Очень хОрОшО

Считам пост-рок и пост-метъл жанровете за трудносмилаеми, но и трудни за създаване. Считам и че не е никак лека задача за една група да заплени публиката си с инструментална музика и не особено активно сценично присъствие. Сигурен съм, че ако в навечерието на 13-и ноември в Mixtape 5 е имало хора, които споделят тези мои възгледи, не съм бил единствения приятно изненадан посетител. Изключително приятно изненадан, всъщност.

Helen Money

Helen Money

Концерта открива очарователната Helen Money. На сцената няма никой друг освен нея, но залата се изпълва от плътния звук на виолончелото й. Музиката й е едновременно изразителна и буйна и чувствителна. Заедно с нея на момент звучат и записи на пиано и барабани. Звукът на челото й е ту тих и мек, ту изкривен от ефекти, и изпълнителката използва сценичното си оборудване, за да записва пасажи, върху които надгражда композициите си. Парчетата й са фрагментирани – отделните им части рядко преливат от една в друга плавно. Въпреки това, във всяко едно се чува постоянно повтарящ се мотив или някаква друга концепция, с което да се запомни. Авангардната музика е, за да се приеме с отворено съзнание и без предразсъдъци. Дочух коментари, че Хелън изпускала ритъма на собствените си записи. В една от композициите й тя започваше собствената си музикална фраза на чело миг преди да отзвучи акорд на пиано на запис. Тази ‘грешка’ се повтори твърде много пъти и имаше твърде много синхрон между гласовете на отделните инструменти, за да се съглася, че не е било част от композицията. Дочух и сравнения между челистката и финландците Apocalyptica, с които смея да изразя несъгласие – съвременният маниер на композиране и изпълнение на Helen Money е далеч от неокласицизма на апокалиптичното трио. Първата асоциация, която аз лично направих с нейната музика, беше с гениалния саундтрак на The Witch, филм на ужасите от 2016-а. След като Хелън Мъни поздрави стеклия се за вечеринката народ, тя отстъпи сцената на Russian Circles.

Russian Circles

Russian Circles

Тримата американци-инструменталисти са страхотни симпатяги. Подсигуряват се да не останат жадни с по няколко кенчета бири и чаши с питиета. Несъмнено са ветерани, мисля си, докато повдигам в недоумение вежди от това колко ритмични са тримата музиканти. Заковават всеки един тон на точното му място и дори хаотичният шум между песните е изваян по вкуса им. Нищо не е оставено на случайността.

Всички обожаваме мръсния звук на пауър акорд, стържещ през добър говорител, а той преобладава в звука на Russian Circles. На моменти се замислях дали не би било барабаните да бяха една идея по-отчетливи, но в никакъв случай не бих казал, че озвучаването беше лошо. Напротив – динамиката на инструментите можеше не само да се чуе, но и да се почувства, и по реакцията на повечето фенове всички я чувстваха доволно много.

Направи ми впечатление, че групата функционира като едно цяло. Отделните секции на песните съвсем неусетно се забавят преди да избухне нов китарен риф, нов барабанен ритъм, нов басов тътен. Преходите са изпипани до съвършенство и публиката реагира подобаващо с всеки нов иконичен мотив, който зазвучава. В краката на двамата китаристи има завидна бройка ефекти и те също записват loop-ове, върху които да наслоят аранжиментите на парчетата си. Групата градира звука си без никакво усилие и куфее заедно с публиката.

След като изпълниха предвидения си репертоар, Russian Circles охотно изпълниха и едно последно, но подобаващо дълго парче за бис. Надявам се да са останали доволни от преживяването и да се върнат, за да запознаят и други меломани с атрактивното си творчество, и горещо препоръчвам на всеки да не изпуска това, когато се случи!

Текст: Емил Василев

Сетлист:

Asa
Vorel
Deficit
309
Afrika
Harper Lewis
1777
Calla
Mládek
Youngblood

СНИМКИ:
RUSSIAN CIRCLES

HELEN MONEY

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото