Интервю с Ivar Bjørnson (ENSLAVED)

Клише или не, ENSLAVED смело вървят по пътя си – трасиран от MOTORHEAD и PINK FLOYD, и закален в дебрите на скандинавския блек. 24 години по-късно една от малкото оцелели групи от „онези времена” издаде 13-тия си албум „In Times”. И точно там „във времената” си поговорихме за вътрешния свят на ENSLAVED с китариста и създател на бандата Ivar Bjørnson.

Интервюто с Ivar Bjørnson (ENSLAVED) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 27.04.2015 година.

От другата страна – Защо „In Times”? Какво се случва с ENSLAVED 13 албума по-късно?

Ivar Bjørnson – Новият ни албум описва еволюцията на ENSLAVED през последните 24 години. Създадохме групата през 1991. Имаме своя произход и помним пътя, по който сме минали. Корените ни са в норвежката блек метъл сцена. Минахме през много промени и направихме доста експерименти. Но новият ни албум е свързан много силно с корените ни и началото на групата плюс по-мелодичните ни неща от последните пет-десет години. В „In Times” можете да откриете историята на ENSLAVED.

От другата страна – С този албум завършвате кръга…

Ivar Bjørnson – Да, и аз така го чувствам. Понякога изследваме нови територии, понякога се обръщаме към миналото или поглеждаме в бъдещето. За мен това е добър баланс между това, което сме били и онова, в което ще се превърнем.

От другата страна – Какво ще се случи с групата след още 24 години?

Ivar Bjørnson – Хахаха… В групата сме само двама от самото начало. Надявам се да имаме поне още 10 години пред нас. Предимството да имаш толкова дълга история е, че можеш да погледнеш на миналото от дистанцията на времето и да почерпиш вдъхновение от по-ранните албуми и да го комбинираш с новите влияния. Така създаваш нещо ново и не се повтаряш постоянно. Възможностите са безкрайни, така че имаме много музика пред нас.

От другата страна – С 24 години история, виждаш ли ENSLAVED като рок динозаври?

Ivar Bjørnson – Хахаха… Чак динозаври – не. Но виж мамути по-може. По-скоро сме като един голям мамут, който не спира да се движи напред.

От другата страна – През годините сте правили много експерименти. Какво им е толкова специалното на горите Valevåg, южно от Берген?

Ivar Bjørnson – Това е мястото, където нашият фронтмен Grutleе е израснал. Близо до там съм израснал и аз. Там и се запознахме. Сега живеем в Берген, който е голям град, но сме родом от място с население от около няколко стотин души. Много сме бродили като деца из тези гори. От тях сме се вдъхновявали доста. Харесва ми да съм близо до природата. Която всъщност е голямо вдъхновение за много групи от Норвегия. Сега в гората записвахме в мобилно студио, правихме си експерименти с китарните партии и вокалите. И се усеща някакво специално чувство. Не знам дали слушателите ще успеят да го уловят. Различно е, когато записваме там, което вмъква малки детайли в голямата картина.

От другата страна – Какво си запазил от детството си досега?

Ivar Bjørnson – Много неща. Любопитството към всичко, може би още не съм пораснал, което е и причината да стана музикант. Интересът ми към митологията е много голям. Гладът за духовни преживявания ме тласка да опитвам нови неща и да изследвам нови територии, да търся нови начини, за да свиря, да създавам и композирам. Щастлив съм от това, че винаги има нещо ново, което ме предизвиква. Това съм запазил от детството ми и съм щастлив с него.

От другата страна – Да се върнем на новия албум. Какви планове имате след издаването му?

Ivar Bjørnson – Следващата седмица имаме турне в САЩ, после фестивали из Европа, Великобритания, после Южна Америка и Австралия. Няколко години ще сме заети с турнета.

От другата страна – Знаеш ли, че единствено първият Ви албум „Vikingligr veldi” има по-малко песни от новия?

Ivar Bjørnson – Така ли? Никога не съм обръщал внимание на това. Там са пет. Значи следващият път трябва да направим албум с четири песни.

От другата страна – „Nuclear Blast” ми изпратиха промо копие на новия албум. Песента „Building with Fire“ започва с рифа на „Orgasmatron” на MOTORHEAD, само че по-забързан…

Ivar Bjørnson – Най-накрая някой да го чуе. Да, така е. Ти си първият, който споменава за това. Това е нашият трибют към Motörhead. Дал съм 100 интервюта и ти си първият, който го е забелязал.

От другата страна – MOTORHEAD оказали ли са голямо влияние върху вас?

Ivar Bjørnson – Да, много голямо. Може би някои ще кажат, че това е малко странно, предвид какъв стил свирим, но е така. Аз и Grutle Kjellson сме свирили в MOTORHEAD кавър група. Слушам ги много. Може би не директно, но като енергия е възможно да ги откриеш и в нашата музика. За нас те са много важна банда.

От другата страна – Текстовете ви са за митологията, времето, смъртта, живота… Тези теми не са ли клише?

Ivar Bjørnson – Хахаха… Може би е така. Но ние гледаме сериозно на нещата, за които пеем. Целият имидж с мечовете, брадите… Аз нямам нищо против клишетата, те допадат на много хора.

От другата страна – Албумът започва агресивно и завършва спокойно. Това умишлено ли е?

Ivar Bjørnson – Получило се е без предварителен замисъл. Албумът е нещо като пътешествие. Първата песен „Thurisaz Dreaming” е първата, която написахме, а последната „Daylight” беше написана последна. „Daylight” описва чувството на посрещане на зората след дълга нощ. Клише, но така се случват нещата. Кръговратът – ден и нощ. Това е отразено в текстовете. Те съдържат всичко, което ни вълнува.

