането с крака, усещахме как сцената се мести. Тогава преживяхме тотален шок. Нито преди, нито след този концерт ни се случи нещо подобно. Към сметката прибавям и шоуто, което записахме в Полша за DVD-то „Swedish Empire Live” – свирихме на „Woodstock Festival” пред десетки хиляди.

От другата страна – А кой е най-ужасният Ви концерт?

Joakim Brodén – Няма чак толкова много. Обаче си спомням миналата година, когато бяхме на „Bloodstock” – нищо не работеше, както трябва. На този фестивал имаше твърде много безжични канали за вокали, китари и т.н. Започнахме с малки проблеми, които успяхме да отстраним. Обаче групата, която излизаше след нас, беше разположила на сцената монитори с 26 безжични канала, които предизвикаха истински колапс в нашите системи. Всичко изведнъж изключи. Получи се така, че изпълняваме една песен, след което пет минути спасявам положението като приказвам на публиката. После правим още една и още 3-4 минути приказки от моя страна. Беше наистина ужасно. Публиката обаче го прие нормално. Имаше един концерт в Испания. Там получих хранително натравяне и ми откриха салмонела. Така че можеш да си представиш какво е да пееш с 42 градуса температура и непрекъснато да ти се ходи до тоалетната. Направо се скъсах този ден. И в същото време да скачам по сцената, да се усмихвам и да се правя, че всичко е наред. Казвам ти, въобще не беше забавно.

От другата страна – Най-трудното нещо когато си на сцена?

Joakim Brodén – Когато нещо се обърка, но да направиш така, че никой да не разбере. Би могло да е малък технически проблем или мониторите да откажат и въобще да не се чуваме с бандата, или някой от нас да е със салмонела и висока температура, да съм болен, което да ми пречи да пея вярно, но да правим така, че всичко е наред и да даваме най-доброто от себе си и в тези моменти. Това изисква много усилия.

От другата страна – Последен въпрос – следващите 15 години?

Joakim Brodén – Надявам се да следваме същата посока, в която вървим в момента. Защото всяка година ставаме все по-големи, стъпка по стъпка вървим нагоре. При нас не е се е получило за една нощ – вчера да сме никои, а днес да сме на върха. Бавно вървим на пред. Надявам се да продължаваме да свирим хеви метъл и да записваме албуми.Това ще ме направи много щастлив!

От другата страна – Благодаря ти за интервюто.

Joakim Brodén – И аз благодаря. Дори смятам да остана в Каварна няколко дни след фестивала, за да си почина.

От другата страна – Сам или с приятелката ти?

Joakim Brodén – Със сигурност с нея. Ако тя разбере, че съм на почивка на Черно море без да съм я взел със себе си, ще ме убие!