Депресия на румънска земя или MAXIMUM ROCK FESTIVAL ден 2

The 69 Eyes

Пристигаме в Букурещ около 17:00 следобед след спонтанно взетото решение в четвъртък да присъстваме поне на втория ден от Максимум Рок Фестивал. Очаровани от централната част на Букурещ прекосяваме малките павирани улички за да пристигнем до малък площад, където почти се сблъскваме с The 69 Eyes, наслаждаващи се на забележителностите на стария град.  Тази неочаквана среща ни припомня, че вече закъсняваме и бързо потегляме към Turbohalle през най-натоварения трафик, на който съм била свидетел.
И тук започва истинското приключение. Влизаме в залата, бърза среща с организаторите и вече сме свободни да огледаме халето и помещенията предвидени за фестивала. Разположението е много подходящо и както се уверих по-късно, акустиката на основното помещение също. Тук е мястото да спомена, че още на входа е разположена втората сцена, където феновете могат да се наслаждават на импровизирани drum sessions. При други обстоятелства бих прекарала много повече време тук, но основната цел ни зове – фестивалът вече е започнал и ние чуваме бързите енергични рифове на румънската хеви метъл банда Goodbye to Gravity, радваща се ненапразно на значителна популярност сред румънските фенове. С удоволствие изслушваме техния сет, малко снимки и идва паузата. Оглеждаме кътчето с мърчандайза и установяваме, че е обеднял, но има по малко за всеки. Срещаме познати от други фестивали лица и дори български фенове. Заобиколени сме от по трансилвански бледи лица, черна кожа, високи ботуши, корсети, червени коси и изобщо присъстваме на истински празник на готиката.

The 69 Eyes

След още едно участие на румънска банда започва дългоочакваната част на вечерта. Няма да разказвам в детайли за изпълнението на Leave’s Eyes, тъй като ден по-късно софийските фенове имаха щастието да се насладят на прелестната Лив и останалите много приятни и симпатични членове на Leave’s Eyes  и респективно Artrocity и прекрасното им изпълнение. Само бих искала да добавя, че за мен беше истинско удоволствие да слушам техния сет. Новият материал , нежно парче с красивото име Symphony of the Night, във вокалната си част изпълнено от Лив , беше изключително добре прието от публиката. Мелодичния припев скоро беше подет от присъстващите и изпълни залата. Усещам, че и аз припявам в тон със стотиците фенове около мен и вече с нетърпение очаквам и останала част от предстоящия им албум.
В никакъв случай не мога да подмина и впечатляващото шоу на The 69 Eyes самоопределящи стила си като vampire rock’n roll. Невероятна смесица от тежки, готически елементи, нисък и плътен вокал и саунд, в които прозират елементи и рифове с присъщата свежест на класическия рок`н рол.  Цялостното въздействие е завършено от външния вид – глем аксесоари, но … изцяло в черно-бяло като полъх от 20 години назад, когато е създадена групата. Черни слънчеви очила, кърпи на колана, кожени панталони и якета и предизвикателното поведение на сцената – това наистина запомнящо се шоу на The 69 Eyes взриви публиката и повиши настроението , като дори беше съпроводено от пого пред сцената.
Тук бих искала да представя малко чисто биографична и техническа информация от различни източници за следващото участие. My Dying Bride е създадена във Великобритания през 1990 четиримата си основатели Aaron, Andrew, Calvin и Rick от които настоящи членове на групата са първите двама, неизменни и до момента. През годините са сменяли два пъти барабанист и китаристи. За характерното звучене на групата, обявена за основоположници на doom, звученето на редуващите се клавири и цигулка в различни композиции.

My Dying Bride

My Dying Bride

Тук е и момента да споделя сетлиста на My Dying Bride:
1.    Kneel Till Doomsday
2.    Like Gods of the Sun
3.    The Raven and the Rose
4.    From Darkest Skies
5.    Turn Loose the Swans
6.    The Whore, the Cook and the Mother
7.    Like a Perpetual Funeral
8.    My Body, a Funeral
9.    The Cry of Mankind
10.    She Is the Dark
11.    The Dreadful Hours

И така, ние тръпнем в очакване и след всичко слушано и изчетено дотук се оказваме напълно неподготвени за това, което следва. Прозвучават първите акорди на новата композиция на My Dying Bride– Kneel Till Doomsday, от най-новия албум на групата A Map of All Our Failures, който те определят като опус. В сумрака на сцената, от дълбините й пристъпва фронтмена Aaron, приличащ на пръв поглед на преподавател в католическо училище. Това първо впечатление много бързо се разсейва при вида на червената боя по ръцете и чернотата в погледа. Притихваме, всепроникваща тъга бавно завладява залата.

My Dying Bride

Само минута след началото на композицията, се включва и цигулката, чийто печален звук пронизва плът и кости и завладява публиката с безнадеждност и обреченост. Една след друга се редят композиции от почти всички периоди и албуми на групата. Дълбокия, мощен вокал на Aaron преминава от нежни и лирични мелодии, като началото на From the darkest sky, последвани от гневните и отчаяни изблици на Turn loose Swans. Със всеки изпълнен реквием бавно но сигурно My Dying Bride ни водят към воала, делящ живота от смъртта. Неусетно наближава края и с изпълнението на She is the dark. Aaron коленичи, протяга ръка през воала, става все по-студено и тихо. Тежкия ритмичен бас, звука от плачещата цигулка и клавири хипнотизират публиката. Поглеждам наоколо и това което виждам са стиснати зъби, мрачни погледи и дори сълзи. Постепенно ни водят към дълбините на мрака и кулминацията настъпва с The dreadful hours. В отекващите последни акорди на последния реквием осъзнавам, че постепенно се завръщам, чувам тихото жужене и меката, топла светлина на света на живите, който ме зове обратно. Завръщаме се и си тръгваме…
Карам по пътя обратно към Варна, а в главата ми все още се редят кадри и меланхоличните стонове от изпълнението на The dreadful hours и зная, че ще се върна отново тук.

Репортаж и снимки: Здравка Златева