Innerglow: „Sky is the limit!“

Innerglow са една от най-ярките светлинки на родния музикален небосклон в момента. Харизмата им, лекотата, с която творят и безграничната им любов към музиката превръщат тяхната собствена в нещо наистина специално. Пиша тези редове докато Тодор Ковачев (вокали и клавири), Матей Христосков (барабани) и Петър Желев (китара) посрещат гостите си в Sofia Live Club, където в момента тече промоцията на дебютния им албум „Satellites“. Като част от това интеревю групата ни предостави ексклузивно траклиста на албума и едно от новите парчета в него, за което сърдечно благодарим.

Заедно сте от 2017-та, но дебютният Ви албум идва едва сега. На какво се дължи това забавяне?

Тодор: Ние определено не бяхме от групите, които се стремят директно да потеглят с албум. Дълго време издавахме само сингли и с всеки следващ качвахме ново стъпало в развитието си. Но песните се натрупаха, а слушателите постоянно ни казваха, че искат да запишем някои от тях, които можеха да се чуят само по концерти. Така назря идеята за албум.

Петър: Ясно е, че живеем в ерата на синглите. Затова и стратегията ни беше пускане на песен след песен, търсейки различни звуци и композиции. Като цяло, бяхме далеч от идеята за албум, но чрез комуникация с публиката ни научихме, че ще е смислено да направим такова завършено издание, което представя най-доброто от групата до момента.

Имате интересно и модерно звучене. Поп, рок, електронна музика, диско, фънк… Но същевременно с това се усеща и влиянието на класиката. Кои са основните Ви вдъхновители?

Тодор: Наистина примесваме доста стилове и затова и вдъхновителите ни са безброй много, но никога няма да забравим корените си, които са във великите рок образци от 60-те, 70-те, 80-те. Ако не бяха те, поне за себе си съм сигурен, че нямаше да се стигне дотам изобщо да правя музика.

Матей: Различни хора и групи са ни вдъхновители в различни моменти. За мен музиката на Pink Floyd, Peter Gabriel, Nirvana, Radiohead, Muse, Coldplay, например е изключително богатство и красота. От друга страна, като барабанист се вдъхновявам от хора като Gavin Harrison, Jojo Mayer и Dave Grohl.

Петър: Мисля, че всеки, който се занимава с музика, е голям меломан и това е началото на приключението. Харесват ми групите от 60-те и 70-те, поп и диско от 80-те, метъл бандите от началото на 21 в. и дори EDM (Electronic Dance Music – бел. авт.) артисти и рапъри. Вдъхновението идва отвсякъде и се намира винаги в най-неочакваните тракове.

Трябва ли да звучиш уникално и да смесваш няколко музикални жанра в музиката си в днешно време, за да си успешен изпълнител?

Тодор: Днес успехът има твърде много лица, за да кажем, че едно или друго нещо е задължително за него. Но мисля, че определено новите неща, които поне нас тримата ни интригуват, са предимно от този тип – смели комбинации, понякога от привидно несъвместими елементи.

Матей: Не е задължително да смесваш жанрове, за да си уникален. Всеки е уникален по един или друг начин. Важното е да имаш искрата. Ако музиката протича през теб и се излива под някаква форма, имаш възможност да я споделиш и да докоснеш различни хора.

В предварителния ни разговор споменахте, че три от песните все още не са готови. Къде записвате парчетата?

Тодор: За щастие вече всичко е готово! До последно изпипвахме най-новите записи, както вече сме свикнали да се случва. Албумът е записан основно в нашето студио и в домашни условия, а за някои тракове гостувахме и на други студия. За щастие, в днешно време човек има достатъчно варианти, стига да не го напуска вдъхновението.

Премиерата в Sofia Live Club е вече зад гърба Ви. Къде ще могат хората да Ви чуят на живо от тук нататък?

Тодор: Няма да пропуснем да направим едно мини турне, което ще мине през „Rubik“ във Варна на 3 декември, през „Ten Fingers“ в Бургас на 4 декември и през „Bee Bop Cafe“ в Пловдив на 11 декември. Не е леко времето за правене на концерти, но за нас пътуването из страната за концерти е сред най-ценните преживявания.

