Dios es un pobre diablo con problemas

Дълго време след като първоначално бе обявена по мъглив и не твърде конкретен начин новината (типично в стила им), че една от отдавна любимите ми и напълно уникални групи – AT THE GATES, ще издаде нов албум, се чудех какво мога да очаквам от него. Макар и отдавна съдържанието на новия албум на дадена група да не е пълна изненада за никого, защото достатъчно промо материал се изнася преди дата за официалното му излизане, все пак пълния облик на почти двадесет години чакания нов AT THE GATES за мене лично бе толкова мъгляв и неясен, колкото първоначалните анонси за него и цялото потънало във философски тъми творчество на шведите, чиито текстове, някога повлияни от екзистенциални философи като Достоевски, и музика се вплитат в едно творческо единство, пропито от темите за прехода от живота към смъртта, религията като индивидуално изживяване, всичко това във философски синтез на мрачната скандинавска метъл музика. Далеч съм от идеята да използвам определения за музиката им вкл. и за чисто новия At War With Reality като „шведски дет метъл“, „мелодичен дет метъл“, че дори и помпозно претовареното „мелодичен шведски дет метъл“(щото евентуално има и мелодичен занзибарски дет метъл)…Въобще любителите на клишета и етикиране тук удрят на камък. AT THE GATES са точно толкова дет в началото, толкова близки и до блек метъл и въобще немелодични. AT THE GATES по никакъв начин не се поместиха в клишетата, не създадоха такива, просто изградиха свой стил, който развиваха, който получава и ново развитие в At War With Reality. Стремежът на индивидуалния дух, дълбоките бездни на тъмното човешко съзнание, непознаваемата реалност на собственото ни аз: всичко това е отново на дневен ред, всичко това се поставя като теми по нов начин и търси нови отговори. At War With Reality се нарежда заедно с останалите знаменити творения на групата със звук, уловил синтеза на ранните им творби, мелодиката в иначе ударния Slaughter Of The Soul(1995) и всичкото онова меланхолично-агресивно настроение, присъстващо в песните им.

Парчетата в At War With Reality са следствие на натрупан опит и осмислени във времето идеи. Албумът е синтез на всичко, което може да се очаква от групата. Още в началото, цитирайки Еренсто Сабато с откъс от неговата Герои и гробове ни въвеждат към това, което ни очаква: нековнеционален, трудносмилаем AT THE GATES албум изпъстрен с музика, която прелива от грубия и брутален звук в акустични инструментали подплатена от невероятния вокал на Tomas Lindberg; бавни и разливащи се китарни сола (като прекрасния завършек на албума The Night Eternal), речитативи и акустични интродукции. Веднага след нетрадиционно въвеждащото El Altar del Dios Desconocido ни грабва класическия звук на групата със Death and the Labyrinth – бърза и мощна песен, на моменти с фон на акустична китара, запазена марка на шведите. След кратко интро заглавната At War with Reality избухва в екстаз от звуци, мелодични сола и ме връща към шедьоврите от Terminal Spirit Disease (1994). През безкомпромисната The Circular Ruins към започващата с речитатив и интро Heroes and Tombs, която е една от най-силните песни в албума. The Conspiracy of the Blind пък е спомен за Slaughter Of The Soul(1995), Order from Chaos започва с побиващо тръпки акустично интро, настъплението на The Book of Sand (The Abomination) е прекъснато от кратко отклонение със шепнещ речитатив; City of Mirrors е невероятен, двуминутен, лиричен инструментал, в който са напълно разгърнати композитерските възможности на Anders Björler и компания. Краят на албума е перфектната петминутна композиция The Night Eternal. Песен, започваща с интродукция, чиято тема прераства в основата мелодия на парчето, по подобие на The Swarm например , мелодичен завършек с прекрасни сола, лек блек метъл нюанс и пак единствено подходящия вокал за тази група – Tomas Lindberg.

Има още много, което би могло да се каже за албума, но просто риска от изпадане в словоблудство е голям, защото музиката на AT THE GATES трябва да се слуша, да се усеща, дори да се осмисля; за нея трудно може да се пише.

оценка: 10/10