Интервю с Jennie-Ann Smith (AVATARIUM)
Утре шведите AVATARIUM пускат на пазара третия си студиен албум “Hurricanes And Halos“, който ви представихме преди няколко дни. По този повод през изминалия вторник се свързахме с вокалистката на групата Jennie-Ann, която подробно ни разходи из спомените си от направата на творбата и сподели възгледите си относно ролята на жените в музиката. Цялото интервю, което тя даде за Metal Hangar 18, може да прочетете по-долу.
Привет, аз съм Jennie-Ann.
Здравей! Радвам се да те чуя.
Добре ли сме днес?
Да, благодаря ти. Как си, как премина денят ти?
Добре, благодаря. Току-що говорих с репортер от Германия, който изпитваше интерес към музиката ни. Изумена съм от вниманието, което получаваме покрай новия ни албум “Hurricanes And Halos“. Нещата около нас не спират да се случват.
Ами, мога да кажа, че го заслужавате. Преди няколко дни чух албума. Начинът, по който комбинирате блус рок с хеви и дуум метъл е удивителен.
Радвам се, че и на теб ти е харесал.
Излиза официално след няколко дни. Как би го описала със собствени думи?
Ако има хора, които не са чували AVATARIUM досега, могат да очакват доста силна енергия. Мрачно е и е поетично. Изработката е на майсторско ниво. Писането на песните, музикалните умения и всичко останало също. Притежава специална енергия, което е доста готино.
Изглежда, че сте намерили перфектната формула за вас. Продължавайте в същия дух!
Благодаря ти! На същото мнение съм.
Този път имаше възможността да се включиш в писането на песни. По какъв начин протече целият цикъл на композиране и записване за теб?
Срещнахме се в студиото тук в Стокхолм. Седнахме и всеки един от нас представи демо идеите си на останалите. Leif беше написал около 6 песни, а аз и Marcus също имахме няколко идеи. Тогава набързо записахме тези ранни демота и Marcus се върна в репетиционната. Работихме върху тези основи около една или две седмици. Потрудихме се и върху аранжимента, клавирите и цялостния звук. Не спирахме да опитваме различни неща. Знаеш, че всяка една мелодия и всеки един текст имат своята перфектна точка, която искахме да достигнем. След това се върнахме в студиото. Основата на песните, която са барабаните, бас и ритъм китарите бяха записани още от първия път. Всъщност, някои от моите вокали също са записани от първия път. Marcus продуцира нещата, а той е доста внимателен, когато става въпрос за усилватели, звук и микрофони. От доста време насам момчетата работят с това, което самите те са си избрали. Целият албум е изграден с много внимание и любов.
Разбирам, че си имала едно приятно приключение.
Ами, аз бях и все още съм пряко свързана с целия музикален процес и това е важно за мен като певица и музикант. Също така, мисля, че продуцирането е доста важно.
Миналата година спечелихте наградата на немския Metal Hammer за новоизгряваща банда. Поздравления за което! Какво значи за вас и по какъв начин оказа влияние върху музикалната ви мотивация?
Благодаря ти! Освен прекрасния престой в Берлин и запомнящата се вечер на наградите, бяхме шокирани и изумени. Не знаехме какво да очакваме. Естествено, това ни развълнува и ни вдъхнови. Помогна ни да решим, че трябва да направим трети албум. Това беше един важен за нас момент.
Каква според теб е главната причина, поради която звукът на AVATARIUM е лесно различим в музикалната индустрия?
Уникалността в нашия звук е комбинация от характерите ни. Имам предвид, това което чуваш в песните ни идва директно от сърцата и умовете ни на музиканти. Тъй като Marcus е и наш продуцент, това ни дава креативната свобода, от която се нуждаем. Това ни позволява да се уповем директно на собствените си музикални стилове и предпочитания. Разбира се, потопили сме се и в думм традицията. Също така, всеки от нас е доста повлиян от шведската фолк традиция, съдържаща прикрита меланхолия. Имаме и богата музикална традиция, изпълнена с прекрасни мелодии и песни. Например, ABBA са от Швеция. Това е повлияло на няколко поколения музиканти, дошли след Benny и Björn. Невъзможно е да не носим музикалния си опит заедно с нас.
През април дебютира новият проект на Leif Edling – THE DOOMSDAY KINGDOM. По какъв начин успяхте го съчетаете с ангажиментите покрай AVATARIUM, имайки предвид участието както на Leif, така и на Marcus?
Не си спомням кога точно записаха албума. Работата върху него се състоя в период, различен от този, в който работихме с AVATARIUM. Това е нещо наистина добро за тях двамата. Те са креативни творци, изпълнени със страст към музиката, та им приляга да бъдат активни постоянно. Както при спортистите е. Трябва да държиш мускулите във форма и така стоят нещата и с тях. За AVATARIUM е добре, че те работят и с THE DOOMSDAY KINGDOM, чиито албум е адски готин.
Говорейки за Маркус, какви са плюсовете и минусите на това да си в една банда със съпруга си?
