Интервю с Chris Bay (FREEDOM CALL) – 2 дни преди концерта

Сигурно сте чували за енергийните вампири? Дето Ви изтощават и се зареждат от енергията Ви. Е, има и хора, които действат в обратната посока – зареждат. Chris Bay е един от тях. Той е, може би, един от най-позитивните хора, които живеят на тази планета. Силно изказване? Ами, не! Защото, ако пообщувате с него, дори и по скайп, ще установите, че светът не е толкова скапано място. Всъщност, ако на 8 юни сте в клуб „Три уши” в София ще имате възможност от първа ръка да се убедите в думите ми.

Интервюто с Chris Bay (FREEDOM CALL) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 3.06.2019 година и в предаването „Евробокс” на програма „Хоризонт” на БНР.

От другата страна – Привет, Chris,съвсем скоро идваш за солов концерт в България. Как се чувстваш в тази роля?

Chris Bay – Миналата година бях на турне и направих много концерти, като пътувах сам с моята китара. Бях в Колумбия, Южна Америка, както и на няколко места в Европа, но винаги се чувствах малко странно. В миналото винаги съм бил с някого, дали ще е групата или техниците, няма значение. Но от друга страна музиката е моята страст и страстта ми е да създавам музика. Така че тя винаги е с мен. И в този случай не пътувам сам.

От другата страна – Би ли сравнил опита между група и солов артист?

Chris Bay – Най-голямата разлика между тях е в пътуването. Когато летим нанякъде и сме на летището, винаги имам компания в бара за първата бира. А когато съм сам е малко скучно. Обаче, когато пристигна на мястото, където трябва да имам концерт, се срещам с много хора и май не изпускам нещо кой знае какво, когато съм сам. От друга страна не бих искал да направя турне сам, което продължава няколко седмици. По някакъв начин самотата ще ме събори. Мисля, че и соло, и с група имат интересната част.

От другата страна – Чувстваш ли се по-отговорен, когато си соло артист?

Chris Bay – Може би. На сцената – със сигурност. Защото не мога да разчитам на никого, когато допусна грешка. Съгласен съм с това, че цялата отговорност е моя. Има обаче нещо интересно – в някаква степен ситуациите се припокриват, защото във FREEDOM CALL аз съм лидерът и аз съм мениджър на групата, организирам всичко, когато става дума за концерти. За това и преживяването не е толкова ново за мен.

От другата страна – Понеже си лидер на FREEDOM CALL – как останалите от бандата те провокират да създаваш музика и как като солов артист се стимулираш, за да композираш?

Chris Bay – Това е много добър въпрос. Работата прилича на фирма, в която има един началник или шеф. Когато си отговорен към работата си и онова, което правиш, винаги трябва да търсиш правилната мотивация за себе си, защото работниците или членовете на екипа, не те подтикват да работиш. Това е частта, която прави разликата между началника и работника, който е част от екипа. Винаги трябва да провокираш вдъхновението си, трябва да мотивираш и да насърчаваш развитието на един проект. Тук не става дума само за музиката, а за всеки бизнес. Това е разликата между лидера и последователя. Наясно съм, че понякога е трудно да открия мотивация и трябва да се побутна, за да ме споходи.

От другата страна – Трудно ли е да го постигнеш, когато си сам?

Chris Bay – Много хора ми задават този въпрос. Мотивацията не се намира просто ей така, не става дума за това. Трябва да работиш здраво, за да я откриеш. Не се събуждам всяка сутрин с идея за песен или за нещо креативно. За мотивацията трябва да се работи. Понякога се затварям в студиото за часове или дни, а понякога работя по песен седмица и понякога не я завършвам, защото се оказва пълен боклук. Обаче следващите дни е възможно ситуацията да се промени. Смисълът е да работиш здраво, за да откриеш мотивацията си. Тя няма да долети и да кацне на рамото ти, за да стимулира енергията ти или енергията на групата. Тя няма да дойде при теб. Трябва да я потърсиш, да се погрижиш за нея, да работиш здраво, за да я откриеш.

От другата страна – Т.е. няма рецепта?

Chris Bay – О, не, няма. Така би било по-лесно. Може би един ден, някой ще я открие и тогава ще стане много лесно. Без съмнение. Но в момента няма рецепта.

