Една епична вечер с APOCALYPTICA в Пловдив

В топлата петъчна вечер на 18 септември в Пловдив се събираха хора от цяла България и не само, за да имат шанса да видят феномена APOCALYPTICA на живо в Античния театър. Почти два часа преди началото, трибуните започнаха да се пълнят и в един момент разминаването вече беше трудно. Театърът предоставяше приятна и специфична атмосфера за посетителите си. Сцената беше огромна. Докато близо 4000 души таяха дъх – шоуто започна.

Светлините заиграха по сцената и на нея се качиха Eicca Toppinen, Paavo Lötjönen, Perttu Kivilaakso и барабаниста Mikko Sirén. Едва първите секунди от сета и публиката вече беше в екстаз. След „Reign Of Fear“, „Grace“ и леко пипване на звука, най-сетне чухме заветното „Good evening Plovdiv! Are you ready?”, докато към състава се присъединява новият, макар и неофициален член – вокалистът Franky Perez. Като всеки нов музикант в група, която вече е голямо име, той знае, че има какво да доказва и това се случи още в същия момент с „I’m Not Jesus“. Песента беше добре известна на присъстващите в оригинал, чиито гост вокалист е Corey Taylor (SLIPKNOT/STONE SOUR). Franky успя едновременно и да ни представи песента по свой начин, и да не разочарова никой от безкомпромисните фенове. Помощ му беше Eicca, който допълваше с беквокали. Последва „House Of Chains“, част от албума „Shadowmaker“, където вокалистът видимо се чувстваше много по-сигурен, в свои води. В кратката пауза след песента Eicca, видимо най-разговорлив, попита колко от присъстващите притежават последния албум на групата и прикани всички да си го вземат или поне да го чуят.

Обявиха „Sea Song (You Waded Out)“, челистите седнаха на столове и песента се изтича през струните на инструментите им. С меко начало, дълбок текст и музика, галеща сетивата, изпълнението прати публиката, свикнала да избухва, в една доста по-различна атмосфера.  Всяка една изсвирена нотка и всяка една изпята дума предизвикваха удоволствие както за присъстващите, така и за самата група и това си личеше. „Till Death Do Us Part“ даде на хората няколко минути, в които да си отдъхнат, защото следваше кавър на SEPULTURA, което определено се хареса на old school феновете. „Do we have any metal people in the house? Are you ready for heavy metal?” и веднага се чуха първите акорди на „Inquisition Symphony“. Това вдигна всички на крака. Сцената беше тематично обсипана в червени светлини, дим и синхронен headbanging, след което тишина. Всичко потъна в тъмнинa, за да приветства „Bittersweet“. Песента не беше съпроводена от вокалист, но челата свириха именно вокалната линия и публиката беше поведена в текста. Трима свириха, а целият амфитеатър пееше. И пак тишина. APOCALYPTICA ни припомниха, че са минали 16 години от последното им посещение в Пловдив и като компенсация за дългото чакане ни подариха нещо специално. Чухме „Riot Lights“, която за първи път бе изсвирена на сцена. Макар че изпълнението беше безупречно, в краят му шеговито ни се извиниха, ако са сбъркали някъде. Извинихме ги.

Perez се върна на сцената с въпрос дали измежду присъстващите има такива, чиито сърца са били разбивани заради любов, пари или нещо друго. „Shadowmaker“ беше за всички тези хора. Перфектни вокали, енергични челни линии и разнообразни барабани превърнаха тази песен в едно своеобразно изживяване. Втори банер с обложката на албума замести досегашния в течението на песента. Следваше сингълът „Cold Blood“ и веднага след това „Hole in My Soul“, която беше истинско обяснение в любов. В кратката пауза между песните Perttu намери време да представи музикантите, на което подобаващо беше отвърнато с бурни аплодисменти. Групата нареди една до друга класическа композиция и кавър на „Refuse/Resist“ (отново на SEPULTURA), както само те могат да си позволят. За съжаление обявиха последна песен за вечерта. За щастие, ние бяхме опитна публика и знаехме, че нещата не стават точно така. След изпълнението на „In the Hall of the Mountain King“ музикантите махнаха за чао сякаш очакваха наистина да ги пуснем. Но не, “We want more!” и това е. Сцената потъмня, но никой от присъстващите не помръдна от мястото си. Аплодисментите и скандирането продължаваха. Един-единствен прожектор, осветяващ сцената, прикани APOCALYPTICA обратно, а те от своя страна отново нажежиха обстановката с „One“ на METALLICA. Светлини от телефони осветяваха трибуните на амфитеатъра, а публиката отново беше заела ролята на вокалист. Всяка една дума и всеки един ред беше прецизно изпят. Mikko се включи ударно точно след средата на песента. На сцената се завърна  Perez за „I Don’t Care“ и имайки предвид по-алтернативния стил, тази песен му прилягаше дори по-добре от „I’m not Jesus“.

Реалният край на шоуто вече се усещаше и Eicca ни благодари за епичната вечер.  Сбогуваха се с нас с перфектно изпълнение не „Dead Man’s Eyes“ и обещания да се завърнат пак съвсем скоро. След поклон групата се оттегли, а ние ги изпратихме с викове и аплодисменти, за да си подсигурим спазване на обещанието.

Сетлист:

1. Reign of Fear
2. Grace
3. I’m Not Jesus
4. House of Chains
5. Sea Song (You Waded Out)
6. ‘Till Death Do us Part
7. Inquisition Symphony (Sepultura cover)
8. Bittersweet
9. Riot Lights
10. Shadowmaker
11. Cold Blood
12. Hole in My Soul
13. Ludwig – Wonderland
14. Refuse/Resist (Sepultura cover)
15. In the Hall of the Mountain King (Edvard Grieg cover)
16. One (Metallica cover)
17. I Don’t Care
18. Dead Man’s Eyes

ГАЛЕРИЯ – APOCALYPTICA