Интервю с ALIEN INDUSTRY

Екипът на Metal Hangar 18, се впусна в един междузвезден разговор с извънземните представители на Industrial музиката в България – ALIEN INDUSTRY. 

Пришълците: Здравко „ZZ“ Минев, Николай Берберов „Бебо“ и Добрин Филипов „Малкия“ отговарят с голям „кеф“ на нашите въпроси.

Metal Hangar 18: Трудно ли беше новото начало след такава дълга пауза?

Здравко: Паузата не е дълга. Хората може да не ни виждат, но ние свирим доста често, почти не сме прекъсвали. Групата претърпя много трансформации, много членове минаха, тръгнаха си и т.н. Важното е, че точно сега в момента сме в най-стабилната форма. Събрани сме в нещо като ядро. Тримата се познаваме от двеста години, разбирай откакто сме започнали да свирим.

Малкия (допълва): Почти в оригиналния състав от 90-те сме сега.

Здравко: Аз и Бебо „цъкаме“ заедно почти от началото на ALIEN. С него сме ударили много години репетиции. С Малкия преди това свирихме в CRASH, той винаги е бил до нас във всяка една формация – ALIEN, R.O.B.T.F., така че не го виждам като пауза. Тази година излязохме активно на сцена. Важното е, че съумяхме да се съберем тримата и да подходим към нещата най-продуктивно. Имаме и барабанист – Санде, който живее във Виена. Той е част от групата, но идването му дотук е проблемно. Затова сега за лайф ползваме програминг.

Metal Hangar 18: Концерта в памет на Църо ли ви даде хъс активно да правите концерти?

Малкия: Мисля че не. По-скоро беше като катализатор на процеса.

Бебо: Тогава така се случи. Аз също се включих тогава.

Здравко: Бебо тогава се включи, след две години уговорки по телефона (смее се).

Metal Hangar 18: Мислихте ли, че след такава пауза броят на феновете ще се промени?

Здравко: Положителното мислене е препоръчително.

Бебо: С активна дейност броят на феновете се променя. Докато си свирим вкъщи, ще имаме петима фена, които са наши приятели. Когато започнем да излизаме пред публика и да се показваме по-често, гаранция, че ще натрупаме още фенска маса. Вече допълнително зависи и от това какво свирим. Не знам дали стилът Industrial изобщо вече има фенска маса в България, защото той и преди нямаше кой знае колко много, но все пак беше по-добре. Сега  нещата отдавна са се сменили и Industrial-ът не е стил, който се харчи много тук, макар че тези парчета, които свирим в момента, не са и точно Industrial вече…

Metal Hangar 18: В този ред на мисли, имахте ли някаква нагласа през 94-та година, как ще се приеме този стил?

Здравко: Аз лично нямах никаква нагласа. Мен ако питаш човек, когато е млад просто иска да направи това, което му хрумне, а не тръгва с някаква нагласа.

Metal Hangar 18: Замисляли ли сте за критики и имаше ли такива в началото на проекта?

Бебо: То в България никога не знаеш кое колко е обективно. Или те „плюят“ и „хранят“, че не ставаш и си зле, или те ласкаят до дупка. Няма средно. Специално за ALIEN INDUSTRY винаги са ни казвали приятели и познати, че сме странна група. Когато започнахме да свирим, нивото на озвучаване в България за такъв стил беше като да почнеш от А и Б. Този стил си беше шантав за озвучителите – пускаме електроники, отзад „бичат“ някакви барабани, свирят синтове, ние отпред с китарите и „дерем“… Това беше трудно за озвучаване.

Аз каквото си спомням, през 90-те години да сме имали два концерта, на които да се е разбрало какво свирим. Идвали са хора да ми казват: „Човече, новите парчета са жестоки.“ Аз седя и се питам – ма кои нови парчета, като тези ги свирим от няколко години… Но той си настоява: „Не бе, нови са, аз съм бил на ваш концерт, онова беше много авангардно.“ Истината беше, че това са същите парчета от „авангардните концерти“, но просто в началото нямаше звук, чуваше се само едно „бууууууу“. Сега ситуацията е съвсем различна, днес хората могат адекватно да разберат какво свириш, без да се притесняваш, че пускаш едни неща, а отпред се чува само „буууу“.

Metal Hangar 18: Трудно ли е да се намери група, която да пасне на вашия стил и заедно да правите концерти?

Здравко: Да и не. Моето мнение е, че в София и България нямаме групи, които да са толкова близо до нашия стил. Но от друга страна, няма никакво значение стилът. Група, която е достатъчно „шантава“, в който и стил да свири, прави нужната спойка на лайф.

Бебo: За мен никога не е имало значение дали две групи си подхождат стилово, за да се получи. Ако се прави тематична вечер, би било важно разбира се. Във всеки друг случай, хубавият концерт си става. Сега не можем да сложим джаз банда и ние да излезем след тях, примерно, но за мен лично, ако групата има интересни парчета и си ги свири хубаво , какво значение има? Хората ще се изкефят и на едните, и на другите. Забелязал съм, че когато една група свири добре и има хубави песни, публиката се кефи, независимо какъв е стилът. Важно е изпълнението да се е получило.

Здравко: Ето тези момчета „църкварите на съдбата“ (CHURCH OF DESTINY – бел. авт.) – те се присъединиха и понеже са млади и луди, нещата се получават. С тях сме коренно различни стилове.

Малкия: Не сме си ги избирали по никакъв начин.

Здравко: Да, те ни намериха.

Metal Hangar 18: Как се сработихте с FYELD? Вие ли ги потърсихте?

Бебо: С FYELD  подходихме, точно както при предишния ти въпрос. Бяхме насрочили дата за по-голям концерт в края на 2017, чудихме се с кого да удариме и се оказа, че те са най-близко до това, което ние свирим. Те също имат електроника, синтове и т.н. Освен това са много по-активни от нас.

Малкия: Не е толкова важно двете групи да сме стилово еднакви. Важното е да са готини пичове и да се разбираме. Ние потърсихме FYELD тогава. После двете групи отидохме на турне заедно.

Здравко: Супер яка банда са, много готини пичове.

Metal Hangar 18: Имахте участие за Wacken Battle, как решихте да участвате?

Здравко: Ле-ле-ле! Бебо ми звъни: „Здравец, вика, искаш ли да участваме на Wacken Battle?“ и аз му казвам – Ок. Не сме очаквали да спечелим каквото и да е, но в крайна сметка беше хубаво да се появим в такъв формат.

Бебо: Готино беше да се появим някъде, за да ни чуят и млади хора, които досега не знаеха за нас. Не беше с цел печелене на конкурса.

Metal Hangar 18: Бебо, ти заставаш отново зад микрофона в ALIEN, липсваше ли ти този момент? Имаше ли нотка на съмнение, преди отново да дойдеш в групата?

Бебо: Не, не! Изобщо не ми липсваше пеенето, никога не съм искал да бъда вокал. Mечтата ми винаги е била да съм си само китарист, да си куфея и да не ме занимават с пеенето, но просто защото в ALIEN нямаше кой и затова… аз. Първо беше „хайде да пробваме“ и то взе, че стана. Но поне в тази позиция ми е добре, защото само пея, а не се налага и да свиря. Между пеенето и свиренето на китара повече харесвам свиренето, но пък двете в комбинация определено не са ми любими.

Малкия: То всъщност цялата група е от трима китаристи. И аз съм китарист, а тук свиря на бас.

Здравко:  Да, Малкия дойде да свири на бас за един лайв, след като Фънки се отказа и така го откарваме вече трета година.

(*Всъщност Здравко и Малкия са една от най-дългогодишните двойки китаристи на българската екстремна сцена – заедно са още от 1990 г., когато двамата се събират в CRASH. – Бел. авт.)

