Снимка: Hristo Shindov

Снимка: Hristo Shindov

 След безброй преминати препятствия LIGHT THE TORCH се връщат в играта, черпейки опит от пет годишната си история под името DEVIL YOU KNOW, за да поемат по изцяло нова пътека. Новата им творба “Revival“ включва 12 парчета, записани в Лос Анджелис, САЩ заедно с продуцента Josh Gilbert (BULLET FOR MY VALENTINE, SUICIDE SILENCE), който е и басист на WOVENWAR и AS I LAY DYING. Обложката на диска е дело на Francesco Artusato, който е и китарист на групата.

 Съставът на LIGHT THE TORCH включва едни от най-утвърдилите се музиканти в модерната метъл сцена. Зад микрофона стои Howard Jones, прекарал десетилетие в редиците на номинираните за награда “Грами“ метълкор титани KILLSWITCH ENGAGE. Китаристът Francesco Artusato може да се похвали с петгодишен престой в деткор ветераните ALL SHALL PERISH, а басистът Ryan Wombacher е една от основните фигури в редиците на щатските метълкор майстори BLEEDING THROUGH. Към тях се присъединява и барабанистът Mike “Scuzz“ Sciulara (EXTINCTION A.D).

 Наскоро ние от Metal Hangar 18 имахме удоволствието да проведем интервю с Francesco Artusato и Ryan Wombacher, в което те споделиха редица интересни неща за новия си албум, промените в групата, както и мнението си по някои въпроси свързани с музикалната индустрия. Какво точно си казахме с тях, ще намерите по-долу.

Здравейте и благодаря, че се съгласихте на това интервю. Как върви денят Ви?
Francesco: Върви добре. Допреди малко гледах Tiger Woods по Golf Channel.
Ryan: Не мога да се оплача. Прекарах уикенда в къмпингуване с приятели. Чувствам се отпочинал и готов да се върна към същинските неща.

Новият Ви албум “Revival“ излиза след по-малко от месец. Развълнувани ли сте? По-важно – чувствате ли се освежени от това ново начало за бандата?
Francesco: Приятно е! Имах нуждата да направя този албум. Потрудихме се доста, за да може всяка една от песните да звучи като отделно пътешествие, от което слушащият да си извади поука.
Ryan: Повече от развълнуван съм за издаването му. За пръв път от известно време насам чакам нещо с нетърпение. Работихме здраво и вложихме огромна доза усилия в тази творба. Общо взето, цялата работа е свършена. Сега ни остава да дочакаме началото на прекрасното приключение, което следва.

Беше ли Ви трудно да започнете тази нова ера, имайки предвид, че от личен опит знаете колко усилия ще Ви бъдат нужни, за да запалите и носите факлата?
Francesco: Не е толкова лесно, когато знаеш колко работа имаш за вършене… Все пак, по един или друг начин, трябва да започнеш отначало. Имаш доста неща, върху които да размишляваш, но това прави случващото се по-вълнуващо!
Ryan: Този въпрос е на място, тъй като е един от първите, които си зададох, когато се присъединих към LIGHT THE TORCH. Не бях напълно сигурен как се чувствам, знаейки, че целият този процес на започване на банда ме чака отново… Особено след като идвам от група, която прави турнета повече от 13 години. Има хиляди висоти и низини – като онези влакчета от увеселителните паркове, ха-ха. Между другото, вече сме преминали както през тежки, така и през наистина готини моменти – заедно като банда, но и всеки отделно. Аз все още съм тук и гледам напред. Готов съм за всичко, което ни чака.

Хората винаги са ентусиазирани и пълни с енергия, когато започват нещо ново и вълнуващо. Успяхте ли да се докоснете до тези усещания, докато създавахте “Revival“?
Francesco: В началото имах смесени чувства. Разбира се, беше наложително да направим промените, които направихме, но поне знаехме, че това е добре за LIGHT THE TORCH в дългосрочен план.
Ryan: Да, абсолютно. Всички сме на мнението, че по един начин това е изцяло нова банда, но по друг остава същата. Няма да обърнем гръб на песните ни от периода на DEVIL YOU KNOW. Все още обичаме да ги свирим. Попаднахме в тежка ситуация и решихме да преоткрием себе си по естествен начин. Не сме правили компромиси и нищо не се случи насила. Този албум се получи точно така, както го искахме. Чувствам се адски горд, че съм част от него. Песните са добре структурирани. Различни са от всичко, което съм свирил досега. Малко по-хаотични са, но в същото време разполагам с повече свобода. В сравнение с предишните ни неща, ще звучат много по-добре на живо. Мисля, че голяма част от тях биха се харесали и на хора, които не са толкова навътре в метъла.