От другата страна – Коя част от денонощието ти е любима – денят или нощта?

Ivar Bjørnson – Хааа… Харесвам времето след полунощ, когато е тихо и спокойно, когато всичко започва отначало.

От другата страна – Да поговорим за обложката – червеният символ някаква руна ли е? Какво символизират човешките силуети и морето?

Ivar Bjørnson – Обложката има митологично значение, обвързана с Времето – началото и края, който е ново начало, което води към следващия край… Океанът е символ на времето, а червената светлина може да е началото или края, за вселената това няма значение, защото всичко се ражда и умира. Един непрекъснат кръговрат. Гигантите са символи на борбата между съзнателния и подсъзнателния свят, между съвремието и митологията. Трудно е да се опише, какво е времето. То е разстояние от едно място до друго. Символът включва руни в комбинация с логото на ENSLAVED, е нещо като портал. Може да е символ на стремящото се съзнание.

От другата страна – Какво е времето за теб?

Ivar Bjørnson – Толкова много неща. То е динамично движение. Времето от една страна е физическо явление, от друга е митологичен символ. Нещата имат начало и край. Аз имам минало, имам и бъдеще, които се забъркват с други хора. Има време на война, време на политически или религиозни конфликти. Времето е навсякъде.

От другата страна – Страхуваш ли се от времето?

Ivar Bjørnson – Не, времето е винаги около нас. То е константа. Чувал си тази приказка, че времето лекува рани. Аз не съм много съгласен. Според мен просто свикваме с болката.

От другата страна – Колко часа на ден слушаш PINK FLOYD?

Ivar Bjørnson – Хахаха… Добър въпрос. Нямам много свободно време за слушане на музика, но поне от три до пет часа на седмица.

От другата страна – Какво взаимстваш от PINK FLOYD в музиката на ENSLAVED?

Ivar Bjørnson – Прогресивните пасажи, вокалните хармонии, китарните сола като тези в „Daylight”. Те не са директни, а по-скоро като усещания и атмосфера. Но най-вече начинът, по който композираме нашата музика.

От другата страна – Важно ли е да включваш различни музикални влияния в метъла или не?

Ivar Bjørnson – За мен са важни и двете положения. Екстремният метъл е култура, в която има традиционалисти и експериментатори. Винаги има нужда от някой, който пази традициите и друг, който внася новото. Злият, примитивен блек метъл е толкова важен колкото и всяко ново течение в екстремната музика. Това е различната гледна точка. Има хора, които слушат единствено старите неща на BOLT THROWER, MORBID ANGEL или PESTILENCE. Така те възприемат музиката. Аз обаче мога да съм и от двете страни. Но ако не експериментирахме, нямаше смисъл да продължаваме като група.

От другата страна – В началото бяхте блек метъл група. Какво е положението с блек метъл стила сега?

Ivar Bjørnson – Нека го кажем така – бяхме асоциирани с блек метъла, защото бяхме много близо до него, почти бяхме част от тази сцена. Но сега философията ни е различна. Ние например никога не сме били сатанисти. В момента ситуацията е по-разкрепостена, защото в началото имаше много ограничения, какво е блек метъл и какво не е. Сега всеки свири блек метъл по начина, по който го чувства. Аз обаче не се имам за блек метъл.

От другата страна – Кой е най-големият враг на музикалния бизнес?

Ivar Bjørnson – Хахаха… Най-големите врагове на музикалния бизнес са бизнесмените. Хората, които не виждаш, тези които дърпат конците в сянка. Хората стоящи зад „Spotify”. Тези невидими ръце, които управляват пазара. Лейбълите се борят, за да оцелеят. Феновете плащат пари за стрийминг, но къде отиват парите? Никой не прави такива пари като онези невидими бизнесмени. „Goldman Sachs” и „Coca-Cola”, хората зад „Spotify” правят все повече пари от групи като нас и феновете. Мислиш си, че подкрепят бандите, но се лъжеш. В това е иронията. Парите от „Spotify” абонамента отиват в техните джобове и те правят пари от нищото.

От другата страна – Сега, когато всеки има неограничен достъп до информация, мислиш ли, че хората имат време да слушат дълги песни като вашите?

Ivar Bjørnson – Хахахаха… Да, разбира се, защото нашите песни докосват вътрешния свят на слушателя. Но това е духът на времето. Все повече изкуството застава срещу модерните технологии. Това е естествена реакция. Компютрите разтягат вниманието ни. С изкуството обаче успяваш да забавиш времето.

От другата страна – Трудно ли е да си честен дори и с риска да нараниш някого?

Ivar Bjørnson – За мен да съм честен не е чак такъв проблем. Не се интересувам от политика и избягвам да съдя хората. Ако ме питат нещо, искам да знам дали търсят професионално мнение или бърз отговор. Ако е за професионално мнение, се задълбочавам по въпроса и избягвам да давам прибързани оценки.

От другата страна – Кога последно стигна до ръба на физическите си възможности?

Ivar Bjørnson – Имах болно дете вкъщи и още едно, което беше в детската градина. Забравих да занеса топли дрехи на детето в градината. Яхнах колелото и тръгнах натам, след това карах като луд наобратно и почти повърнах от усилията, защото ме беше страх, малкият да не запали къщата.

От другата страна – Ако има филм за ENSLAVED, кой актьор би искал да играе теб и какво би било заглавието?

Ivar Bjørnson – Бих искал да ме играе онзи тип от сериала „Vikings”. Или датският актьор Mads Mikkelsen. А заглавието може да е „In the Out of Times” и ще бъде комбинация от странни митологични картини и реалност.