HELLFEST 2024 – част 2

Част 1 можете да прочетете тук.

Hellfest е един от най-известните рок и метъл фестивали в Европа, се провежда всяка година в Clisson, Франция. Фестивалът е известен с разнообразния си състав и множество сцени, всяка посветена на различни жанрове и стилове музика.

Основни сцени 1 и 2
Те са най-големите сцени на Hellfest, приемащи хедлайнери и големи групи. Тези сцени са проектирани за най-големите тълпи и разполагат с най-съвременни звукови и осветителни системи. Жанровете, изпълнявани тук, варират от хеви метъл и хард рок до пънк и алтернативен рок.

Altar
Олтарът се фокусира предимно върху дет метъл, грайндкор и екстремни метъл жанрове. Тази сцена е известна със своите интензивни изпълнения и брутален звук, обслужващи феновете на най-тежките поджанрове на метъла. Дизайнът на сцената често включва тъмни, готически елементи, за да съответства на атмосферата на музиката.

Temple
Храмът е посветен на блек метъла, паган метъла и фолк метъла. Той предлага по-атмосферно и завладяващо изживяване с изпълнения, които често включват сложни сценични настройки, пиротехника и тематични фонове, които отразяват мистичните и тъмни теми на музиката.

Valley
Сцената **Valley** е домът на стоунър рок, дуум метъл, слъдж и психеделичен рок. Осигурява по-интимна обстановка със спокойна атмосфера, фокусирана върху тежки рифове и хипнотични изпълнения. Този етап често привлича фенове на по-бавна, по-ориентирана към груув музика.

Warzone
Warzone е посветен на хардкор пънк, метълкор и пънк рок. Тази сцена е известна със своите изпълнения с висока енергия и страстни тълпи, като мош питовете и краудсърфингът са обичайни гледки. Сценичният дизайн е суров и груб, отразявайки бунтарския дух на жанровете, изпълнявани тук.

Hell Stage
Hell Stage включва комбинация от жанрове, като често се фокусира върху групи, които смесват различни стилове или предлагат нещо уникално в рамките на рок и метъл спектъра. Тази сцена осигурява платформа за нововъзникващи изпълнители, както и за утвърдени групи, които искат да осигурят незабравими изпълнения.

Всяка сцена на Hellfest е внимателно подбрана, за да осигури разнообразно и завладяващо изживяване за всички присъстващи, като се грижи за широк спектър от музикални вкусове в рок и метъл общността.
Ето подробен преглед на някои забележителни изпълнения.

Акценти от Ден 1

На main stage 1, Asinhell започнаха с безмилостен набор от дет метъл, зареждайки тълпата с брутални рифове и интензивно сценично присъствие. Основни членове на групата са Майкъл Полсен (Michael Poulsen) – китара, Марк Греве (Marc Grewe) – вокали и Мортен Тофт Хансен (Morten Toft Hansen) – барабани. Asinhell са един вид супергрупа – Майкъл е известен с участието си в групата Volbeat и е основател на Asinhell, а Марк е бивш член на немската дет метъл група Morgoth. Мортен е барабанист с дългогодишен опит в различни метъл проекти. Мощното гърло на Morgoth Marc Grewe отприщи фестивалния Ад над HellFest. Музикантите излязоха с мощен и енергичен звук, като започнаха с Desert of doom, преминаха през Ultimate sin и Wolfpack laws. Като за финал ни остави на Fall of the loyal warrior. Asinhell са значима фигура в съвременната метъл сцена и представянето им на фестивала го доказа.

Khemmis забавиха нещата със своите натоварени с дуум рифове и натрапчиви мелодии. Khemmis е американска дум метъл група, формирана през 2012 г. в Денвър, Колорадо. Групата бързо се утвърждава на метъл сцената с уникалния си стил, който съчетава елементи от дуум, стоунър и традиционен хеви метъл. Американците показаха характерния за Khemmis звук, който комбинираше тежки рифове с мелодични елементи и дълбоки, емоционални текстове. Някои от песните, които изпълниха: A Conversation with Death, Three Gates, Avernal Gate, Candlelight и завършиха с епичната Hunted. Публиката радушно прие мощните и емоционални изпълнения на групата, доказвайки защо Khemmis са една от водещите съвременни дуум метъл групи.

