Интервю: ASKING ALEXANDRIA си представят България като пиене на бира на слънце

 ASKING ALEXANDRIA идват за първи път у нас тази пролет –  на 11 март 2017, а шоуто е в зала “Универсиада“ ще бъде един от концертите по повод 11-тия рожден ден на радио “Тангра Мега Рок“. Самите ASKING ALEXANDRIA водят със себе си още две групи – американците THE WORD ALIVE и британците SILENT SCREAMS.

 Билети ще откриете екслузивно в системата на Eventim.bg – тук. Цената им е  40 лв,, а в деня на концерта и на място по 45 лв. Концертът ще започне в 19:00, за да завърши рано – в 22:00 и ще бъде от типа All Ages. Алкохол НЯМА да се сервира на младежи до 18 години. Деца до 7 години (включително) влизат без билет, но с пълнолетен придружител.

 Две седмици преди концерта, приятелите ни от “Tangra Mega Rock“ проведоха интервю с основателя на бандата – китариста Ben Bruce. На този адрес, може да чуете английската версия на интервюто, проведено от Васил Върбанов.

Бен, как си, какво правиш?
Нищо особено, точно се събудих и започвам деня с чаша кафе. Утре летя към Европа, защото турнето там започва скоро. Вълнуваща работа.

Както каза, турнето започва скоро. Какво е усещането този път?
Усещането е приятно. Всъщност чувствата са малко смесени, защото това ще бъде най-дългата ми раздяла с дъщеря ми и това е тъжно. Но в същото време, турнето е първото в Европа след събирането на оригиналния състав. А това, ще кажа отново, е вълнуващо, още повече, че Европа е любимото ми място за концерти. Би трябвало да бъде супер.

Живееш от известно време във Финикс, щата Аризона. Какво му е лошото на живота в Англия?
Хах, най-вероятно времето. Живея в Щатите вече от 9 години и климатът тук е много по-приятен. Освен това, животът е по-евтин. Очевидно и за всеки един от моите бизнеси е по-лесно да се движи оттук. Нашата звукозаписна компания се помещава в Холивуд – самият аз живея на половин час със самолет оттам. Моят собствен бизнес е базиран в Аризона, нещата на ASKING ALEXANDRIA са базирани в Ню Йорк, така че повечето ни неща са в Америка и е по-лесно през по-голямата част от годината да съм тук.

Да, а освен това, вероятно става дума и за най-новата вълна в британската инвазия в Щатите…
Точно така…

Какво стана със соловия ти албум?
Тук могат да се кажат няколко неща. Аз все още възнамерявам да издам самостоятелен албум. Това, което ме спира всеки път е нещо, което трябва да се направи с ASKING ALEXANDRIA, защото ASKING винаги е била и си остава моят приоритет. Тоест, всеки път, щом започнем нещо с групата, соловите ми работи остават на заден план и се завръщам към тях, когато с ASKING нещата се успокоят. Другото нещо е, че аз всъщност записах солов албум, после потеглихме с групата и когато след известно време се върнах към него и си го пуснах, осъзнах, че вече не ми харесва. И трябва да направя нещо ново. И всеки път става така – правя албум, оставям го, после си го пускам и не го искам. Адски съм нерешителен по отношение на това – какъв стил, какъв жанр искам. Обещавам, че в крайна сметка албумът ще излезе…

Добре, ако говорим за момента, точно в тази секунда, как би искал да звучи албумът ти?
Честно, не знам! Влизам в студио – пиша поп песен, след това правя блус парче, а веднага след това и рок парче. Мисля, че в крайна сметка ще се получи смесица от всичките тези неща – доста странна работа ще бъде!

Да се върнем към групата – как възприемаш другите в нея днес – като приятели или просто добри колеги?
За мен те са като моето семейство…най-добрите ми приятели от 10 години…като братя сме – бием се, караме се, обичаме се… Със Сам и Камерън (ритъм китариста Сам Бетли и басиста Камерън Лидел) живеем на една улица. Така че, на практика се виждаме всеки ден, все така вечеряме заедно, всяка вечер излизаме да пием по едно, те са моето семейство със сигурност!

Ясно е, че завръщането на Danny Worsnop в групата зарадва много фенове, но сега големият въпрос е, кога ще излезе следващият студиен албум?
Още тази година – със сигурност!

Как си представяш ASKING ALEXANDRIA след 10 години?
Все така да правим същото, защото ние харесваме това, което правим. Основах тази група, когато бях на 10 години, и оттогава – за мен нищо не се е променило. В сърцето си аз съм музикант…и знам, че след още 10 години все така ще правя турнета и ще издавам нови песни с ASKING ALEXANDRIA.

Като соло китарист, често споменаваш Eddie Van Halen като свое вдъхновение и влияние… но ако говорим за певци – кой предпочиташ – David Lee Roth или Sammy Hagar?
О, човече. Ще кажа David Lee Roth без съмнение. И двамата са много добри, но Lee Roth е човекът!

Като британец, по футбол ли си падаш или предпочиташ ръгби?
В интерес на истината, като дете исках да стана професионален футболист като порасна и много ритах. После започнах да играя ръгби, но ми счупиха всички ребра и много бързо трябваше да се откажа. Тогава открих китарата и спрях да се занимавам с какъвто и да било спорт. Сега обаче, когато остарявам, а вече имам и дете, като гледам как другите родители водят децата си на тренировки по футбол, например, си казвам – и аз трябва така…Така че, ще се върна към футбола за първи път от доста време насам…

Лесно ли е да следиш английското първенство по ТВ от Америка?
Не, не особено. Нали знаете, че тук всичко е с главата надолу – гледат американски футбол, а нашият даже не го наричат така…Всичко е наопаки…

Имаш ли любим отбор?
Челси!

Ясно е, че досега не сте свирили у нас. Интересно, какво е първото нещо, което си представяш, когато чуеш думата ‘България’ ?
По някаква причина, не знам защо, си представям пъбове, барове, кръчми. Как пия бира на открито, на слънце. Защото наистина, в Европа, няма нищо по-приятно от това да си навън на открито под слънчевите лъчи и да пиеш бира.

Вие, ASKING ALEXANDRIA, правите много срещи с фенове – преди и след концертите Ви. Какъв е най-странният подарък, който си получавал?
О, веднъж ми подариха един вибратор. Взех го, а тя ми каза – “ето, използван е”. Започнах да се оглеждам за ръкавици, ха ха ха.

Хайде, приятно пътуване, ще се видим скоро…
Да, благодаря. Можем да пием бира…