Интервю с Einar Solberg (LEPROUS) броени дни преди концерта у нас

Einar Solberg

За четвърти път LEPROUS ще се представят пред българската публика. Досега норвежците са идвали два пъти като съпорт и веднъж като хедлайнер. Такъв ще бъде и концертът на 22 октомври в софийския клуб „R.B.F.” За втори път с концерт на LEPROUS сайтът “Metal Hangar 18” ще отбележи годишнина – в случая шестата. Какво са подготвили за феновете у нас – интервю с лидера на прог маниаците Einar Solberg.

Интервюто с Einar Solberg (LEPROUS) е излъчено в „От другата страна” по радио Варна на 14.10.2013 година.

От другата страна – Съвсем скоро отново ще бъдете в България. Какво ще предложите на феновете?

Einar Solberg – Този път концертът ни ще бъде малко по-различен. Ще се опитаме да представим цял сет лист, а не концерт от отделни песни. Всички композиции, които ще изпълним, ще се ги обединим в едно дълго парче. Ще се опитаме да не нарушаваме звука с приказки. Ще намалим говоренето до мининум. Публиката ще присъства на нещо подобно на класически концерт или театрална постановка. Ще има мултимедия. Предишния път се повторихме, но сега кадрите и ние самите ще бъдем синхронизирани с музиката. Всичко този път – от паузите, до най-малките детайли, е планирано много внимателно.

От другата страна – Т.е. с публиката няма да има комуникация?

Einar Solberg – Съвсем малко. Само малки благодарности и продължаваме със следващата песен.

От другата страна – Защо избрахте този подход?

Einar Solberg – Защото лично за мен е доста мъчително, когато хората стоят отпред и слушат твърде дълги приказки от сцената. Този подход не го харесвам. Предпочитам, когато отида на концерт да слушам музика, не речи. Лично аз говоря малко. Отпускам се евентуално при бисовете.

От другата страна – Не мислиш ли, че по този начин издигате стена между групата и публиката? Държите я на дистанция от вас…

Einar Solberg – Не, не смятам така. По този начин, според мен, преживяването е още по-пълноценно, вместо да си губим времето в приказки между песните. Както казах, не харесвам този начин, още повече, че когато хората нямат представа какво да говорят между композициите, се получават доста неловки ситуации. Не смятам, че ще има дистанция между нас и публиката, защото аз съм доста комуникативен с феновете – с погледи и през цялото време поддържам връзка с тях – просто не е с разговори.

От другата страна – Сет листът ви как ще изглежда?

Einar Solberg – Ще има песни от трите ни албума, но акцентът ще е върху последния „Coal”. Ще има доста композиции от „Bilateral” и съвсем малко от „Tall Poppy Syndrome”.

От другата страна – Защо последният ви албум „Coal” е толкова различен от „Bilateral”?

Einar Solberg – Няма смисъл да правим едно и също два пъти. Следваме естествения си път и инстинктите си, любопитството си. За нас не е опция да се повтаряме. Хората, които харесват „Bilateral”, могат да продължават да го слушат.

От другата страна – Попитах те, защото на фотосесиите Вие изглеждате някак си по-мрачни. Обложката на „Coal” е черно-бяла, докато на „Bilateral” беше многоцветна.

Einar Solberg – И все пак и двете обложки са направени от един и същ артист – Jeff Jordan…

От другата страна – При първо вглеждане сякаш виждам различна група….

Einar Solberg – Това не е различна група, просто всеки един човек е повлиян от живота и това, което му се случва. Повечето хора обаче се пазят от подобни влияния и разчитат на рутината – „това съм аз и това правя”. Инатят се срещу промените. Ние не работим така. В момента периодът, през който преминаваме, не е точно мрачен, а по-емоционален. Получава се естествено. В много интервюта повтарям, че когато създаваме нов албум, се стремим да е различен от предишните. Това е пътят ни.

От другата страна –  По какъв начин „Coal” е развитие в сравнение с „Bilateral”?

Einar Solberg – „Coal” е по-концентриран върху по малкото идеи. Предпочетохме да се съсредоточим върху една идея, отколкото да записваме по десет в една песен. Мога да го сравня с вечерята – не е необходимо да слагаш на масата всичко, което ти се намира в хладилника, за да се нахраниш. „Coal” е по-фокусиран. Някои хора го харесват, други не. Не можем да се съобразяаме с всички. Създаваме това, което създаваме.

От другата страна – LEPROUS е групата и на Ihsahn от EMPEROR – не се ли страхуваш, че в един момент ще започнете да си влияете музикално и ще започнете да си приличате?

Einar Solberg – Ако чуеш неговия последен албум и нашия, ще откриеш отговора.

От другата страна – Тогава как се опазвате от влияния?

Einar Solberg – Лесно е, защото с него не работим като композитори, а като лайв група. Всеки отделно си пише музиката. Композирането не е съвместно по никакъв начин. За това и когато сме с него, звучим различно от LEPROUS. Последният албум на Ihsahn, за който не мога да говоря много, е коренно различен от „Coal” по всички показатели. По никакъв начин музикално не се доближаваме до Ihsahn независимо, че свирим с него.

От другата страна – Бил ли си фен на EMPEROR?

