Gothic Fest Sofia 2015- Голямото противоречие – част трета

Обичам го това събитие. Наистина го обичам. За трета поредна година имам удоволствието да присъствам на Gothic Fest Sofia и въпреки, че провеждането му беше свито само до един ден емоционалната му наситеност и колорит ще останат незабравими. В най-противоречивата нощ в годината то отново събира едни пъстри в чернотията си създания, готови да покажат тъмната си страна.

Да си кажа честно новината, с която се събудих сутринта на 31-ви октомври уби в мен всяко желание за партита и забавления. Така, че по-скоро поетият ангажимент, отколкото искреното желание за забавление ме поведе към Underground gallery/studio. Очевидно е, че всеки е с представите и претенциите си за интериор и естетика, но мен местенцето ме впечатли. От всеки ъгъл лъхаше на артистичност и творчески хаос. Като се започне от разхвърляните на първия етаж части от скулптури, през интересната изложба-колекция от фигурки, направени от метални отпадъци та до залата на самото Underground gallery/studio. Но явно такова е светоусещането ми. Да откривам красота и сред антиестетиката и да съзирам уникалности дори сред разхвърляни, изпочупени мебели и непотребни „боклуци“.

Самата зала на галерията/студио е подобаващо декорирана. По стените са подредени картини от обявената изложба на Ани Милошова и Полина Цанова. Импровизираните барове сред свещниците, паяжините и студенината на бетона ми създадоха усещането за помръкнал викториански разкош. Наистина, липсваше ми една огромна каменна камина, за да се почувствам като сред замък. Още повече, че рицар си имахме.

Вечерта е открита от гръцкия индъстриъл проект Dead Inside Effect. Въпреки мотото си „we are all dead inside“ музиката им е приятна, зареждаща и много подходяща за загрявка и начало на една наистина дълга нощ.

Holy Constellation идват от Италия. Определили стила си като… Deathglam. Тази думичка обаче обяснява леко изнасиления стайлинг на вокала, чието пъстро шалче направо беше съсипало всичкия му чар и усилия за чисто мъжки сексапил. Музиката им ми идваше леко дразнеща, поради факта, че бързите мелодични пасажи от композициите им изведнъж спираха до никъде и се разводняваха в някакъв бавен почти лишен от идейност шум. Но пък като цяло бяха симпатяги и присъствието им внесе допълнителен колорит сред тълпата.

dreDDup… Big beat, electronica… хм, …. electronic rock, добре… industrial rock… да видим. Още повече, че там някъде в биографията им се мярка и думичката dark. След цялото това описание и поради факта, че Mihajlo а.к.а. miKKa всеки път е с различен състав очаквах няколко хора зад някакви машини. Докосват разни копчета и миксират нещо понятно само за тях самите. Това обаче е един от онези моменти, в които представите са разпилени на пух и прах и то с много, ама много положителен знак. Четиримата музиканти просто ни разбиват. Невероятно красиви и мелодични, дуумаджийски рифове се сменят с убийствени бласт бийтове и бас атака. Всичко това замесено в такъв ритъм, че те увлича, повлича и… Рядко давам израз на емоциите си на концерти, а още по-рядко ще ме види някой да танцувам. Но музиката, с която dreDDup ни връхлетяха сама те кара да дадеш воля на надигащия се в теб възторг. Както каза един приятел: „Тези хора знаят защо са на сцената!“. Всеизвестното клише, че „музиката няма граници“ тук добива реален смисъл, защото музиката на miKKa спокойно може да се впише и на готик парти, и на дет или иднъстриъл събитие, и на зловещ блек метъл концерт. Единствения въпрос, който си зададох беше – Защо не са сложени за хедлайнери на вечерта?!

Beyond The Fallen са мой „стари“ познайници. Миналата година обаче се представиха по-добре и по-запомнящо се. Мислех, че за тази година са се понаучили поне да свирят и очаквах малко повече проявен професионализъм от тях. Не знам дали звездоманията им, или „технически“ проблем усили звука по време на тяхното изпълнение до такива нива, че половината от присъстващите в залата се изнесохме навън. Надявам се при евентуална трета среща наистина да изненадат с нещо добро, което да си заслужава гледането и слушането.

Вечерта продължи до малките часове на сутринта с различни фетиш и BDSM демонстрации. Аз оцелях до демонстрацията на шибари, показана ни от Sandra Du Verena и Silent Teddy Bear. Какво е шибари нямам намерение да обяснявам, който има интерес сам ще намери информация. Единственото, което ще добавя е, че всички тези демонстрации бяха много красиви, естетически и артистично издържани и ни показаха един друг свят на чувствени фантазии.

Откакто официално съществува Gothic Fest Sofia съм редовен посетител и репортер на събитието и на всяко издание се намира по някой недоволен. Първата година метъла бил прекалено много, втората някои от групите били на плейбек, тази пък мястото не било достатъчно комфортно. Не знам до колко моите душевни преживявания могат да бъдат критерий, но да отидеш някъде в траур и да се прибереш зареден, релаксирал и почти щастлив… Мога само да кажа Благодаря на Велик Капсъзов за упоритостта и усилията да го има това събитие. Аз ще продължавам да го посещавам, защото ми дава една различна емоция, позволява ми да бъда едно мое друго, различно Аз.