Когато за пръв път чух някои от демо песните на “Lend me your underbelly” си помислих – “Ебаси, това звучи направо като неиздавани записи на Флойд от ранните им периоди”. И тъй като съм голям фен на Пинк Флойд, това може да се приеме като знак, че на първо слушане са ми харесали доста. По-късно чух и дебютния албум, който нямаше общо с тези демо записи, но въпреки това също ми хареса и реших, че няма да е зле да представя бандата на българската публика.

Прецених, че едно интервю с Крис би дало добра представа за този музикален проект, така че започваме с въпросите.

Можеш ли да ми кажеш малко повече за “Lend me your underbelly”? Също така откъде дойде името на групата, има ли някаква по-дълбока символика или нещо друго?
Ами всъщност думата underbelly често се използва като референция към скритата страна от нашето общество. И най-често става дума за тъмната страна на нещата. Въпреки това аз не се фиксирам само върху тъмната страна. Като личности ние имаме наше подсъзнание, мисли, чувства и задръжки. От друга страна ние споделяме с другите емоции и опитност посредством вербална и невербална комуникация. Лично аз чувствам, че между тези два свята – индивидуалния и споделения с другите хора има един вид ничия земя. В тази гранична зона нещата могат да бъдат или напълно свободни, или пък напълно подтиснати, могат да бъдат безмълвни или напротив – да крещят за признание. Вдъхновeнието ми идва от това, което аз наричам скрита перспектива. Най-общо казано оттук  черпя вдъхновение за “Lend me your underbelly”, както и самото име си показва. В идеалния случай се опитвам да изследвам и разкривам скритите перспективи. Това е и една от причините защо обичам да комбинирам студийните си записи със звуци записвани навън. Да поставиш обичайни делнични звуци в различен контекст понякога действа като лупа и помага да уловиш частичка от мистицизма на истинския живот.

Това е солов проект, но работиш ли с гост музиканти за записите или записваш сам и си единственият автор на музиката и текстовете?
По принцип си е солов проект. Аз пиша музиката и текстовете и сам записвам всичко. Миналата година работих съвместно с Bosbeelte върху една песен, наречена Stormvloedkering. А и разбира се съм отворен за съвместни действия с непознати на обществени места. Как ще се развие проекта в бъдеще е трудно да предположа. Това, което знам е, че съм по-склонен към творчество, когато съм изолиран… Така че най-вероятно ще си остане солов проект.

Какво можеш да ни кажеш за другите музикални проекти, в които участваш?
В момент свиря на бас в Downburstа – това е банда, която свири основно мелодичен рок/метъл. Освен това доста време свирих в холандската блек метъл група Salacious Gods на китара.

Миналата година “Lend me your underbelly” издаде своя дебютен албум. Имаш ли вече планове за нови албуми?
Определено! Всъщност вече работя по текстовете и записите на части от бъдещия албум. Чуствам се изкушен да се потопя по-дълбоко в този свят от звуци, който тепърва съм започнал да откривам. Усещам, че има още доста неща, които да намеря и покажа…

Предвид на това, че “Lend me your underbelly” е солов проект имаш ли някакви планове за концерти на живо?
Разбира се. До момента имам само едно участие на живо (в Гент, Белгия), но мисля в посока на повече изяви… На записите нямам особени проблеми с това, че бандата фактически съм съм само аз, но за концертите на живо използвам looping. По този начин мога да свиря различни пластове от песните. Всъщност обичам да свиря на живо – ти си заедно с публиката на едно пътешествие. Това може да бъде прекрасно, магическо. Постига се едно сливане между изпълнител и публика от началото до момента, в който концертът свършва и музиката затихва. Да съм сам на сцената ми действа много емоционално.

Разбирам. Означава ли това, че по време на концертите си на живо си сам на сцената или понякога използваш и гост музиканти?
Ами да, всъщност съм сам на сцената. Песните ми са композирани така, че с подходящата техника могат да се изсвирят и от един човек.

А какво можеш да кажеш за групите, които са ти оказали влияние? Предполагам, че слушаш много музика от различни жанрове, но има ли някоя по-специална банда или пък изпълнител за теб?
Има разбира се, въпреки че са доста различно стилово. Най-често от уредбата ми звучи Pink Floyd (тях вече ги спомена), Ulver, Tom Waits, Bonnie ‘Prince’ Billy, Godspeed you! black emperor, The Kilimanjaroo Darkjazz ensemble, Frank Zappa, Portishead, Bolt thrower, Wovenhand, Mike Patton и подобни неща, … От друга страна ми харесва да експериментирам и с по-непознати неща. Слушам различни неща, но съм на фази. Знаеш как е – влюбваш се в някой изпълнител и слушаш само него и него и не ти омръзва. После се пренасищаш и спираш да го слушаш, докато в един момент го преоткриеш и така… Да открия нова интересна музика е един вид пътешествие за мен.

Като стана дума за групи, които са ти повлияли, кой беше концерта на живота ти до момента?
О, видял съм толкова много страхотни концерти, че е наистина трудно да кажа. Но някак си в паметта ми е оставил много приятни спомени един концерт на Anathema, който гледах на метъл фестивал в Холандия през 1999-та. Беше прекрасен слънчев ден, започнаха да свирят точно със залеза. Цялата атмосфера на събитието, как групата излезе на сцената, как забиха, всичко това направи преживяването прекрасно.

Да те запитам, ти всъщност професионално ли се занимаваш с музика или това е само хоби? Например в България е много трудно да преживяваш като музикант, затова ми е интересно как е в Холандия?
Опитвам се да живея само от музика. Но дори и тук, в Холандия, е много трудно. Реално само с това, което изкарвам покрай “Lend me your underbelly” е невъзможно, поне за момента. Така че давам уроци по китара и се занимавам с аудио мастериране. По този начин успявам да си покрия сметките в края на месеца. От друга страна аз следвам страстта си, което ме мотивира да продължавам. Да бъда музикант е осъзнат избор, който съм направил. До края на 2012-та работих като биолог в университета в Утрехт и разбира се работата като научен сътрудник би ми дала повече сигурност в живота. Но се радвам, че избрах да се занимавам с музика, така се чувствам по-добре. Според мен ако имаш силно чувство, че трябва да направиш нещо различно с жувота си, например да зарежеш сегашната си работа и да бъдеш музикант, то е добре да последваш това чувство и да видиш докъде може да те отведе…

А как реши да се занимаваш с музика? Какъв беше първият ти инструмент и на какви инструменти свириш?
Още от малък много харесвах музика със здрави китари. На 10 или 11 години бях голям фен на Guns ‘n Roses. Последващите години задълбочиха интереса ми към метъла. Все повече харесвах тежките звуци. Така на 15 започнах да свиря на китара. Оттогава и до ден днешен китарата ми е основен инструмент. Когато започнах да се занимавам с “Lend me your underbelly” исках да включа и други инструменти към музиката, която правя, например мандолина, бас китара, клавишни. Експериментирам също и с различни електронни семпли.
Решението да стана професионален музикант дойде постепенно, стъпка по стъпка. Още като започнах работа по Lend me your underbelly през 2011-та тази идея започна да расте вътре в мен. В този период обаче все още бях твърде зает. Завършването на докторантурата ми отнемаше цялото ми време и внимание. Но някъде на заден план нуждата от нещо различно си оставаше. След като защитих през 2012-та можех да отделям повече време за музиката. Тогава всъщност се появиха първите идеи за песни и в главата ми започна да се прокрадва мисълта за дългосвирещ албум. Ами май някъде по това време осъзнах, че искам да посветя напълно живота си на музиката.

Като човек, който свири непрофесионално на бас, ми се ще да те запитам какво предпочиташ – китарата или баса?
Хахаха, все пак питаш китарист… Очевидно е въпрос на вкус, но все пак ще заложа на китарата. По-големият диапазон си има значение. Можеш да държиш ритъм на ниските струни и едновременно с това с другата ръка да се заиграваш с различни мелодии на останалите струни… Разбира се, когато става дума за създаване на груув басът печели, няма как да му се отрече това…

Като стана дума за мандолината, какво мислиш за източните инструменти – например ситар, баглама (позната е още като саз) или пък по-старите европейски инструменти – лютня, теорба?
Харесвам подобни инструменти. Може да се каже също така, че ми допада и музиката от тези части на света. Особено по-тъжните и меланхолични инструментали. Всеки от тези инструменти има своята специфика, така че ако искам определен звук бих предпочел някой от тези инструменти пред мандолината. Те имат по-мек звук, докато мандолината звучи някак по-изтънчено. Също така допълнителния съпътстващ звук на саза може да добави отличителна нотка в цялостния звук.

А какво ти е мнението за пиратството?
Нещата не са само черни или бели. Според мен е прекрасно, че всичката тази музика е достъпна за хората само чрез един клик – в която и част от света да си. Бих казал, че това е добре не само за слушателите, но и за изпълнителите. Например аз мисля, че е чудесно, че някой от България е харесал моята музика. Минусите са, че за музикантите може да е доста трудно да оцеляват и да записват нови материали. Особено за тепърва започващи и независими творци, или пък за такива, които експериментират извън популярните жанрове… Разбира се финансовата подкрепа за творците от време на време не би навредила на никой, но твърдо мога да кажа, че не съм срещу пиратството.

А какво е по-важно за теб като творец – заплащането, положителни отзиви от фенове или пък нещо друго?
Със сигурност положителните отзиви. Когато като творец работиш упорито ти вкарваш голяма част от себе си в музиката. Така че ако нещо от това, което направиш докосне и други хора, какво по-голямо признание за труда ти… Разбира се, имаш нужда от пари, за да продължаваш да създаваш, но не е това нещото, което е водеща сила за мен.

Можеш ли да изброиш петте най-важни филма, книги и групи за теб?
Добре, но ще са разбъркани… Всъщност ще ми трудничко да ги огранича до пет, но какво пък, ще пробвам…
филми: Inland Empire (много харесвам сюрреалистичната мечтателност във филмите на Дейвид Линч), Donnie Darko, oldeuboi, 12 angry men, Jagten
книги: Чарлз Буковски – Всичко на масата, Мишел Уелбек – Възможност за остров, Ървин Уелш – Трейнспотинг, Ричард Докинс – Себичният ген (книга по билогия, написана с великолепно въображение), както и доста книги от Херман Брюселман (белгийски автор)
Музика: Bonnie ‘pince’ Billy (особено албума I see a darkness), Pink Floyd (периода им 60-те и  70-те, със и без Сид Барет), Ulver (особено албумите след блек метъл периода им), Portishead, Tom waits (особено по-изразителните му неща)

И за финал какво би пожелал на българските читатели?
Да се надяваме някой ден да се срещнем на живо!

Демо песни могат да се намерят тук, a дебютния албум тук.