Интервю с Mick Moss, Antimatter

Точно след месец Antimatter, експерименталният проект, генериран и поддържан само от един-единствен човек, Mick Moss, ще посети столичния Live & Loud. Развитието на Antimatter през годините преминава през различни периоди с включването на редуващи се акустични, електронни елементи, класически рок ритъм и мрачно, меланхолично звучене, неизменно съпътствани от плътния, изразителен баритон на създателя си Mick Moss и откровените текстове, които докосват всеки заслушал се. Последният албум на групата, The Judas Table, се радва на много голям успех сред феновете и музикалните критици. През годините множество музиканти са участвали в студийните записи на Antimatter, както и в концертите на живо, но един човек е константа – създателят на музиката и текстовете Mick Moss, с когото имахме възможност да поговорим преди концерта му с неговата съпътстваща група музиканти в София.

Много се радвам за възможността да поговорим преди концерта ти с Antimatter в София. Свирите на 23-ти септември в клуб Live & Loud. В София сте свирили и преди с Duncan Patterson по време на акустичното ви турне през 2009-та. Сега идвате с пълния състав на Antimatter…

Mick Moss: Да, постепенно осъзнах, че акустичното изпълнение ограничава възможностите за изразяване в музикално отношение и реших да добавя електрическа китара и перкусии в изпълненията на живо с Antimatter. Да, последните три години свиря с едни и същи музиканти по време на турнетата си. Да, свирихме в София – беше отдавна. В нещо като театър беше концерта, май.

Вчера обявихте пускането на два сингъла на същата дата, когато е и концертът ви в София. Ще ни кажеш ли нещо повече за тях?

Mick Moss: Един от тях е „Welcome To The Machine“ – парчето на Pink Floyd. Свирим го от около три години на живо и ми харесва как звучи по начина, по който ние го изпълняваме, а и публиката също го харесва, така че решихме да го издадем в отделен сингъл. Също така добавихме Killer  и Redemption – live versions. Другият сингъл, който издаваме е “Too late”, с нашата версия на INXS “By my side“ и акустичен вариант на Landlocked, мастерирани от Daniel Cardoso.

Ретроспективно, имаш и други проекти освен Antimatter и си част от много други формации като гост музикант. Как това влияе на работата ти с Antimatter в музикално отношение и като цяло? Какво поддържа Antimatter жива и силна?

Mick Moss: Да, имам и други проекти, Sleeping pulse с Luis Fazendeiro, китарист от Португалия. Чух някои от неговите записи само с китара и му казах, че мога да създам песен от музиката му, мога да оформя мелодиите и да добавя текст и така създадохме Sleeping pulse.

Участвам и в много други проекти като гост вокал, но аз не мисля, че тези групи влияят на Antimatter. Музиката на Antimatter е вътре в мен. Обикновено групите първо са чули моята музика и след това ме канят да пея, това става след като са чули вече моето представяне. Не мисля, че другите проекти или групи ми влияят музикално и обратното – те също не се влияят от моята музика.
Всъщност, винаги е имало и ще има музика вътре в мен. Аз бях единствено дете, без братя и сестри, и като единствено дете се занимавах сам. Слушах и правех записи. Музиката беше най-добрия ми приятел.

Новият албум на Antimatter, The Judas Table, се прие доста добре от публиката. Смяташ ли, че това се дължи на факта, че хората чувстват музиката и текстовете, които пишеш, близки до собствения си житейски опит?

Mick Moss: Ако техният житейски опит се доближава до това, което пиша, то вероятно им влияе. Факт е, че много хора ми пишат и споделят, че разпознават себе си в моите текстове. Факт е, че рано или късно в живота на всеки човек има моменти, когато се чувстваш неудобно в собствената си кожа и е вероятно в такъв момент да се чувстваш и близо до това, което пиша.

Би ли нарекъл The Judas Table концептуален албум? Можем ли да го наречем проучване на механизма и последствията от предателството?

Mick Moss: Целият албум е, как да кажа, групиран под общото между всички хора, които са се отнесли към мен зле, без уважение и са ме повредили за дълго време в психологически аспект. Това е нещо, което дълго време не осъзнавах. В началото си мислех, че вината е моя, но прочетох доста книги за психология и накрая го осъзнах. Психологията ми помогна да разбера, че някои хора просто се държат зле и без уважение към останалите и аз нямам вина за това.