Sodom, емблематичната немска траш метъл банда,  силно представяне на Hellfest 2024. Техният сет се състоя в петък, 28 юни, от полунощ до 1:00 сутринта на Altar сцената, слот, който подчертава тяхната известност в метъл общността. Известни със своите интензивни и енергични концерти на живо, Sodom не разочароваха феновете си на Hellfest, предоставяйки сурово и наелектризиращо изживяване. Сетлистът на групата на Hellfest 2024 включваше микс от класическите парчета, любими на феновете Christ’s passion, The Crippler, Nuclear winter, Blasphemer, Agent orange, Outbreak of evil и др. На края на сета, Том почерпи фенове от първата редица с няколко бутилки бира.

Sylvaine, музикалният проект, ръководен от Kathrine Shepard, представи едно завладяващо изпълнение. Групата използва цялото време на саундчек-а за да са сигурни, че изпълнението ще е качествено. Точно в 20:45 Sylvaine откриха сцената Temple със сет, смесица от blackgaze и атмосферни елементи което хипнотизира публиката. Известна със способността си да вплита сложни емоции в музиката си, Катрин Шепард донесе уникално и трансцендентно изживяване на фестивала. Включването на Sylvaine добави богат слой атмосферна дълбочина към предложенията на фестивала, показвайки красивата двойственост на спокойствие и хаос в нейната музика.  Групата изпълни песните Nova, Earthbound, Nowhere, Still Somewhere, Fortapt, Mono No Aware и емблематичната за тях Mørklagt. Китаристът на Sylvaine има солов проект Melatonyn, който препоръчвам на феновете на blackgaze-а.

Cradle of Filth изпълниха интензивен сет на Hellfest 2024, завладявайки публиката с характерния си симфоничен блек метъл стил. Спектакълът започна в 01:05 на сцената на Temple. Това отбеляза седмата им поява на Hellfest, подчертавайки тяхната трайна популярност и мощно сценично присъствие. Сетлистът за Cradle of Filth на Hellfest 2024 включваше комбинация от класически песни и по-нов материал от последните им албуми. Тяхната сложна сценична настройка и емблематичните крясъци на Dani Filth направиха едно запомнящо се изпълнение. Cradle заложиха на класически песни, като The Fate of the World on Our Shoulders, Saffron’s Curse, She Is a Fire, The Principle of Evil Made Flesh, Dusk and Her Embrace. С характерното си поведение, Dani Filth не спираше да обикаля сцената с готическа театралност, наелектризирайки публиката с класики като „Nymphetamine“ и „Her Ghost in the Fog“.

Dark Tranquillity добавиха мелодична дет метъл нотка, с техните емоционално заредени текстове и сложна китара. Dark Tranquillity представиха впечатляващ сет от най-известните си песни. Шоуто им започна в 21:50 на Altar сцената. Това изпълнение беше част от постоянните им усилия да представят мелодичната дет метъл сцена в Гьотеборг с техния характерен звук и артистична цялост. Публиката ги прие много горещо и не спираше да ги подкрепя активно до края на сетът им, което трогна групата. Dark Tranquillity изсвириха Identical to None, The Treason Wall, Hours Passed in Exile, Forward Momentum Phantom Days, Terminus (Where Death Is Most Alive), The Last Imagination, Atoma, Nothing to No One, The Dark Unbroken, What Only You Know, Encircled, ThereIn, Lost to Apathy и Misery’s Crown. Само ограниченото време, което имаха им попречи да изпълнят и други любими песни от ранното им творчество, като Punish My Heaven, което за радост  чухме в София.

Акценти от Ден 2

Houle, мелодичната блек метъл банда от Париж, представи завладяващо изпълнение на Hellfest 2024. Техният сет започна 11:05 на сцената на Temple, завладявайки публиката със своята атмосфера и интензивна музика, вдъхновена от необятността на океана и човешката борба срещу силите на природата. За да подсили емоциите на публиката, групата беше беше поставила за фон зад тях трансперант, изобразяващ мрачни океански вълни, разбиващи се в самотен фар. Сетлистът за изпълнението на Houle включваше: Le continent, Au loin la tempête, La dernière traversée, Mère nocturne и Sous l’astre noir.

