HARAKIRI FOR THE SKY – Aokigahara (2014)

Преди малко повече от година и половина случайно се сблъсках  с австрийската пост-блек банда Harakiri For The Sky. Бандата е създадена през 2011 година и след едноименият им дебют през 2012 година, на бял свят в края на април се появи и второто им творение „Aokigahara“.
Явно японската тема е концептуална основа за Harakiri For The Sky. Намираща се в подножието на връх Фуджи, Аокигахара е може би най-скандалната гора в Япония. Също позната, като „Море от дървета“, „Гората на самоубийствата“, „Японската демонична гора“, Аокигахара е станала дом на повече от 500 потвърдени самоубийства от 1950 г. досега.
Наречена „Перфектното място да умреш“, Аокигахара е второто най-популярно място за самоубийства след мостът Голдън Гейт.
Албумът съдържа 9 парчета – перфектно направен и изсвирен пост-блек метъл. M.S. свири на всички инструменти, а J.J. прави вокалите. Това са хората отговорни за продукцията на тази меланхолична музика в духа на Lantlos, Heretoir, Falnus и др., но със свой собствен стил и подпис. Откриващото „My bones To The Sea“ е с много депресиращо настроение и думаджийски рифове, които добре диктуват темпото на песента. Емоциалността в албума се вдига с втората песен „Jhator“, вокалите в нея са предоставени на Seuche от Faulnis, който дава малко по-различна посока на това което сме свикнали да чуваме от бандата. Атмосферните елементи в третата песен “Homecoming Denied” я правят една от най-добрите песни в албума, тъй като й придават екстремни нива на агресия и гняв. С различно темпо продължаваме с “69 Dead Birds for Utoya”, на която гост-вокал е Plague от Whiskey Ritual. Песента е експанзивна, но все още запазва своите атмосферични елементи. „Parting“ е забележително парче, което разполага с много уникални меланхолични пасажи, които ще се забият в съзнанието ви в продължение на дни. Може би най-силната песен в албума е “Burning From Both Ends”, тук вокалите са поверени на Torsten от Agrpynie. Думаджийските/пост-блек елементи са отлични, което показва уникалната музикална идентичност на Harakiri For The Sky. Мрачността на “ Panoptycon “ я прави истински атмосферичен бисер, а вокалите на Eklatanz, от Heretoir, еталон за пост-блек в последно време. Последните две парчета в албума – нихилистичната “Nailgarden” и меланхоличната “Gallows (Give ‘Em Rope)”, са изключителна манипулация на Блек Метъл в различни форми, което много малко банди успяват да постигнат.
Като цяло „Aokigahara“ е огромен скок от дебюта им, а Harakiri For The Sky е една банда, с голямо бъдеще, която, ако сте фенове на стила не трябва да пропускате да чуете и да откриете своята Аокигахара.

                                                                                                                                                                9/10

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото