Една незабравима вечер с OPETH

Von Hertzen Brothers

Успяхме да се засечем с подгряващата група Von Hertzen Brothers, вече позната на българската публика от друг концерт ( Pain Оf Salvation в София), още на входа, когато с ужасно наранено лице (вероятно след някакъв инцидент) и бира в ръка излезе клавиристът им, а след него и останалите членове на бандата. Изнизаха се почти незабелязано за останалите фенове, тъй като повечето по това време дори нямаха представа коя ще бъде бандата.

След като момчетата попаднаха на сцената, потвърдиха, че е имало голяма вероятност да не бъдат тази вечер с нас. Не  пропуснаха и  да споменат, че имат вече 4 албума зад гърба си, които можем да си купим на няколко крачки от сцената,  и …решиха, че няма нужда от повече обяснения, за да продължат да изпълват залата с музика.

‘“Von Hertzen“ на немски означава „от сърцето”- момчетата се вживяваха във всяко свое изпълнение, като използваха  различни жестове, за да ни убедят с езика на тялото си, че музиката наистина идва от сърцата им.

Много приятна рок група с типичното за такава театрално поведение на сцената. Но, да си призная, това маниерничене дойде  малко изнервящо за моя вкус. Не може да не се отбележи, че изпълнението им беше добро. Барабанистът се потеше усърдно над барабаните,  вокалите се пееха и от тримата в различни съчетания, а парчетата, макар и с комерсиално звучене, бяха интересни. Момчетата са сред известните рок групи не само във Финландия, но и във Великобритания, където миналата година се състезаваха в класацията на списание „Classic Rock” с банди като Foo Fighters, Iron Maiden и Metallica, в две категории- за най-добра рок група на годината и за най-добър албум.

Подходящ избор за подгряваща група според мен. Имаше контакт с публиката и желание да бъдат харесани. А когато тези две неща са налице, няма как публиката да остане разочарована. Определено ще се харесат на феновете на по-лекия, но съдържателен рок.

Opeth

За „Опет” може да се каже много, но предпочитам само да обрисувам атмосферата, която създадоха с поведението си на сцената, защото музиката се усеща различно от всеки.

Бях доволна от подбора на парчетата в сетлиста. Винаги съм била почитател на многоликите групи, които се стремят да творят в различни перспективи. Групи, които не търпят стилови ограничения върху звученето си, а се впускат в амалгама от различни музикални подходи.  Не мисля, че е нужно да изреждам  подробности за изпълнението, „Опет “ са професионалисти, които умеят да творят очарователни приказки с инструментите си. Но пристрастията си казаха думата – барабанистът Martin Axenrot (Bloodbath, Witchery, Blasphemous, Funeral Frost), макар и със стомашни проблеми, за които научихме по-късно от Mikael, още в самото начало прикова вниманието ми и през по-голямата част от концерта се наслаждавах най-вече на неговите умения.

Феновете за пореден път имаха възможността да забележат странното чувство за хумор на господин Mikael Åkerfeldt, който, както винаги, беше с типичните за музикантите от  едно по-различно поколение панталони тип  чарлстон и  рехави мустаци.   Дори отбеляза, че останалите членове на бандата трябва да последват примера му и също да си пуснат мустаци. След това демонстрира, че косата му не е срещала скоро шампоан и вода и държа също така да ни покаже огромните дупки  на жилетката си в областта на подмишниците с простичкото обяснение: „Rock Star”…

Престоят в Каварна също беше оставил следа у Åkerfeldt, който, впечатлен, че си имаме  паметник на Рони Джеймс Дио, реши да ни разкаже историята за първата си среща с него, когато все още е бил само „скромен и срамежлив” фен.

Mikael Åkerfeldt (Opeth)

Станахме свитедели и на интересни диалози с публиката, която не беше от случайни хора – две луди фенки на бандата, решиха да връчат бележка на Mikael, в която на шведски колоритно бяха засвидетелствали своята любов не само към музиката на групата, но и към физическите качества на фронтмена. Сцената се тресеше от смях, а двете студентки от Софийския университет спечелиха овациите на останалата част от публиката, и ако не са забелязали – дори  на техниците зад сцената.

Не мина и без размяна на подаръци. Да не забравяме, че вчера беше първи март, затова някои фенове се бяха погрижили господин Åkerfeldt да получи своята мартеница, а той в знак на благодарност небрежно захвърли солидно количество перца в публиката.
Mikael Åkerfeldt очевидно беше трогнат от отношението и атмосферата, която създаваше ентусиазираната публика, и откровено призна, че е една от най-лудите, пред които е свирил.

След един бис изпратихме „Опет”, защото изявиха желание вече да дегустират българските алкохолни питиета.
Всичко останало – осветление, звук, организация – беше безупречно. Шоуто определено си струваше присъствието ми и съм признателна на организаторите, които направиха възможно да прекараме такава вечер и на родна земя.

(Галерията със снимки ще е готова скоро)

Opeth - setlist