Imperial Crystalline Entombment, блек метъл групата от Мериленд, представи мощно изпълнение на сцената Temple. Известна със своя интензивен и мразовит блек метъл, групата завладя публиката със своята сурова енергия и тематично присъствие, напомнящо за криогенно съживяване след две десетилетия. Групата изпълни парчетата Astral Frost Invocation, Apocalyptic Blizzard Regime, Mighty Frost Titan, Eternal Winter of the Black Icicle и Entombed by the Frozen Winds. Сетът демонстрираше характерния им звук, съчетаващ бързи рифове, натрапчиви мелодии и студена атмосфера, която резонира добре сред посетителите на фестивала. За подсилване на ефекта от представянето, всички от групата бяха облечени в бели роби, изцяло бял corpse paint и трансперант изобразяващ снежна виелица. Визията силно контрастираше с горещината в Temple-а.

Kanonenfieber, black-death метъл банда, изнесе поразително изпълнение, съчетавайки брутален метал и театрални сюжети. Kanonenfieber са група от Германия, известна със своята интензивна и атмосферична музика, която се основава до голяма степен на темите и жестокостите от Първата световна война. Тяхната музика съчетава елементи от блек метъл и дет метъл, за да създаде мощно и натрапчиво изживяване. Техният сет започна вечерта на сцената на Temple, прекарвайки публиката през важни моменти от войната. Чухме песните Dicke Bertha, Die Schlacht bei Tannenberg, Der Füsilier I, Grabenlieder, Kampf und Sturm, Die Havarie, The Yankee Division March. Този сетлист показва тематичния фокус на групата върху историческите войни, смесвайки интензивни рифове с натрапчиви мелодии, за да създаде уникално и потапящо изживяване. Групата изпълни песните от сетлиста, маскирана с непрозрачни маски на лицата, като сменяше само сценичните си облекла. Основното лице в групата, мулти-инструменталистът Noise, който е и нейн двигател, разходи публиката през окопите на Първата световна, разходка, доминирана от раздиращо-мощният глас на Noise.

Shores of Null са италианска готик дуум метъл група от Рим, известна със смесването на тежки и успокояващи елементи, създавайки уникален звук, който включва черна агресия и готик дуум елементи, които тя поднесе на 100% на сцената на Temple. Групата, облечена изцяло в черни облекла, изпълни завладяващ сет, включващ песните Destination Woe, Nothing Left to Burn, A Nature in Disguise, Darkness Won’t Take Me и My Darkest Years.

Малко откъсване от реалността на Altar и Temple беше представлението на британците от Wargasm. Wargasm излязоха на Mainstage 2 сцената по обед и представиха високоенергийно шоу, което смеси електро пънк и ню метъл елементи, демонстрирайки отличителните им звук, характеризиращ се с траш китари, електронни бийтове и завладяващи хармонии. Основните членове Milkie Way (bass/vocals) and Sam Matlock (guitar/vocals) изпълниха хитове като Venom, Pyro Pyro, D.R.I.L.D.O и Spit. Milkie Way предизвикателно беше оскъдно облечена, което кореспондираше на посланието на групата, която непрестанно подканяше публиката към mosh pit-ове.

Към суровата реалност върна норвежкия блек метъл на Mork. Групата на известният в северните black среди Томас Ериксен, който първоначално я започва като солов проект улавя същността на традиционния норвежки блек метъл, като същевременно включва уникалната визия и стил на Eriksen. Музикантите представиха на Temple средно-темпов суров corpsepainted black metal включващ песните Arv, Eremittens Dal, Tilbake Til Opprinnelsen, På Tvers Av Tidene, Da Himmelen Falt и Dype Røtter.

Изпълнението на норвежците контрастира рязко с прогресивното и техническо майсторство на Ne Obliviscaris, които впечатляваха със своите сложни композиции и виртуозно музикално майсторство. Австралийците излязоха на сцената в много добро настроение, което много бързо се разпространи и сред зрителите. Жителите на “долната земя” разходиха публиката из музикалното си творчество, като не пропуснаха класики като Intra Venus, Forget Not и And Plague Flowers the Kaleidoscope.

