FUZZTASTIC PLANET FESTIVAL – втори ден
Κυριακή. Неделя. Денят, в който Господ реши, че имам абсолютното право на мързел. Полусъбудени се закарваме на час по-южно към бреговете на Егейско море и се установяваме на доста приятен плаж в покрайнините на Кавала. А на плажа – кръчма, т.е. таверна.
След половин ден, полупияни се запътваме отново на север. Полузакъсняли сме, подлъгани от благината, съчетаваща в себе си морски дарове, узо, рицина, слънце, солени вълни и разбира се – sarmadakia.
Организацията пък от своя страна си е абсолютно закъсняла и чак около осем Their Methlab презентират своя синтез от стоунър и пост рок. Действието е масово приповдигане на настроението, лека лична еуфория и безгрижие. Ефектът е краткотраен.
Не спираме със стимулантите и атакуваме 60-тарския блус и рок с The Big Nose Attack. Естествено е за всяка банда, подвизаваща се в тези стилови дебри, да залитне към употребата на частици от творчеството на Джими Хендрикс. Да, зная, пристрастяващо е. Кавърът на „Foxy Lady“ само доказва горното.
Не спираме също така и с употребата на рицина. След първата бутилка дори вкусът на мухъл става приятен. След вчерашния изморителен и трезв ден, днес сме в другия край. Някъде може би в Късния палеолит. Едри, брадясали мъже стоварват тонове камъни около нас с леката помощ на чудовището Годзила. Каменоломната Stonebringer обаче е и доста прогресирала, както и се улавят западни влияния в изтънчения стил на Баронесата. Може би най-тежката група на фестивала и мой личен фаворит в откритията на сезона.
Следващите времеви и пространствени линии, по които се плъзваме, ни качват на едно много контрастно от предходното състояние. Чудесните Whereswilder ни настаняват в меки, уютни облачета и пускат дъгите да се реят. И Грижовните мечета се спускат по пързалката, розови еднорози закусват розов захарен памук. Благинка. 🙂
…и после се върнахме в петък, за да го доизградим и извадим на повърхността всички незапомнени спомени, които циркулираха отвъд. Музиката на Temple of the Smoke e толкова разнообразна откъм звук и стилови съчетания, степени на плътност, послание и настроение, че всъщност се получава един ненормално добър сайкъделик шедьовър. Дори по някое време ми мина мисълта дали самите музиканти осъзнават какво точно са сътворили.
И Elder. И експлозията. И имплозията.
На сетивата.
Правото да затворят вратите на Fuzztastic Planet Festival за тази година получиха
едни от първостепенните герои на цялата гръцка рок митология – Nightstalker. С тях ще имаме още една среща през юни на нашенския Wrong Fest 2016.
Докато се разхождаха из пределите на дискографията си, аз се разхождах вече по-назад, из къмпинга. Поне доколкото рицината ми позволяваше.
Догодина пак! 🙂
Репортаж от първия ден – тук!
Още снимки от втория ден – тук!