Един ден с Peter Tagtgren

Един съвсем обикновен ден, с тази разлика, че днес е концерта на Hypocrisy. Не мога да си намеря място на бюрото и ме е страх да не сгреша някоя сума. Освен това днес ще е първата ми среща с форума, освобождавам се по-рано от работа, защото съм много завеяна и ще ми трябва поне един час да намеря Магелан.

Колегите ме базикат, че няма да мога да вляза в Блек Лодж и да видя Петер Тегтгрен. Аз се изнервям още повече, защото и аз знам, че вероятността да не мога да вляза е голяма. Все пак нямам само аз билет. Както и да е, вярвам че срещата с Хангара е много по-важна, първата ми с тях, Артър Дент ми обеща тениска, нямам търпение да си я облека.

Видяхме се с форума , поговорихме си, попихме бирички, беше ми забавно, дори по едно време се двоумях дали да ходя към Блек Лодж, надали ще мога да проникна, камо ли да си взема автограф и да се снимам с Петер, както прогнозирах. Въпреки тези мисли към 22:30 се запътих натам. Успях да вляза, наистина пускаха само хора с билети, което им прави чест, защото аз не го вярвах.

Когато отидох, Hypocrisy  още не бяха пристигнали. Веднага се сетих за концерта на Pain на 24 април, как всички чакат Г-н Тегтгрен, а той не идва. (Краен песимизъм.) Дейв Уолин дойде да го отсрами.

Както и да е, бях сигурна, че няма да се появи. Намерих се с още три познати от Поморие и започнахме да се наливаме както само ние можем, по женски…

Към 00:30 усетих  брутален натиск отзад, вълна от хора връхлетя върху мен и другите момичета. Явно бяха дошли. Петер мина покрай нас с качулка на главата, изглеждаше доста стресиран. Мениджърът ни хвърли по едно картонче със снимка на групата за автографи и тогава започна големия ужас… аз реших да отстъпя назад, беше ми свършила и бирата и предпочитах да се заредя, отколкото да се блъскам с всички, за да ме пуснат за един автограф и снимки. Бях решила изобщо да не се редя на никакви опашки. Тогава ме видя Скорпио, бях с тениската на Хангара, нямаше начин да ме пропусне и започнахме да си говорим разни общи работи и да пием бири, докато върволицата от хора ставаше все по-огромна и по-огромна.

По някое време, докато си седях до бара, мина Петер и ни покани вътре. Е, изречението беше по-скоро : „C’mon, I want girls, feel welcome, c’mon” и аз просто влязох, вече бях прилично почерпена, естествено. Вързах им мартенички, Хорх си я прибра в джоба, аз му се сопнах нещо и той я извади и си я сложи. Опитах да си говоря по-дълбокомислено с Петер, но колкото и да се стараех, винаги имаше по един чифт цици, които да ми попречат. Започна да ми става задушно, направих няколко снимки и го попитах
– „ Не ти ли писва от толкова много автографи и снимки”. Той ми отговори, че му е дошло до гуша. Аз му казах, че тръгвам, и смятам да пия биричка и да слушам Slayer в нас. Той каза, че съм щастливка. Е, казах му – „ Ако искаш – ела да пийнеш с нас – аз отивам ей там, а ти ми казваш кога да тръгваме” и той ми каза: “NOW!!!”.  Казах го, просто ей така, не съм очаквала да каже: „Да”. Стана и тръгна. Хванах го за ръката, дръпнах Скорпио и трите мацки и след кратко обяснение пред Дидо от Most of Evil вече бяхме в такситата. Спряхме до денонощния магазин, напълних две чанти с бири, Петер ми предлагаше пари, но аз отказах – все пак идваше на гости. Взех му и един шоколад, защото ме беше страх да не му падне кръвното.

Оттам нататък си беше метълски купон отвсякъде, много бира, Dissection, Slayer, не помня какво още пускахме, това със сигурност. Петер се изкефи на Dissection, оказа се, че с вокала са били доста добри приятели и аз реших да ги сменя, за да не нагнетявам обстановката. Говорихме си различни неща- за секс, за семейството му, после ходихме за бира до денонощния. Към 7 часа направо го принудих да си ляга, Скорпио беше заспал отдавна на съседното легло, пуснах им радиатора. (Избазикаха ме: „ Ти пък, да пуснеш радиатор на швед!”) и ги оставих да си хъркат.

Стойчо дойде към 9 часа да мъкне багаж, хазяина също дойде, казах му да не влиза в моята стая, че е разхвърляно (а вътре спят Скорпио и Петер!!!! ). Г-н Тегтгрен каза да го събудя към 16:00 часа следобeд, но на мен ми се стори прекалено късно, знаех,че има интервюта, затова го вдигнах още в 14:00. Тъкмо тогава нашите приятели помагаха на Стойчо да влачи перални, дивани и прословутия матрак. Петер седеше и си пиеше кафето с Бейлис, който Марги придвидливо му наля, но му стана неудобно да седи, а другите да мъкнат и стана, за да се включи. Помогна да извлачим дивана на терасата ( лятната градина за бири ) и двамата със Скорпио качиха матрака на Стойчо. Всички хамали си направиха една обща снимка, аз подарих на г-н Тегтгрен хангарската тениска и Дидо го взе с колата.

ЦЯЛАТА ГАЛЕРИЯ