Satyricon, какво може да се каже за това легендарно дуо! Професионализъм, отношение, сценично присъствие … . Каквото и да се добави, няма да ги обхване напълно и публиката на Hellfest го показа на 100%. Групата излезе в състав Satyr, Frost, Steinar „Azarak“ Gundersen – китара, Anders Hunstad – клавиши, Attila Vörös – китара и Frank Bello – бас. Групата изпълни песните Black Crow on a Tombstone, Our World, It Rumbles Tonight, Now Diabolical, Deep Calleth Upon Deep, To Your, Brethren in the Dark, Mother North, The Pentagram Burns, Fuel for Hatred и K.I.N.G. След уводните парчета, Satyr призна на публиката, че независимо от бизнес начинанията (Бел.ред. имат успешен бизнес с винарна), които те имат, това, което се случва на сцената пред тях е в пъти по-силно.

Последва изпълнението на Clawfinger, известни със своя енергичен и политически зареден рап метъл, Зак и компания представиха мощно шоу, предоставяйки най-големите си хитове от творчеството си. Clawfinger излязоха на сцената на Warzone в състав Zak Tell, Jocke Skog – клавишни, Bård Torstensen – китара, André Skaug – бас, Micke Dahlén – барабани и изпълниха песните Out to Get Me, Nothing Going On, Two Sides, Recipe for Hate, Rosegrove, Warfair, The Price We Pay, Biggest & the Best, емблематичната The Truth и за финал Do What I Say. Традиционно за сцена Warzone се бяха образували няколко моsh pit-a, имаше и много crowd surfing.

Акценти от ден 3

В 15ч. на сцената на Temple се качиха американците от щата Колорадо, Wayfarer. Базираната в Денвър група представи своята уникална комбинация от атмосферен блек метъл, черпейки от блек метъл, готик кънтри и американа влияния – разнообразна музикална палитра, която допадна на по-алтернативните почитатели на екстремната музика, които се бяха събрали под тентата на храма. Янките изпълниха песните The Thousand Tombs of Western Promise, The Cattle Thief, To Enter My House Justified, The Crimson Rider, 1934, Black Plumes Over God’s Country, The Iron Horse, False Constellation и Animal Crown.

След Wayfarer, на съседната сцена Altar Legion of the Damned показаха техният прочит на комбинацията между death и thrash. Известна със своя интензивен и безмилостен метъл, холандците представиха мощен сет от парчетата Legion of the Damned, Cult of the Dead, Beheading of the Godhead, Palace of Sin, Contamination, Diabolist, Progressive Destructor, Doom Priest и The Poison Chalice. В началото вокалите на Maurice Swinkels се чуваха слабо, но след бърза корекция от звуковият инженер, вокалите се стабилизираха.

Kataklysm може да се нарекат ветерани в екстремната музика. Създадена през 1991 г. в Монреал, Квебек, Канада, Kataklysm са известни със своите безмилостни турнета и енергични изпълнения на живо, което ги прави основна част от веригата на метъл фестивалите. Музиката им продължава да се развива, съчетавайки мелодични елементи с характерната за тях интензивност. На Hellfest метъл атаката на Kataklysm беше безмилостна. Канадците, водени от Maurizio Iacono – вокали изпълниха 10 парчета, смесица от мелодичен дет метъл с елементи на траш и блек метъл. Изпълнението им включваше бързи барабани, агресивни китарни рифове и смесица от ръмжене и чисти вокали. Останалите членове на групата са Jean-François Dagenais – китара, Stéphane Barbe – бас и Oli Beaudoin на барабаните. Парчетата, които изсвириха бяха Goliath, Push the Venom, Guillotine, Narcissist, The Killshot, Die as a King, As I Slither, Crippled & Broken, Bringer of Vengeance и The Black Sheep.

Изпълнението на Nile беше час преди полунощ и атмосферата на съботната вечер беше в тон със случващото се на Altar сцената – брутален и техничен дет метъл със сложни композиции и интензивно сценично присъствие. Отсъствието на основателя Karl Sanders поради фокусиране върху други проекти и здравословни причини позволи на другите членове на групата да поемат по-значима роля по време на изпълнения на живо. Brad Parris – бас и Brian Kingsland – китари си разделиха вокалите, като по-ниските gutural успешно се поеха от Brad. Барабаните на George Kollias мощно разтърсваха въздуха в помещението. Групата изпълни песните Sacrifice Unto Sebek, Defiling the Gates of Ishtar, Kafir!, Call to Destruction, Vile Nilotic Rites, In the Name of Amun, Lashed to the Slave Stick, Sarcophagus, Long Shadows of Dread, The Howling of the Jinn и Black Seeds of Vengeance.