Наскоро разкрихте и интересното име на албума – “Satellites”. Разкрийте ни повече за него – кой е автор на обложката, кой прави микс и мастеринг?

Матей: „Satelites“ или „Сателити“ е името на една от най-новите ни песни, която ще бъде включена в албума. И всъщност доста ни харесва посланието ѝ и искахме да го подчертаем. Без спойлери – оставяме го на въображението на слушателите. Вярвам, че който помисли, ще го усети и разбере.

Въпреки танцувалните парчета, ако човек се заслуша в текстовете ще усети, че са доста дълбоки. Кой от Вас пише текстовете и до каква степен са свързани те с Ваши реални лични изживявания?

Матей: Както всичко останало и текстовете донякъде са процес на съвместна работа, но в общи линии главна заслуга за тях има Тодор. Двамата с Пийт се включваме понякога като ангелче и дяволче и му шушнем разни неща, които той после претегля и общо взето така ги орисваме текстовете.

Тодор: Винаги в текстовете ни има нещо много лично, дори да не са базирани на конкретно изживяване. И съм сигурен, че слушателите го усещат.

Преди месец намекнахте, че трудно сте взели решението кои парчета да включите в албума, а са цели десет. Стратегическа стъпка ли е това? Значи ли, че си „оставяте материал в аванс” за издаването на втори албум значително по-скоро след този?

Тодор: Хехе, определено вече имаме достатъчно материал за два албума, но не мислим веднага да скачаме на втори. ‘Satellites’ тепърва ще живее своя живот под формата на цялостен албум, а ние вече сме пълни със съвсем нови идеи за следващата стъпка в развитието ни.

Матей: Имаме нови песни, имаме и някои по-стари, които не ни се връзваха концептуално с този албум, така че следващите ни издания вероятно ще бъдат малко по-кратки, но концептуални и чести.

Вие сте едно от имената, което свързваме с „Хомеовоксмюзик” – лейбъла на Георги Георгиев  от „Остава”. Колко важно е в днешната реалност да имаш подобна подкрепа зад гърба си (името на Innerglow го няма в списъка с банди във фейсбук страницата на лейбъла – бел. авт.)?

Тодор: Да, хубавото е, че продължаваме да сме част от Homeovoxmusic (колкото и да е странна липсата ни в списъка) и да работим с Жоро Георгиев, както правихме още от първите стъпки на групата. Всъщност той е човекът, който ни подкрепи, когато Innerglow все още беше само една мечта, една бегла концепция за модерно и хибридно звучаща група, която търси своя облик по далечни образци.

Промени ли пандемията начинът, по който създавате музиката си?

Матей: Забави ни, но ние продължаваме да творим и да си се събираме с кеф, за да работим заедно. Естествено, имаше отражение и на психическо ниво, защото до голяма степен за известно време ни отнеха възможността да свирим на живо и да правим това, което най-много обичаме – да споделяме музиката си с хората. Да обменяме енергия. Сега все още не е лесно организирането на участия и турнета, но ми се иска скоро всичко да си тръгне свободно…

Петър: Продукцията и композирането си се случват с пълна сила, както коментирахме по-рано във връзка със записите и обработката. В днешно време почти всеки артист има домашно или мобилно студио и са налични всякакви варианти. Sky is the limit!

А промени ли тя по някакъв начин аудиторията Ви? И ако да – как?

Тодор: Аз съм много щастлив, че имаме вярна аудитория, на която можем да разчитаме и която страшно много ни подкрепя, включително и в мрачните месеци, когато животът на всички ни се промени, а за нас стана съвсем невъзможно да развиваме концертна дейност.

Прави ми впечатление напоследък, че доста групи промотират музиката си чрез платена реклама на видеата си в youtube. Смятате ли, че има хляб в подобна реклама?

Тодор: Във всякакъв тип реклама може да има някакъв смисъл, стига да знаеш как да я поднесеш. Днес различните онлайн платформи дават огромни възможности, но е все по-трудно да спечелиш вниманието на една атакувана от най-различни страни аудитория. А ако не рекламираш, шансовете ти съвсем намаляват.

Музиката Ви звучи много чисто и за мен е на световно ниво. Радващото е, че български артисти като Вас започнаха да се срещат все по-често през последните няколко години. В този ред на мисли, планирате ли някаква промоция в чужбина?