Einar Solberg – Да, преди съм бил фен, след това започнах да свиря с тях. Трудно е да си фен на някоя група, в която след това започваш да свириш, защото навлизаш в техния свят. Все още ги уважавам, за това, което са били, но… бях им голям фен, когато бях малък.

От другата страна – Нещо интересно случвало ли ти се е с тях?

Einar Solberg – Разбира се. Vegard или Ihsahn е женен за сестра ми, така че ми е зет и се виждаме доста често. Обаче си спомням един епизод, когато бях малък, който описва каква малка роля съм имал в блек метъл движението в началото на 90-те. Спомням си, че братът на Ihsahn беше гост на рожденния ден на брат ми. Аз също бях там. По едно време Vegard дойде да го прибере. Звъни се на вратата, отварям и се стъписвам. Това, което виждам, е мъж с блекметъл грим, черна дълга коса, кожени дрехи, дълги черни шипове – подобен индивид не бях срещал в досегашния ми живот. По това време бях малко хлапе, когато EMPEROR издаваха албумите си.

От другата страна – И ето, че днес си на същата сцена с тях…

Einar Solberg – Да и следващата година ще свиря с тях на концертите по повод годишнинината от издаването на „In the Nightside Eclipse” (1994).

От другата страна – И трябва да научиш песните им…

Einar Solberg – Знам повечето от тях, защото и преди съм ги свирил.

От другата страна – Това, че LEPROUS е групата на Ihsahn, помага ли ви?

Einar Solberg – Разбира се. За нас има голяма полза да свирим с него. Трупаме опит. Обръщат ни и по-голямо внимание. По този начин наши фенове стават почитателите на екстремните жанрове независимо, че ние вече не сме екстремна група. Също така участията с Ihsahn ни представя пред публика, която в други случаи едва ли ще успеем да достигнем сами. Но екстремната публика не е от най-лесните, защото в повечето случаи въобще не е заинтересована от нас- всичко с чист вокали и клавири за нея е гей и дрън, дрън, дрън…

От другата страна – Как новите технологии влияят на музиката ви?

Einar Solberg – Влияят ни в голяма степен. Ние следваме времето. Не сме точно ретро група. Разбира се, когато открием нещо интересно от 50-те, 60-те и 70-те и то е яко, го използваме и ако звучи добре – се получава супер. Когато намерим нещо велико от 2013 година, също го включваме в музиката ни. Използваме всичко, което може да направи звука възможно най-добър. Компютрите играят голяма роля при нас. Понякога просто мога да стоя пред пианото и да композирам. Друг път да съм пред компютъра и да създавам музика с мишката. Технологията е друг вид инструмент.

От другата страна – Ти ли влияеш на музиката на LEPROUS или те на твоето свирене?

Einar Solberg – И двете. Защото специфичният стил, който създаваме с LEPROUS, влияе на начина ми на свирене. Но и начина ми на свирене, повлиява на групата. Така че и двата варианта са верни. Защото ако бях в кънтри група, изпълненията ми щяха да са твърде различни. И ако не бях част от LEPROUS, те щяха да звучат по друг начин.

От другата страна – Каква е музиката на сцената на живота ти?

Einar Solberg – Може би класическа. Защото е много динамична, какъвто съм и аз като човек. Общителен съм. Емоционален – за това и класическата музика ми пасва най-добре. Дори тя е повлияла на LEPROUS, но индиректно. Останалите от групата не слушат класика, за разлика от мен. Субжанрът няма значение, важното е да е качествена музиката.

От другата страна – Да те върна отново на новия албум на LEPROUS – каква е идеята зад черепа на обложката?

Einar Solberg – В първоначалния вариант имахме обложка, която беше почти черна. Тогава осъзнахме, че това е доста оттегчително. Свързахме се отново с Jeff Jordan и му представихме идеите си – искахме нещо мрачно, черно-бяло. Още повече, че не бяхме попадали на подходящо изображение, но знаехме, че той е правилният човек, който можеше да го създаде. Jeff много бързо прозря идеите ни и това, което искахме. С обложката подчертаваме как въглищата и диамантеният череп са карбонатни съединения и в основата си са с една и съща структура, независимо че са толкова различни всъщност. Идеята е – как две неща, които имат общо начало, са различни в зависимост от това, какво значение им придават хората.

От другата страна – И един последен въпрос за албума – защо заглавията на песните в „Coal” са толкова кратки и това концептуален албум ли е?

Einar Solberg – Искахме кратки и въздействащи имена, които лесно да се запомнят. „Coal” не е концептуален, но може би следващият LEPROUS ще бъде.

От другата страна – Няколко думи за групите, с които идвате в България.

Einar Solberg – В първата част от турнето бяха VULTURE INDUSTRIES. Изпълняват доста театрален, авангарден метъл и свършиха чудесна работа. За втората част сме поканили поляците BLINDEAD. Много атмосферична поуст прог метъл група. Мога да ги сравня до някъде по звучене с NEUROSIS, ISIS и CULT OF LUNA. Почти депресивна банда. Харесвам ги и нямам търпение да ги видя на живо.

От другата страна – Посланието ти към българските фенове.

Einar Solberg – Причината всяка година да се връщаме в България е, защото ви обичаме. Ще се видим!