Заедно с финландците Korpiklaani, британците Skyclad донесоха фолк метъл забавление на фестивала. Skyclad представиха сет, изпълнен с характерния им фолк-метъл. Музиката на Skyclad се характеризира с използването на традиционни народни инструменти заедно със стандартни рок и метъл инструменти. Техните текстове често включват умна игра на думи и засягат теми, вариращи от социални въпроси до езичество и фолклор. Skyclad са създадени през 1990 г. от бившия вокалист на Sabbat Martin Walkyier и китариста Steve Ramsey. Групата е широко призната за пионер във фолк метъл жанра чрез комбиниране на елементи от британската фолк музика с траш и хеви метъл. Групата претърпя значителни промени в състава през годините, най-вече с напускането на Martin Walkyier през 2001 г. Kevin Ridley, първоначално продуцент на групата, пое ролята на водещ вокалист, внасяйки нова динамика в звука на групата. На Temple сцената излязоха Kevin Ridley – вокали, Steve Ramsey – китара, Graeme English – бас, Arron Walton – барабани и Georgina Biddle – виолина и изпълниха парчетата Earth Mother, the Sun and the Furious Host, Spinning Jenny, Emerald, Cry of the Land, The Wickedest Man in the World, Cardboard City, The One Piece Puzzle, Just What Nobody Wanted, Land of the Rising Slum, No Deposit, No Return, The Widdershins Jig и History Lessens. При анонса на последната песен, Кевин изрази политическите си виждания за Брексит. Сетлистът е смесица от техните класически хитове и любими на феновете, показвайки обширния каталог на групата и енергичния стил на изпълнение на живо. При Skyclad се получи първият неплануван бис в принципно строгият график за “малките” сцени.

Dismember свириха на Altar сцената в полунощ. Шведската дет метъл група, известна със своите интензивни и брутални изпълнения на живо, представи мощен сет, който подчертава характерния им звук и обширния каталог. Тяхната сурова енергия и безмилостно темпо разбиха тълпата до лудост. Dismember са създадени през 1988 г. в Стокхолм, Швеция. Те бързо се превърнаха в една от пионерските групи в шведската дет метъл сцена, заедно с изпълнители като Entombed и Unleashed. Тяхната музика се характеризира със своята сурова интензивност, мелодични китарни линии и брутални ритми. “Разчленените” излязоха в състав Matti Kärki – вокали, David Blomqvist и Robert Sennebäck- китари, Richard Cabeza – бас и Fred Estby – барабани и някои от песните, които изпълниха бяха Override of the Overture, Soon to Be Dead, Casket Garden, Dreaming in Red, Skin Her Alive, Pieces, Fleshless, Sickening Art, Dismembered, Death Conquers All. На шега, Matti посвети Skin Her Alive на жените на присъстващите. Dismember бяха и от малкото групи, които имаха signing session на един от павилионите. Изпълнението им беше по време на сета на Металика и Matti искрено поздрави феновете, които бяха предпочели тяхното изпълнение пред това на Металика.

Финалът на вечерта дойде с изпълнението на Saxon и неостаряващият Biff Byford, които осигуриха доза класически NWOBHM на Mainstage 2. Saxon свириха до 2:00 сутринта. Групата, известна със значителния си принос към Новата вълна на британския хеви метъл (NWOBHM), представи енергичен и запомнящ се сет. Saxon, създадена през 1977 г. в Южен Йоркшир, Англия бяха едни от най-старите групи на Hellfest 2024, но годините не личаха в изпълнението на британците. Biff Byford – вокали, Paul Quinn и Doug Scarratt- китари, Nibs Carter – бас и Nigel Glockler – барабани, изпълниха песните The Prophecy Hell, Fire and Damnation, Motorcycle Man, Power and the Glory, Madame Guillotine, Heavy Metal Thunder, Dallas 1 PM, Strong Arm of the Law, 1066, Crusader, 747 (Strangers in the Night), Denim and Leather, Wheels of Steel, The Eagle Has Landed, Ride Like the Wind и емблематичната Princess of the Night.