По отношение на нещата, през които преминахте, името Ви и какво символизира, до каква степен смятате, че името на дадена група може да окаже влияние върху развитието ѝ?
Francesco: Това е важна част в развитието на всеки музикант, но в нашия случай ние бяхме принудени да направим тази промяна.
Ryan: Едно готино и подходящо име може да отвори врати към хиляди възможности. Например, CROWBAR е брутално име, което е повече от подходящо за стила, в който се подвизават. Смея да твърдя, че LIGHT THE TORCH върши достатъчно добра работа в това да ни опише. Гледам на факлите като на неща, които те водят напред, помагайки ти да вървиш в правилната посока. Нещо позитивно… От тъмнината към светлината.

Кое е най-важното, което всеки пишещ трябва да има предвид, докато създава и оформя лирическата част на дадена творба?
Ryan: Всъщност, ние двамата с Francesco не пишем текстове, но знаем за какво иде реч в песните. Разбира се, всяка една от тях носи някакво значение. Някои от тях могат да бъдат повече от ясни за слушащия, докато други са по-податливи на лична интерпретация. Надявам се музиката ни да помага на хората, защото това би било страхотно.

Смятате ли, че обложката на албума успешно представя музиката, която седи зад нея? Освен това, каква важност придавате на визуалния аспект, когато иде реч за цялостния образ на дадена банда?
Francesco: С удоволствие ще споделя, че обложката е мое дело. В началото обсъждахме различни идеи и варианти. След това седнах и поработих върху няколко скици. Когато стигнахме до единодушно решение върху една от тях, започнах да доразвивам цялостната концепция и персонажите. Обожавам картини, които разказват истории. Затова и се стремях да постигна същото.
Ryan: Francesco буквално изби рибата с тази обложка. Прекарахме няколко седмици в студиото и постоянно обсъждахме как точно искаме да визуализираме “Revival“. Основната идея е да изобразява схватката между доброто и злото. Всеки има демони, срещу които се бори. Някои малки, други големи, но все пак остават такива. Всеки ден се изправяме срещу тях и трябва да направим правилния избор. За мен това е главната поука, която седи зад творбата.

Получавате ли еднакъв заряд, докато работите върху песните в студиото, в сравнение с моментите, в които ги изпълнявате на живо?
Francesco: Този път имахме много повече време на разположение, което ни помогна да бъдем по-релаксирани. Ако някой ни е гледал на живо като DEVIL YOU KNOW, може спокойно да мисли, че вече има някаква представа. Разликата е, че този път музиката е по-опростена, което ни позволява да куфеем повече на сцена.
Ryan: Винаги съм предпочитал концертната дейност. Главно защото студиото е по-спокойна и тиха обстановка. Искам, когато свиря на своята бас китара, тя да се чува адски силно. Искам да я почувствам. В студиото през повечето време седя на стол и свиря сравнително тихо. Големият плюс на работата в студио е, че те прави по-добър музикант и ти показва върху какво трябва да работиш, за да подобриш уменията си. “Revival“ е първият албум на групата, в който участвам активно. Преди това бях нещо като сесиен музикант. Този път имах възможността да дойда в студиото и да работя заедно с останалите. Няма да забравя и колко се забавлявах, докато записвах своите вокали. Още докато писахме песните знаехме, че пътят от студиото до сцената няма да бъде лесен, но пък парчетата ще звучат доста добре.