Бих казала, че досега всичко е само плюсове, плюсове и плюсове. Минусите може би са, че трябва да знаем кога да се отърсим от нещата и да се насладим на свободното си време. Изпитваме удоволствие от това да работим заедно, но също така имаме нужда и от свободно време. Първо и най-важно, когато работим, ние сме колеги. Срещнахме се като такива. Преди връзката ни да прерасне в нещо повече, ние работихме заедно и бяхме приятели. Тази основа донякъде ме улесни да направя този преход в отношенията. Поласкана съм, че имам възможността да работя с един от най-добрите китаристи. Искам да кажа, той е доста талантлив музикант и страхотен продуцент. Да работя с него е истинска благодат, а нещата се стекоха по такъв начин, че се оженихме. Това ми дава допълнително чувство на сигурност. Фактът, че можем да работим заедно, е страхотен. А и той има доста добро чувство за хумор, та двамата се смеем доста.
Събрали сте се благодарение на музиката. Това е прекрасно.
Да, нали? Аз също смятам така.
Докато слушах албума, нямаше как да не обърна внимание на неговия елегантен и искрен стил на свирене. Допринася доста към атмосферата.
Хубавото нещо относно него е, че той винаги носи със себе си богатия си музикален вкус. Не се страхува да пробва нови неща или да навлиза в други жанрови среди. Целта на музиката е да ни помага, когато сме под напрежение. Сравнимо е с психотерапията, която е друго нещо, с което се занимавам. Музиката има нужда от напрежение. Ако няма, нещата няма да са толкова интересни. В този смисъл, смятам, че е доста смело от негова страна да прекрачва жанровите граници на музиката.
Смятах да те попитам с какво се занимаваш, когато не си заета с музика. Предполага, че си психотерапевт?
Ами, да. Тренирам, за да стана социален работник и в момента уча в университет. Занимавала съм се с различни форми на терапия. В момента уча, за да стана психотерапевт. Това е нещото, с което се занимавам. От музикална гледна точка, понякога пея в големи джаз банди. Та, занимавам се с различни неща.
Мисля, че е важно човек да има разнообразие в живота си. Изглежда, че се справяш добре.
Всичките тези неща се вдъхновяват едно друго. Затова, ако е възможно, бих желала да продължа да се занимавам с тях.
Не си много активна в социалните мрежи. На какво се дължи това?
Може би на факта, че не се справям с тях. Не съм добра, но хората продължават да ми казват “Трябва да се присъединиш. Трябва да имаш Instagram и Facebook“. Колебая се всеки път преди да публикувам нещо и не се чувствам комфортно относно това. Но давам всичко от себе си. Ти активен ли си в социалните мрежи?
Ами, да. Главно, за да поддържам контакт с най-близките за мен хора, както и заради Metal Hangar 18. Но се опитвам да държа личния ми живот настрана от социалните медии. Забелязал съм, че доста хора се пристрастяват към тях. Самия аз бях така допреди 8-9 месеца.
Тъй като сме отраснали без социалните мрежи, все още ми се вижда малко странно, че някои хора намират релаксация в тях. Изглежда, че е пристрастяващо.
Как би си представила рок и метъл света без жените, които стоят начело на някои банди?
Не си го представям. Изглежда, че слагането на етикети е доста по-важно за останалите хора, отколкото за мен. Нямам навика да го правя. Половите етикети също са нещо, до което не съм склонна да прибягвам. Искам да кажа, че на първо място, ние сме музиканти. Няма значение дали си мъж, жена, транс и т.н. Това е музика. Няма значение дали става въпрос за джаз, хард рок и други. Пея по начина, който ме кара да се чувствам себе си и да принеса музиканството си в песните ми. Живеем в свят, в който има ясно различими качества между половете. Разбира се, мъжете доминират, но смятам за доста важно, че трябва и жените да намерят своя път както в този жанр, така и във всички останали. Малките момиченца, които растат днес имат своите модели на подражание и могат да кажат “Мисля, че аз също мога да направя това!“. Ако правя нещо, което оказва дори най-малкото влияние върху някой подрастващ, то това значи, че всичко си струва. Женските модели на подражение са от особена важност за света, в който живеем.
Бидейки музикант, имаш възможността да пътуваш доста. Кое е любимото ти място, което обичаш да посещаваш?
В интерес на истината, никога не съм била в България, а много искам да посетя страна Ви. Знаеш, че когато човек се занимава с музика, това прави пътуванията още по-вълнуващи. Ние сме големи късметлии, тъй като имаме възможността да посещаваме наистина страхотни места и да се срещаме с прекрасни хора, от които да черпим различни енергии. Не бих могла да избера само едно място.
Говорейки за България, планирате ли да посетите страната ни в близкото бъдеще, за да изнесете концерт?
Знам, че искаме да го направим. Трябва да разказвате за нас и да ни показвате на приятелите си, за да имаме възможността да го направим.
Какво знаеш за страната ни от свои колеги и приятели, които са идвали тук?
Нямате ли един готин летен фестивал в Каварна?
Градът избра нов кмет, след което фестивалът имаше едно последно издание и за съжаление, спря да съществува. Поне за сега…
О, това е доста кофти. Чувала съм за него и знам, че е чудесен.
Има ли нещо друго, което би искала да кажеш?
Надявам се, че меломаните по света ще харесат новия ни албум “Hurrianes And Halos“ поне толкова, колкото ние, докато го записвахме. Очаквам да се видим в близкото бъдеще!
Благодаря ти за това интервю, Jennie-Ann. Желая ти спокойна вечер!
Благодаря, желая ти същото! И благодаря за интереса, който проявяваш към музиката ни.
Страхотно интервю! Първите два албума на Avatarium бяха празник за ухото и очакванията ми към третия за големи. Дано някой се сети да ги покани в България!