Акценти от ден 4

Dool свириха на Hellfest в последният ден на фестивала. Известни с уникалната си комбинация от дарк рок, прогресив рок и метъл, групата представи едно завладяващо изпълнение в последният ден на Юли. Dool е създаден през 2015 г. в Ротердам, Холандия, от Raven van Dorst – вокал и китара. Групата бързо привлича вниманието с мрачното си и атмосферно звучене, което съчетава елементи от рок, метъл и прогресив музика. Стила си определят като окултен рок. Останалите членове, които изнесоха окултната меса бяха Nick Polak и Omar Iskandr – китари, JB van der Wal – бас и Vincent Kreyder на барабани. Сетът им започна без излишни лирически отклонения и в рамките на близо час изпълниха песните Venus in Flames, Self-Dissect, Hermagorgon, Evil in You, House of a Thousand Dreams, Love Like Blood, Oweynagat, The Shape of Fluidity и The Hand of Creation. Този сетлист показа еклектичният им микс от тъмни, прогресивни и пост-рок елементи, което създаде завладяващо изживяване за феновете на групата.

На същата сцена Valley свириха Pencey Sloe. Известна със своя кинематографичен и психеделичен „dreamgaze“ звук, френската банда осигури атмосферно начало на състава за деня. Групата е създадена през 2017 г. в Париж, Франция и бързо се утвърди в жанра „dreamgaze“, съчетавайки елементи от shoegaze, dream pop и post-rock, за да създаде уникален, атмосферен звук. Фронт дамата Diane Pellotieri освен с вокалите, умело боравеше и с китарата. С останалите от групата Clément Chevrier – китари, Julien Marest – барабани и Sebastien Bellon – бас изсвириха някои от най-известните си парчета, някои от които бяха Buried Them All, Neglect, Lost Soul, Lust of the Dead. Сетлист им подчерта ефирния и завладяващ звук на групата, комбинирайки мечтателни мелодии с мрачна, текстурирана китара.

На сцената на Temple се качиха авангардните французи Pensées Nocturnes. Групата е известна със своя авангарден и атмосферичен блек метъл, която не за първи път свири на фестивала. Pensées Nocturnes представиха изпълнение, което завладя публиката с театралното си и мрачно експериментално звучене. Фронтменът на групата и мулти инструменталист Vaerohn няколко пъти свиреше с акордеон, което направи изпълнението им още по-авангардно. Групата е известна със своя еклектичен стил, който съчетава блек метъл с елементи на класическа музика, джаз и циркова музика, създавайки уникална и често обезпокоителна атмосфера. Тяхната музика се характеризира със сложни аранжименти, театрални вокали и авангарден подход към блек метъла. На Vaerohn му помагаха Gégé – клавишни, Le Grand – бас, Jacky – барабани и Roro и Zakouille на китарите. Групата изпълни песните Viens tâter d’mon carrousel, Paria, LeTango du vieuloniste, Monosis, Râhu, Deux bals dans la tête и завършиха с Le Sydrogine.

Следващите, които стъпиха на сцената на Temple бяха Sang Froid. Те са френска група, която синтезира готик рок, cold wave и new wave, за да създаде отличителен звук, който отразява темите за самота, градска пустош и емоционален интензитет. Тяхната музика често се описва като разходка през студен, голям град със свито сърце, улавяща меланхолично и размишляващо настроение. Разходката на французите беше в горещ ден, но въпреки това студа струеше от песните The Still, Cold Nights, Echoes, Lost in the City, Fading Light и Silent Shadows. Сетлистът показа способността им да комбинират мрачни звуци с мелодични елементи с което създадоха едно завладяващо изживяване.