Какво значи тежката музика за вас? Кои са някои от любимите Ви албуми и групи, чиято сила и енергия описват най-добре жанра?
Francesco: Честно казано, аз съм фен на хубавата музика и хубавите песни. Не ми пука как изглеждат музикантите, каква е прическата им или пък колко са им големи гърдите, ха-ха. От друга страна, рокът и метълът са от малкото жанрове, в които музиката все още е по-важна от това как изглеждаш.
Ryan: Когато бях млад, около мен се слушаше само класически рок и кънтри. Радвам се, че израснах с толкова хубава музика. Когато започнах да търся нови неща, за да опозная сам случващото се със сцената, открих банди като MISFITS, BLACK FLAG, DESCENDENTS и много други. Обожавах това, че звучаха адски ядосани. След това попаднах на групи от рода на PANTERA, METALLICA, SLAYER… Знаеш – тежките работи. Звучаха ми като по-шумен и ядосан пънк. Още тогава разбрах, че това е моето място, ха-ха. Намирането на готина музика винаги ме е движило напред по отношение на това да свиря в група и да изнасям концерти.

Кои са някои от грешните схващания, които хората имат относно метъл музикантите?
Francesco: Веднага се сещам за агресивния аспект. Повечето метъл музиканти всъщност са доста добродушни, каквито сме и ние в LIGHT THE TORCH.
Ryan: Нещото, което винаги ме е дразнело, че хората мислят, че ние, метълите, сме негативни хора. Иска ми се да разберат, че грешат. Текстовете са начин да изкараш негативното от себе си и да го оставиш на сцената, или пък да го запечаташ в албум. Това е един вид терапия – качваш се адски ядосан на сцената и слизаш в съвсем различно и позитивно настроение.

През какви препятствия преминавате, за да оцелеете в постоянно изменящата се рок и метъл сцена? Вярвате ли, че лейбъл от ранга на Nuclear Blast е нужен на една банда, за да успее?
Francesco: Покрай останалите ми проекти работя с тях от почти 10 години. Определено помага да си под крилото на толкова уважавана и успяла звукозаписна компания.
Ryan: Честно казано, не знам какво ще се случи с нас в бъдещето. В момента съм просто част от пътешествието. Лейбълът ни върши страхотна работа. Изглежда, че все повече и повече хора узнават за съществуването ни. Това е едно наистина приятно чувство. След 15 години в бизнеса, все още се кефя, когато видя реклама на моя банда в някое списание или сайт.

А как се справяте с изменящия се бизнес модел, повлиян от консуматорското общество? Разчитате ли на възможностите, които социалните мрежи предоставят, когато стане на въпрос за общуване с феновете, базиранo на всеобщата любов към музиката?
Francesco: Късметлии сме, че имаме екип от хора, които се грижат за тези неща. Мисля, че казвам достатъчно за себе си всеки път, когато пиша и издавам музика. Затова и смятам, че общуването чрез социалните мрежи с хората, които искат да са по-близки с артистите, е безсмислено.
Ryan: Интернет пространството и социалните мрежи са нож с две остриета. Всеки може да намери и изтегли безплатно всичко, което иска. В същото време, това е една наистина сериозна и безплатна реклама за групите. Особено за тези, които тепърва започват. Вече няма нужда да имаш собствен уебсайт. Може да използваш социалните мрежи, за да достигнеш до всички тези хора и да комуникираш с тях. Винаги се опитвам да отговоря на всички въпроси, които феновете ми изпращат, както и да се срещна с тях на някой концерт, за да застана зад името си. Така ги дарявам с готино изживяване, което нямах удоволствието да изпитам като млад.

Ако трябваше да оцените музикалния бизнес, колко важност се придава на музикалния аспект спрямо бизнес страната на нещата? Смятате ли, че тези две неща са еднакво важни?
Francesco: Никога не съм бил фен на тези две думи сложени заедно. Това е просто грешно и анахронистично. Показва, че имаме още доста да се развиваме, за да започнем да се отнасяме професионално с нещата.
Ryan: Опитът показва, че членовете на дадена група са последните, които получават пари в индустрията. Понякога е добре, понякога е ужасно. В същото време, единствената причина, че изкарваме пари по време на турне е, че всъщност сме на турне и свирим всяка вечер. Можеш единствено да се надяваш, че ще успееш да изградиш добри отношения с хората, за да се доверявате един на друг. Винаги съм си мечтал за една специфична ситуация – на някого от музикалния бизнес да му се наложи да обикаля с кофти бус, изнасяйки кофти концерти през зимата. След това ще имат свободата да работят каквото искат. Това би променило някои хора. Трябва да обичаш музиката, за да успяваш да се занимаваш с нея.