Матей: Чужбина е главна дестинация. Подготвяме се за инвазия следващото лято. Вече ни поканиха на фестивали в Европа, така че сега планираме турнета и става доста забавно. Предстои ни интересно лято.

Ясно е защо творите на английски. Но мислили ли сте да направите парче(та) на български (ако вече нямате такова/такива)?

Матей: Мисля, че все някога ще се случи. Обмисляли сме го, но за момента не сме си го поставяли като цел. Мисля, че скоро все пак ще дойде муза.

Петър: Получаваме такива предложения редовно и няма как да не се замислим по този въпрос. Не е изключено да се случи, ако дойде подходящо време и го усетим като правилното продължение на сагата.

Наскоро си говорихме с Ваши колеги, че се наблюдава все по-ясно открояваща се „нова вълна” от алтернативни млади български банди. Мислите ли, че действително това е така и смятате ли, че самите Вие сте част от нея?

Петър: Напоследък има все повече готини банди и се наблюдава един ренесанс на нашата сцена. Но мисля, че жанровите граници не съществуват особено, което от своя страна означава, че има за всеки по нещо и излизат все по-интересни проекти. Дали ние сме част от някаква вълна е доста субективно, самите слушатели могат да преценят и, разбира се, всеки да сложи каквито етикети си иска. Според мен, ние и повечето ни колеги не се ограничаваме по този начин. Самата сцена у нас не е твърде голяма и винаги е имало една приемственост между музикантите, а и между феновете.

Чел съм за Вас, че се занимавате със страшно много неща. Тодор е спортен журналист, Матей е преводач и музикален преподавател, а Петър композира и режисира. Колко трудно е да съвместявате всичко това с Innerglow?

Матей: Жонглирането с времето е много забавно. Някак си се оправяме – когато имаш желание, намираш и начин. Понякога ми липсва часовника, с който връщам времето и съм на две места едновременно като Хърмаяни, но котката го отмъкна… Има и допълнителни забавления като това, че Тодор оживява, така да кажем, между 14:00 и 04:00 сутринта, а аз ставам в 07:00 и мърдам до 22:00 ч. Та е голям купон. Но си се нацелваме и си има време за всичко.

Името на групата в буквален превод значи „вътрешно сияние”. Имам усещането че, така да се каже, много хора са скрили сиянието си някъде дълбоко вътре в себе си. Или дори са забравили, че го имат. Защо според Вас това е така?

Тодор: Аз съм съгласен, виждах засилваща се отчужденост и уединеност у хората още преди пандемията. Сякаш съвременният свят опитва да ни превърне в индивидуалисти или да ни раздели на малки враждуващи племена. Не бива да се поддаваме – и това всъщност за мен е една от идеите, които се съдържат в песента ‘Satellites’ и в целия албум. Всички сме свързани един с друг много повече, отколкото си мислим, и е хубаво да си го напомняме. Включително и чрез музика.

За финал – бих Ви определил като банда с голямо бъдеще. Пожелавам Ви го от сърце. В тази връзка – как виждате света на музиката след десет години?

Тодор: Много благодарим. Със сигурност имаме голямо желание да се развиваме и няма да се откажем да правим музика. За бъдещето на музиката аз не бих казал, че съм голям оптимист, но не бих се нарекъл и песимист. Мисля, че все повече ще намалява масово популярната музика. Всичко ще става все по-фрагментирано, нишово, разчитащо на малобройна, но вярна публика. Ще има страшно много ценни изпълнители, които няма да са лесни за откриване – но пък за търсачите на качествена музика ще има безкрайни поводи за вълнения.

Петър: Благодарим за хубавото пожелание! Както изглежда, все повече оригинални музикални проекти се появяват и ми е интересно как ще се развие комбинацията между музикални периоди в звученето и продукцията. Наскоро обсъждахме какво се случи с китарния риф. На мен определено ми липсва в съвременната музика. Очаквам с нетърпение следващата мейнстрийм песен с китарен риф!

И аз Ви благодаря. Успех!

Интервюто взе: Иван „iDTemplar“ Стоянов
Снимки: Официална фейсбук страница на Innerglow