Във връзка с това, като разгледа и анализира предателството в толкова дълбоки детайли, коя според теб е най-лошата последица от предателството?

Mick Moss: Най-лошото е, че хората вече често не могат да вярват на други хора, а това им пречи да изпитат радостта от свободната комуникация, градяща се на доверие към други човешки същества. А това е най-лошото нещо, което може да ти се случи.

В този албум ние можем да видим много различни видове емоции – разочарование, гняв, депресия, липса на доверие и надежда. Може ли човек да прости, след като е изпитал всичко това? Ще бъде ли един и същ човек този, който прощава и този, който е бил наранен?

Mick Moss: Да, аз мисля, че са едно и също лице, но този човек току-що е преминал през някои процеси на осъзнаване. Мисля, че не е лесно и не е необходимо да се прощава, че е по-лесно да се забрави и да се избегне по-нататъшното влияние на този спомен върху живота на човека. Ако можете да простите, добре, но не съм съгласен, че трябва винаги да се прощава, за да продължим живота си. Просто човек трябва да може да продължи да живее без тези спомени да засягат живота му. Не съм привърженик на идеята за прошка. Може да се опита и да прости на хората, които обича или все още са част от живота му, но не е нужно да прощава на хората, които реално не са до него.

Може ли да ни кажете нещо повече за впечатляващата обложка на The Judas Table? Имате и чудесна фото сесия за излизането на албума. Кой е авторът и чии идеи стоят зад визуализацията на The Judas Table?

Mick Moss: Исках да работя в посока обложката и визуалната концепция да са свързани с цялостната идея на албума, която е да вечерям с всички тези хора, които са се държали зле с мен, без уважение, този сценарий е един кошмар. Осъзнах, че живея със спомена за предателството и исках да се измъкна от него. Исках да изразя това състояние, как се чувствам, когато тези спомени, че съм бил предаден и използван, се връщат постоянно и изглежда, че не съм в състояние да се отърва от спомена за случилото се. Въпреки това, не исках обложката да изглежда точно като маса за вечеря. И тук се появи идеята – на пръв поглед изглеждат като хора, които се прегръщат и целуват, но усещането не е за целувка, нещо ви подсказва, че това са нечист вид отношения. Един клинично болен, психично болен човек може да ви причини психични травми, като тази, да не се доверявате никога, на никого отново, което само по себе си е също психично заболяване. Така, че ние трябваше свържем всичко това с визуализацията и тук дойде нуждата от специалист. Тогава се свързах с Mario Sánchez Nevado, който е работил с нас в миналото. Разказах му идеите си и дори му показах скица, която нахвърлих, на двама души, които се целуват – мисля, че все още я имам някъде тук.

Ти пишеш цялата музикална част и текстовете и изпълняваш повечето от тях плюс вокали за вашите студийни албуми. Какъв е източникът на енергия и сила, да започнеш и да завършиш толкова огромна работа сам?

Mick Moss: Както казах, това е моята мания още от дете. Тъй като съм израснал без братя и сестри, музиката стана моята фикс-идея. Когато бях на 7 години получих първия си касетофон и започнах да записвам неща. Записвах, снимах филми, писах, и всичко това продължи и като пораснах. Музиката ме поддържа нормален и фокусиран. Разбира се, че не е лесно да се прави само това през цялото време на 100%.

За записите на албумите на Antimatter каниш различни гост музиканти. Някои от тях участват повече от веднъж. Когато пишеш музиката си знаеш ли вече кого искаш да поканиш? Пишеш ли музика за конкретни музиканти и гласове?

Mick Moss: Не мисля, че в началото имам идея кой ще изпълнява музиката, която пиша. Работя съвсем сам върху нова музика, у дома с акустична китара и създавам всички мои песни по този начин. По-късно, когато отида в студиото, за да започна демото, започвам да мисля кого мога да поканя в този албум. Но това се случва, след като вече песните съществуват. Обикновено включвам женски вокали. Те добавят ново измерение към музиката. Харесва ми да работя с тях и винаги ще го правя. Но не, не мисля, че когато пиша, зная кои ще бъдат хората в следващия албум. Те обикновено са различни и това внася разнообразието в музиката на Antimatter, така ще си остане и в бъдеще.