От другата страна – В България ще представиш соловия си дебют „Chasing the Sun” – колко далече стигна в преследването на слънцето?

Chris Bay – Това е колекция от песни, събирана години. Започнах да създавам в страни от FREEDOM CALL и винаги съм обичал да се занимавам с подобна дейност. В същото време не всички песни, които съм композирал, пасват на пауър метъла или на FREEDOM CALL. Започнах да събирам подобен материал. И май беше през 2010 година, когато съвсем сериозно погледнах на тази възможност. Самият албум „Chasing the Sun” е колекция от песни, събирани 10, 12, може би 13 години. Не се чувствах, комфортно, беше ми тегаво, че трябва да ги държа в архива, записани единствено като файлове на компютъра в студиото. И така се роди идеята да направя солов албум.

От другата страна – И този албум звучи хващащо, радиофонично, много близо до FREEDOM CALL, но някак си по-различно. Това ли беше идеята?

Chris Bay – Не, беше много интересно преживяване и в същото време нещо като предизвикателство за мен, защото нямах първоначален план, нямах концепция, нито идея, бях свободен като птичка. Нямах никакви ограничения, нищо. Просто написах тези песни. Музиката, която пиша извън FREEDOM CALL, винаги накрая звучи като FREEDOM CALL, защото така работи моята креативност. Не мога да променя себе си. Най-важното, когато създаваш песен, няма значение дали е метъл или поп ориентирана, дали веднага задържа вниманието или не, е тя да бъде автентична. В нея да се усеща страстта и сърцето на композитора, неговото уважение към музиката. Това е най-важното в случая.

От другата страна – Музикантите вярват, че музиката е истинска, когато извира от сърцето, има ли тогава фалшива музика?

Chris Bay – О, разбира се, много хора композират музика с единствената цел да печелят от нея. А това е грешната изходна позиция за създаването ѝ. Имам много колеги, които композират поп музика или музика, която е модерна към дадения момент, за да направят пари. Това обаче не работи. Единственият начин да печелиш от музиката, е да имаш добра идея, страст, да си работил много здраво над тях, след което с голяма доза късмет и много благоприятни обстоятелства, да те споходи шансът, да печелиш от нея. Никога обаче не започвай да композираш с идеята да правиш пари, това никога няма да проработи.

От другата страна – Как се промени позицията ти спрямо музикалния бизнес от началото на FREEDOM CALL до днес?

Chris Bay – Не бих могъл да кажа, че съм се простил с някакви илюзии, все още имам визия за музиката във всяка песен и във всеки албум. Това, което се промени в някаква степен, е възможността да се наслаждавам на музиката, когато я слушам. Вече не ми е възможно да го правя като фен, защото работейки ден след ден в студиото, излизайки на сцената или занимавайки се постоянно с дейности, свързани с нея, постоянно анализирам онова, което слушам. Вслушвам се в звука на китарите, чудя се как са го постигнали, как звучат барабаните и какво точно използват при тях. Това е единствената част от музикалния бизнес, която ме разочарова, защото не мога да се отпусна, когато слушам музика. И тук става дума за старата школа, с която съм израснал. Тя е спомен и ми напомня за времената, когато бях по-малък, напомня ми за младостта.

От другата страна – Музикалният ти вкус не се е променил?

Chris Bay – Не мога да ти отговоря на този въпрос, защото вкъщи вече не си пускам нищо, нито в колата. В нея дори нямам радио. Всъщност имам, но не работи. Автомобилът беше в гаража, нещо му прекъсна електрическата система и не мога да я оправя. Нямам желание да слушам музика, постоянно създавам и времето ми за слушане на друга продукция става все по-ограничено.

От другата страна – Миналата година отбелязахте 20-годишнината на FREEDOM CALL, обаче ти издаде солов албум. Как „Chasing the Sun” отбелязва този юбилей?

Chris Bay – Лично за мен, това не е толкова специална година, защото е просто поредната година от календара, поредното число – 20 години. Същото е и с рождения ми ден – не го празнувам, защото не мога да променя датата, тя не е мое решение. Обаче 20-годишнината е хубав момент за специално турне, за албум, с който да бъде отбелязана. Хубав момент, за да разкажем една интересна история – че все още съществуваме – вече 20 години. Невероятно е, как лети времето…

От другата страна – Как ще изглежда тази история, ако я облечеш в музика?

