In Aphelion – Moribund (2022)

В едно нещо съм ги признала шведите, че са най-добри. Правенето на музика. Може да е крайно, самонадеяно, но след толкова години работа (предимно) с шведската сцена имам право на такова мнение.

Все още не ми е ясно как In Aphelion ме намери, но истината е, че ме захапа като гладен вълк плячка и няма да ме пусне, докато не изцеди всичките ми емоции, възприятия и сетива. След (споменатите) години, в които съм изслушвала какво ли не, Sebastian и неговият In Aphelion направо ме подлудиха. Такава треска да намеря нещо, да го чуя, да пиша за него. Да го представя на другите не ме е гонила дори за мои отдавнашни любимци, камо ли за дебютен албум. И както може да се очаква буквално не си намерих място, докато не получих промото от EDGED CIRCLE PRODUCTIONS. И се надявам да го представя подобаващо и да запаля и у вас този огън и ненаситен глад да слушате „Moribund“ отново и отново.

Албума е повече от перфектна сплав от мелодика и мощ. Грандиозен, но не помпозен. Музикално разточителен, но не досаден. Сдържан и брутален, но не отегчителен и отблъскващ. Пропит от духа на 90те и дълбоката красота на китарната музика от онези времена. Всяка песен в този албум носи своя душа и характер, макар и цялото да е „просто шведски блек метъл“. Не, това не е „просто шведски блек“. Това е нов прочит на класически школи и звучене (не само екстремни). Това е богатата душевност и опит на един музикант. Да не пропусна да отбележа, и че в „Moribund“ всички вокали са на Sebastian. Чист, техничен харш, който подчертава въздействието на музиката, и може би улеснява „етикетирането“, но там има много повече от просто блек.

„FIRE!“ „Draugr“ започва ударно, но малко по-късно солото в него е способно да ви разплаче, преди да ви връхлети рафинираната агресия на следващата композиция. Рифовете ви заливат един след друг, щипката траш, която най-добре се усеща в откриващата песен „World Serpent“, втрърдява и засилва ритъма, преди да се впуснем в шеметна надпревара със собственото си битие – „Let The Beast Run Wild“. Ще се скрием ли от него? Като малки мишлета вечно тичащи след някакви свои цели и илюзорно щастие. Тепмото и атаката са убийствени, отнемащи дъх и сили. Рифът и мелодията на „Luciferian Age“ можете дори да продължите да си тананикате след като песента е отшумяла, а енергията, с която тази песен зарежда е просто могъща. „This Night Seems Endless“ е най-бавнотемповата и една от най-продължителните композиции в албума. Изумителен е начинът, по който красивата, нежна мелодия прелива в премерената експанзия, а след това всичко се смесва в грандиозно мелодично соло. Като феникс, който бавно се отърсва от своята пепел и полита, силен, красив и изпълнен с нов живот. Но темпото не намалява… „GO!“ Остана ли ви капчица живот за още?! Красиви, безкрайни, неизмерими светове, в които да полетиш.

В едно интервю Sebastian споделя, че това са негови лични рифове и мелодии и не е имал намерение да ги споделя със света, когато ги е създавал. В последствие нещата са придобили друга форма и сега екстремния свят има един разкошен албум. Албум, едновременно вкоренен в дълбоките традиции и звучене от една страна на класическия NWOBHM и тарш, от друга на шведския дет и блек метъл и невероятно иноветивен и съвременен като звучене и идеи. Sebastian е музикант вече ошлайфан и с огромен музикален опит, но „Moribund“ е отвъд техничността и музикалнтските умения. „Moribund“ е душа, емоции, лични преживявания извън обикновения свят. Този албум носи специални послания и е зареден със свръхестествена енергия. И можем само да му благодарим, че ни допусна в своя свят и подари на екстремния свят един наистина стойностен, пълнокръвен, дишащ алубм.

Краят и реквиемът на това произведение е… „Requiem“. Тази песен е трудна за описване. Тя просто трябва да бъде чута. Тя е като вик на отчаяние, като последна спирка. Когато я споделиха като предстоящ сингъл коментирах за нея – „Тази песен е като нашия безумен бяг през живота.“ Агресивна, меланхолична и безмилостна… Тази музика поражда в мен още много екзистенцилни мисли и крайни емоции, но предпочитам да ги запазя за себе си. Просто чуйте „Moribund“ на In Aphelion. Албумът ще излезе на 11 март чрез EDGED CIRCLE PRODUCTIONS и предварителна поръчка вече е налична на този адрес.

За съжаление съм ограничена в оценката си само до 10 (какво да се прави, правилата трябва да се спазват!). „Moribund“ е албум, който като класическите произведения ще е вечен и извън всякакви системи и скали за оценяване. Албум, който ме преобърна наопаки и ми даде нов поглед върху „so called black metal“. Албум, който ще остане много дълго с мен и, който ме зарежда на всяко едно ниво. Това е точно онази музика, която понякога ни е необходима, за да преминем през дните си.

Let them flames burn
Let them dance on the dead like flames do
Let the dead go
Let the night fall
Let it color your soul like nights do
Let it be you
Let the memories in
Let the memories sing like memories do
Never let them go.
Let your days end
Let your days end in the life you know
Let them go
Let the light fade
Let the light fade to black from gray
To night from day
Let the dead speak
Let the dead speak like only dead can do
Let their voices embrace you
Ring the bells
Let them sound far and wide
Ring the bells
Let the world hear our lament
Ring the bells
Let the final hymn chime
Ring the bells
For we have reached the end of our time


10/10


  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото