Група „Ревю“: „Преходът в България все пак ще успее!“

Вече повече от 30 години излизането на нова музика с марката „Ревю“ по традиция си е сериозно събитие. Името Васил Гюров само по себе си отдавна е еквивалент на думи като „бунт„, „воля„, „свобода“ и „протест„. Причините за това ще намерите както в музиката, която той създава, така и в традиционно силно изразената му гражданска позиция. В края на миналата година той и колегите му от настоящия състав на групата – Кристина Серафимова (вокали), Веселин Йовчев (китари) и Деян Драгиев (барабани) издадоха нов албум. Ето какво каза за нас в едно „блиц“ интервю г-н Гюров:

Здравейте. Новият Ви албум носи името „РевЮлюция“. Защо „Революция“ се превърна в една от особено актуалните думи през последите години?

Разликата между РевЮлюция и Революция е като разликата между Ревю и Револвер – едното работи на духовно ниво, другото – на физическо.

Парчетата в диска създават впечатление, че са писани в по-дълъг период от време. Така ли е всъщност?

Така е. Някой от тях са по-стари (като „200”, „Малко Момиченце” и „Барът”), но други са написани в последния момент.

Свикнали сме да се радваме на изключително силните Ви лирики. Тези в новия албум за щастие не правят изключение. Как се твори един такъв текст?

Трудно! На първо време трябва да започнеш да мислиш често за него. Да го предразположиш да дойде (да слезе) при теб и… да чакаш да се разберете.

Разкажете повече за „На Чочо бара“? Място, силно напомнящо на „Кравай и „Синьо“. Има ли днес такива места, на които се събирате?

Имаше го в началото на 90-те, на ул. Паренсов 17- т.нар „Клуб 17”. Там се събираха предимно хора от „Кравай”. После го замести “Poison”-а, с променлив колорит през годините до днес.

Новият диск бе част от миналогодишната вече „Киномания“. Ваши парчета красят няколко съвременни български ленти, а още от началото киното е неизменен спътник на музиката Ви. Защо тази връзка е толкова важна за Вас?

Така се е получило, за което сме радостни. Визията е неразделна част от нашата музика. Даже успяхме да създадем собствена продукция в киното –„Волни до Гроб„. Това е  филм от 2011-та, който продуцирахме сами.

Парчетата в албума за мен звучат така, сякаш са писани преди поне 20-тина години – носят в себе си полъх носталгия към миналия век. Умишлен ли е този ефект?

Не.

Емблематично за албума е песента „OrLove Most“, с гост участието на Surmata Harry. Какво е за Вас Орлов Мост, той ли е арената на Вашата лична революция?

Да, арена е на много хубави и някои не толкова. „Орлов мост“ стои като продуцент на филма ни („Волни до Гроб“ (2011), както споменах), още преди знаковите събития, случили се там в последствие. Който го е гледал – знае. Но все пак, като първо впечатление орлите са символ на свободата.

Как решихте да поканите Surmata Harry да гостува в албума?

Минаваше по пясъка на плажа „Корал”, докато го свирех… Текстът си дойде за него, а и пеенето му подхожда.

„Бунтът е завинаги, свободата – вечно млада!“. Това ли са думите, които описват творчеството на група „Ревю“ през годините според Вас?

Може би донякъде. „Ревю“ не е само бунт със сигурност. Много от песните са свързани с по-лирични, даже романтични моменти.

Времето на Прехода ли оформи така вашата гражданска позиция? Това социален бунт ли е или е израз на духовна свобода? Защо точно „волни до гроб“?

Заради Долни Богров.

Защо Преходът в България не успя според Вас?

Защото има силни интереси, които не искат това да се случи.Той все пак ще успее. Колко по- скоро ще се случи това, зависи от всички нас.

Музиката ли съпътства лириката или е обратното? Как се получава при Вас, кое идва първо?

Всеки път е различно. Понякога идват заедно. Но обикновено музиката е първа.

Разкажете историята на песента „Изповед“, кога и от кого е писана и защо се появява и при Вас и при Нова Генерация?

Това е текст на Димитър Воев с Нова Генерация. Ние го използвахме в новия албум със съвсем различна музика. „Изповед“ е част е от новия филм на Иглика Трифонова – „Асансьор за пациенти“, който чакаме да излезе скоро.

Още от създаването си, групата върви по силно трънлив път, минали сте през доста музикални и житейски трудности. Коя от тях смятате за най-трудния момент в кариерата си?

Най-трудно е, когато си отиват хора от групата по една или друга причина… Някои завинаги /Бог да ги прости/. Последната трудност беше свързана с решението за отлагане на представянето на албума.

Който е гледал документалния филм за Вас („Директор на водопад, 1989 г.) не може да не е забелязал колко силна гражданска позиция имате, още тогава, толкова млади? Човек става или се ражда бунтар?

Всеки човек се ражда различен и по време на живота си се развива в една или друга посока.

А все още ли музикантите „излизат на сцена само по голяма нужда“? Или това култово понятие днес е размито?

„За Бетовен – не знам, то си е негова работа“ (от „Оркестър без име”). Всеки музикант отговаря за себе си за съжаление има и такива, които излизат на сцената и по други причини.

Липсват ли Ви времената, в които наистина се събирахме по пейките нощем?

И сега гледаме да се събираме по пейките нощем. Може би го правим по- рядко, но винаги с удоволствие.

Кога Ви е било по-лесно да създавате музика? Сега или преди 30 години и защо?

Преди 30 години техническите средства за създаване на музика бяха по-ограничени. Тогава, обаче, имахме възможност да отделяме повече време за това. Така че нещата, според мен се уравновесяват.

Какви са плановете Ви за 2017-та? Планирате ли изяви извън столицата и ако да, има ли вече яснота кога и къде?

През февруари и март ни предстоят ни концерти в Бургас, Пловдив, Велико Търново, Русе, Варна и София, за които ще можете да разберете от страницата ни.

Интервюто взе: Иван „iDTemplar“ Стоянов.