Chris Bay – Определено много щастливо. Казвам го, защото като артисти имаме една от най-добрите работи. Имаме мотивацията, която ни предоставя възможността да правим онова, което обичаме. Никой не е над нас, никой не ни насочва, никой не ни натиска да вършиш това и онова. Можем да пътуваме, да се срещаме с много позитивни хора. Мрънкането заради Интернет е неоснователно. Т.е. няма причина да се чувствам нещастен. Работата като музикант продължава да е невероятна. Навсякъде, където и да отидем, срещаме готини хора. Ако трябва да създам песен, посветена на тези 20 години, тя ще звучи много позитивно.

От другата страна – Кое е най-трудното решение, което един музикант трябва да вземе?

Chris Bay – Това е интересен въпрос. Не би трябвало да взема решения, когато става дума за музика, не за бизнес. Музиката трябва да извира от него, трябва да е родена в недрата на сърцето и душата му. Не трябва да изпада в ситуация, в която да му се налага да взема решения. Но тук говоря за музиката, за креативността. Тя трябва да се изсипе от него. Разбира се, че в бизнеса се вземат много решение – за турнета, организация и такива неща. Но не и за музиката. Тя трябва да узрее и да има възможност сама да решава за себе си.

От другата страна – Защо тогава днес светът е пълен с музика, която звучи като „fast food”, защото вече всеки има възможност да записва вкъщи?

Chris Bay – Връщаме се отново към онези, които правят музика за пари. Днес нещата са много по-лесни и това не ме притеснява, защото можеш да си купиш евтино, малко студио, където можеш да записваш, да експериментираш. Познавам много банди, които работят по този начин и то с голям професионализъм и постигат високо качество. Обаче, ако имаш милиони висококачествени продукции, в един момент на феновете вече няма да им пука за тях. Защото тогава щеше да им е по-интересна продукция с ниско качество, която е създадена със сърце и звучи автентично, която разказва история и която докосва душата. Това е много по-важно от просто възможността да можеш да записваш професионално.

От другата страна – Кое е най-разрушителното за един артист?

Chris Bay – Това е лесно – когато вече не изпитваш удоволствие от създаването на музика. Ако за теб тя се е превърнала просто в работа, вече не ти доставя удоволствие, не е копнеж, ако вече не те докосва, просто трябва да се оттеглиш и да си намериш някаква друга работа. Най-важното условие, за да си в този бизнес, е удоволствието от музиката.

От другата страна – Всъщност какви истории ни разказва Chris Bay с „Chasing the Sun”?

Chris Bay – В текстовете на албума имах възможността да не пиша за типичните за пауър метъла теми като дракони, дъги и еднорози. В „Chasing the Sun” разказвам не толкова важни истории от ежедневието. Те са за любовта, за копнежа, за различни случки от живота ми, свързани с момичета и купони. Текстовете са за мечти, представи, родени са от въображението ми. Те са за ежедневието, както отбелязах. Истински, а не фентъзи истории. Например „Hollywood Dancer“ е за селебрити, което не може повече да излиза от дома си, защото е много известна личност. Не съм написал текста за себе си, не се чувствам по този начин. Но мога да си представя какво би станало, ако се окажа в подобно положение. Понякога, ако сме на турне в Япония или Южна Америка, се озоваваме в ситуации, в които можем да се почувстваме като рок звезди.

От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Chris Bay, какъв съвет би му дал?

Chris Bay – Това, което най-ясно си спомням от времето, в което бях на 20-ет, е че никога не се вслушвах в никакви съвети и в думите на хората, които ми ги даваха, и се опитваха да ми обяснят нещата. Бях тотално против тях. Правех нещата по мой начин и нямаше никакъв шанс да се вслушам в думите на някого. Така че няма никакъв шанс, съветът ми да стигне до 20-годишния Chris. Ако се опиташ да му кажеш нещо, ще те прекъсне и ще ти каже, че е наясно с нещата и знае какво прави. Това обаче беше погрешно поведение от моя страна тогава.

От другата страна – Кой е най-добрият съвет, който някога си получавал?

Chris Bay – Получавал съм много, но един изпъква над всички и е много истински – отнасяй се добре с хората и ги уважавай, защото животът винаги те среща втори път с тях.