Изпълнението на сцена Altar продължи с американските пионери на бруталния дет метъл Suffocation. Suffocation представиха брутален и интензивен сет. Известни със своя наказателен звук и безпощадна енергия, Suffocation завладяха публиката с техническата си мощ и тежки рифове. Без излишни думи, петорката беше избрала перфектен сетлист от дискографията си. Класики като Effigy of the Forgotten, Jesus Wept и Infecting the Crypts накараха публиката към нонстоп хедбенгинг, краудсърфинг и мошпит. Останалите парчета, които изпълниха бяха Thrones of Blood, Pierced from Within, Catatonia, Liege of Inveracity, As Grace Descends, Breeding the Spawn. Групата излезе в състав Terrance Hobbs и Charlie Errigo – китари, Derek Boyer – бас и Eric Morotti на барабаните. За техните изпълнения на живо Ricky Myers пое ролята на вокалист на Suffocation заменяйки титуляра Frank Mullen. Ricky Myers, който е свързан с групата от 2014 г., внесе собствената си интензивност и енергия с което достойно зае позицията зад микрофона.

На фона на бруталната поредица от банди в тежките стилове, пънк рок химните на The Offspring се рееха като прохладен летен бриз.

Алтернативният метъл на **Therapy?** беше носталгичен и енергичен.

Друга група, чието изпълнение щеше да е по-силно ако беше след залез слънце бяха германците от Thron. Музиката на Thron се характеризира със своите мрачни, атмосферни качества и техническа компетентност. Те смесиха blackened death metal с мелодични елементи, създавайки звук, който е едновременно агресивен и сложен. Групата излезе в състав Samca на вокали, PVIII и SXI на китарите, LXIV на баса и JMV на барабаните. Петорката изпълни песните A Spark of Divinity, The Prophet, To Dust, The Wrath of Gods, Dying in the Twentieth Century, Martyr и Into Oblivion.

Готическият рок на Tiamat изпълни съседната сцена Temple. Той беше едновременно натрапчив и красив. Техният сет включи смесица от техния готик метъл и атмосферен рок звук, с което завладя публиката с мрачна си музика. Johan Edlund и компания изсвириха парчета от класически албуми като Clouds, Wildhoney и A Deeper Kind of Slumber. Johan беше в типичното си готик настроение, което не успя да се “развали” от топлите реакции на публиката. Tiamat изпълниха песните In a Dream, Whatever That Hurts, The Ar, Visionaire, Cold Seed, Cain, The Sleeping Beauty, Gaia и Vote for Love.

Белгийците от Wiegedood изградиха силни последователи в екстремната метъл общност, известни със своите интензивни изпълнения на живо и способността си да смесват традиционния блек метъл с иновативни атмосферни елементи. Второто им участие на Hellfest подчерта продължаващото им влияние и популярност в жанра. Levy Seynaeve – вокали и китара, Gilles Demolder – китара и Wim Sreppoc – барабани изпълниха седемте ултра бързи песни с невероятна прецизност. Setlist: FN SCAR 16, Until It Is Not, Ontzieling, Nuages, Prowl, Parool, Now Will Always Be.

Yoth Iria  видяхме в София преди година. На Тemple сцената на Hellfest гърците представиха парчетата Under His Sway, Yoth Iria, Hermetic Code, Mornings of the One Thousand Golds, The Great Hunter, Non Serviam и Sid Ed Djinn. На бас китарата беше легендата на гръцката black metal сцена Jim Mutilator (Dimitris Patsouris). Yoth Iria излязоха с два вокала, които си разменяха вокалните партии.

Dimmu Borgir закриха вечерта със симфоничен блек метъл спектакъл, допълнен с оркестър и пиротехника. Тяхното изпълнение беше както визуално, така и звуково поразително, затвърждавайки статута им на гиганти в жанра. Залата се пръскаше по шевовете, въздухът не достигаше, горещината беше трудно поносима, но всичко си дойде на място, когато започнаха мрачните си предсказания законодателите на симфоничният black metal. Shagrath, Galder, Daray, Gerlioz и Victor Brandt изпълниха парчетата Dimmu Borgir, Gateways, Puritania, Council of Wolves and Snakes, Ætheric, Vredesbyrd, The Insight and the Catharsis, Progenies of the Great Apocalypse и завършиха с Mourning Palace.

В заключение, Hellfest 2024 беше свидетелство за непреходната сила и разнообразие на метъла, предлагайки по нещо за всеки фен и оставяйки трайно впечатление на всички присъстващи. Прецизната организация и страстните изпълнения гарантираха, че тазгодишният фестивал ще се помни с години.

Автор: Александър Кирилов

Снимки HELLFEST – фестивалът
Снимки HELLFEST – групите
Снимки HELLFEST – феновете