Metal Hangar 18: Кои са групите, които ви вдъхновяват?

Здравко:  Всеки от нас има различни банди, които го вдъхновяват.

Бебо: Е, то повечето са ясни: MINISTRY, FRONT 242, GODFLESH, FEAR FACTORY, FRONT LINE ASSEMBLY, KMFDM. Това си бяха емблематични имена за времето, когато и ние се ориентирахме към този стил.

Metal Hangar 18: Бяхте подгряващи на SOULFLY, разкажете малко повече за този концерт.

Здравко: Готин лайв – радваме се, че свирихме преди тях. Като цяло не е нещо, което да ни е променило, но определено сме доволни, че стана. Все пак, за толкова години на сцената, сме свирили и пред други големи имена: MINISTRY, MARILYN MANSON и др.

Metal Hangar 18: Готвите нови неща, какво да очакват феновете?

Здравко:  Няма да изпадаме в много подробности, но има едно парче, на което ще изкараме видео съвсем скоро. Изцяло ние си го правим. Ще бъде със сцени от концерти. Няколко нови парчета са в процес на записи и малко по малко добавяме по едно-две от тях на всеки следващ концерт.

Metal Hangar 18: Ще разкажете ли нещо интересно, което се е случило по време на концерт или турне? Случки с фенове или банди, с които сте свирили.

Бебо: Спомням си как в Словакия един се качи при нас на сцената. То и тогава нямахме барабанист и барабаните бяха на запис. По едно време, на третото парче, барабаните започват да се чуват двойни! Викам си – какво става, дублираха плейбека ли, какво? Обръщам се и гледам един пич с очила – седнал зад барабаните, свири и се кефи. И понеже няма монитори, чува звука само от предните колони, със закъснение. Той си свири и ми маха, а аз се опитвам да му кажа да се махне. Охраната дойде и го свали, но минаха още две-три парчета и пак се започна – обръщам се и го гледам, пак седи ухилен и си свири. Пак дойдоха и го отнесоха.

Metal Hangar 18: И последен въпрос, какво значи това съкращение „К.О.“ на песента от Dismorphophobia, за което много се чудехме?

Здравко:  Всички текстове на парчетата от Dismorphophobia са измислени от Тери, предишния ни вокал (сега в НОВА ГЕНЕРАЦИЯ – бел. авт.), като обяснението конкретно за това е, че идва от „Knock out”. Това са си неговите мисли – в парчето има семпъл от филма Fight club и вероятно оттам му е дошла идеята. Аз много го харесвах този филм тогава и явно така сме се вдъхновили.

Metal hangar 18: В заключение да кажете нещо?

Бебо: Заключвам!

След като научихме доста интересни неща, около „нашите гости от друга планета“, тук е момента и да обявим, че на 28.09.2019, R.O.B.T.F се събират за специален еднократен концерт. Те ще представят нови лайв версии на най-доброто от проекта, заедно с няколко чисто нови парчета. Подкрепено от гости диджеи, събитието ще продължи със psytrance парти до сутринта.

На „Green Level Progression“ R.O.B.T.F. ще забият в една от най-силните си формации до момента. Действащ от 1997 г., в различните периоди проектът претърпява много метаморфози, като през него минава плеяда от най-уважаваните музиканти на българския музикален авангард. . Супергрупата отново се събра за малко през 2017 г., послучай възпоменателния концерт в памет на Църо (барабанист и мощен двигател на R.O.B.T.F. от самото начало).

Повече за концерта може да намерите тук 

Днес се навършват 12 години откакто Михаил Яланджиев – Църо напусна звездната сцена. Сигурни сме, че където и да е той се гордее със своите приятели, за техните нови идеи и успехи.

Михаил Яланджиев – Църо (архив 1998)

Текст: Златиана Илиева – Голди
Снимки: Сава Свиленов