GAME OVER! Немският танк U.D.O. превзе София

Малцина са изпълнителите от „нашата“ музика (а и не само), които не изневеряват на себе си през цялата си кариера. Малкият голям човек Udo Dirkschneider е един от тях. Този истински исполин на певческото изкуство в метъла се подвизава на сцената от дълги години и отново поведе вярната си дружина на кръстоносен поход. За наша радост рейдът премина и през нашата държава – истинска чест за родните фенове.

Есенната обстановка в родната столица предразполагаше към подобно събитие за раздвижване на кръвта. Всъщност, типичното есенно време не попречи на най-запалените почитатели на ветерана от Вупертал да заемат пред залата рано-рано и в момента на отварянето на вратите да нахлуят и да заемат местата си на оградата пред сцената. Малко преди началото на концерта обстановката все още бе спокойна и не предвещаваше последващите събития. Затишие пред буря? Нещо такова…

Подходяща фонова музика посрещаше подранилите фенове. Баровете работеха на пълни обороти, а зад един от тях бе разположен и щандът с артикули. Общо взето, по традиция малко хора се бяха настанили в залата и очакваха с трепет началото на концерта. А то бе дадено от френската хеви метъл шайка EXISTANCE. Французите стартираха ударно своята изява, заливайки ни с рафиниран осемдесетарски NWOBHM стил. Безкомпромисно изпълнение, пълно себераздаване и отлична сработка – така може да се обобщи представянето на четворката. Момчетата се постараха да дадат най-доброто от себе си, точно както го направиха и при предишното си участие у нас – на Hills Of Rock 2017 г. Бандата има 4 издадени студийни албума, последният от които – „Wolf Attack”, се появи на пазара миналата година. Изявата мина на един дъх без излишни паузи и забавяния. Фронтменът постоянно изразяваше благодарности към публиката и дори на два пъти благодари на чист български. Освен това сподели, че са за втори път у нас и не спираше да хвали присъстващите. 45 минути, облечени в 8 песни – толкова продължи изпълнението на EXISTANCE. Френетичният финал включваше и развяване на българското знаме, а под бурните аплодисменти и викове от публиката четиримата си направиха задължителната снимка на фона на публиката и се оттеглиха.

Кратката пауза бе използвана за презареждане на батериите, финална подготовка на сцената, както и за влизане на още зрители. Залата се напълни, а типично по немски точно в предварително обявения час от колоните се понесе кавър на класиката на MOTORHEAD “No Class”, светлините угаснаха, сцената се обагри в червено, за да посрещне музикантите от U.D.O.. Последен на сцената излезе предводителят на дружината – самият herr Dirkschneider и тевтонската машина заработи на пълни обороти. От първите минути в купона се включиха и феновете, малкият голям човек от Вупертал демонстрира солидна вокална форма. Групата изпълни основно песни от последния албум „Game Over“, излязъл през миналата година, но като цяло ни разходи из пребогатата си дискография. Не бяха подминати и емблематични парчета от периода на Udo с ACCEPT, като в основната концертна програма се насладихме на “Breaker”, “Fast As A Shark” и безсмъртната “Princess Of The Dawn”, изпълнена с участието на пълната зала. Музикантите ни показаха отлична форма, сработка, умения, но най-важното бе, че се раздадоха до последно. Въпреки класата им обаче акцентът падна върху иконичния фронтмен, любимец на не едно и две поколения метъл фенове. Изключително обичан, харизматичен и в удивителна гласова форма за възрастта си, Udo, като истински предводител, умело ръководеше пътешествието из дебрите на творчеството си пред повече от въодушевената пълна зала. Уникалното му присъствие на сцената зарази всеки един от присъстващите, които също даваха всичко, на което са способни, за да се забавляват и участват в шоуто наравно с изпълнителите. Здрав безпощаден мачкащ звук се лееше от колоните и опустошаваше бавно душите на зрителите. Традиционните заигравки с публиката също бяха налице и купонът течеше в максимална степен. След изпълнението на “Breaker” се насладихме на кратко китарно соло, което послужи (уж) за отмора преди машината отново да се завърти бясно и да ни понесе в ритъма на класическия метъл, а преди “Fast As A Shark” публиката бе вдигната на ръба на емоциите с поредна заигравка. Основната част от концерта приключи с “Metal Never Dies” от “Game Over”, достойна и като послание за финал на шоуто изобщо. Да, ама не. Машината се появи отново, за да ни подари бис от няколко емблематични парчета – обичаната от мнозина баладична “I Give As Good As I Get”, класическите “Animal House” и “Man And Machine” и задължителните хитове на ACCEPT “Metal Heart”, “Midnight Mover” и “Balls To The Wall”, на която залата избухна за пореден път. Очаквано тук трябваше да дойде краят на купона, но herr Dirkschneider и четата му не пожелаха да си тръгнат преди да ни подарят още една класическа композиция – “I’m A Rebel”. И тук вече след повече от два часа зверско раздаване и от двете страни дойде фактическия финал. На фона на легендарната “The Show Must Go On” и под бурните възгласи на предоволната зала петимата музиканти, предвождани от легендарния фронтмен напуснаха сцената.

През цялото време на гърба на сцената високо над бандата грееше надписът “Game Over”. Край на играта… засега… но шоуто трябва да продължи. Дано скоро пак се срещнем с германската машина U.D.O.!

Очаквайте много снимки от събитието на нашата фейсбук страница!