Включваш все повече и повече електронни елементи, но имаш силни предпочитания към акустичното звучене. Това някакъв вътрешен конфликт  ли е или са различни страни на едно и също музикално изживяване?

Mick Moss: Мисля, че изпълнението на електрическа и акустична музика е като двете страни на една и съща монета. Харесва ми да свиря както на акустична, така и на електрическа китара и съм горд, че съм в състояние да представя двете страни на монетата. Много велики групи като AC / DC и Iron Maiden правят нещата по един и същи начин през годините и тези два елемента им липсват.

Всъщност, ние имаме тези две страни, дори и в някои от най-ранните ни албуми, в песента Savior, например, от първия ни албум Savior, използваме електрическа китара. Голямата част са акустични песни, но имаме и рок звучене в 3-4 парчета в него.

Кои са най-силните ти влияния като композитор и музикант?

Mick Moss: Като композитор си имам тези сесии между мен и акустичната ми китара. Това не е съзнателен процес, който опитвам да канализирам. Аз просто канализирам себе си и музика ми идва при мен, чрез самия мен. След това, когато започна да я трансформирам от акустична за електрическа китара, си позволявам да я канализирам чрез моя музикален опит. Бих казал, че нямам преки влияния, но харесвам музиката от началото на 80-те, Depeche mode, Gary Newman, някои ранни прогресивни групи като Pink Floyd, Yes. Ранният метъл от 80-те като Iron Maiden и Dio, които не са очевидни влияния, но те вдъхновиха любовта ми към електрическата китара. Също така, от края на 60-те – Jefferson Airplane, Richy Havens. Бих казал, че вокално съм повлиян от Tracy Chapman. Това не е като да имам пряко въздействие от тези групи и изпълнители. Това са музикални жанрове, с които съм имал един вид любовна връзка, и тази музика е останала в тялото ми и в мен, те са част от мен, моите музикални майки и бащи – дълбоко съм свързан с тях на много ниско ниво.

Кой е Mick Moss извън Antimatter и музиката? Кое е нещото, което обичаш да правиш най-много, след правенето на музика?

Mick Moss: Antimatter е целият ми живот. Аз съществувам чрез Antimatter и тя съществува чрез мен. Ние се поддържаме един друг живи. Нямам хобита, нещо като да отида да играя тенис, когато спра да правя музика. Аз правя музика и работя през по-голямата част от времето си.

Разбира се, имам си моето семейство и обичам да прекарвам време с него, да излизаме заедно навън, но ако не работя по моята музика дълго време, започвам да се чувствам зле и да се депресирам.

Коя е любимата ти песен или песни, за изпълнение на живо?

Mick Moss: (Смее се). Това е труден въпрос. Обичам да свиря Conspire с нежния и деликатен звук на китарата, например, но това е все едно да кажеш кое от децата ти е любимо. Не знам.

Готов ли е сетлистът за София? На концертите си в началото на годината изпълнявате доста песни от Fear of a Unique Identity. Можем ли да очакваме повече песни от The Judas Table или безспорната красота на моя личен фаворит Leaving Eden?

Mick Moss: Все още не сме работили по сетлист за България. Надявам се да изсвирим Conspire, но още не съм взел решение какви песни ще изпълним. Но, разбира се, няма концерти, без да свирим неща от Leaving Eden (смее се).

Имате ли някакви изненади за българските си фенове?

Mick Moss: Всъщност – да, имаме няколко песни от някои много стари албуми, които не сме свирили от много дълго време, и които възнамеряваме да започнем да свирим отново на живо, така че се надявам, че ще имаме поне една от тях готова за концерта ни в София.

Би ли казал няколко думи за нашите фенове?

Mick Moss: Благодаря! Благодаря ви за това, че останахте с нас толкова дълго време и все още слушате музиката ни, че ни подкрепяте и ни помагате да я създаваме и да пътуваме по целия свят, за да я изпълняваме за вас. Благодаря ви, че сте с нас през цялото това време.

For EN see page 2