ÆDelric – Мрачни приказки из нашите земи (2019)
Много ми се искаше да започна това ревю като ви кажа колко хубаво изкуство е българското, колко хубаво е да се придържаме към нашата култура, какви патриоти можем да бъдем, но в крайна сметка от опит знам, че на теория можем да си кажем много, но няма нищо по-ценно от това да се уверим лично какви таланти се крият в родната ни земя. Пример за това са новосъздадената родна формация ÆDelric. Но в какво се състои тяхното изкуство? ÆDelric са инструментално дуо, съчетаващо български фоклор елементи с традиционен класически индъстриал с примеси на готик. Музикантите Александър „der Kaiser“ и Васил „Nellarys“ представят едни мрачни приказки из нашите земи. Самата комбинация от народни мотиви, тежък индъстриъл метъл и готически нотки създават една мрачна, вълнуваща и увлекателна атмосфера, която показва наистина голямата еволюция на българската музика, като се придържа към корените си. Тези мотиви най-ясно са изразени в третата песен от дебютния им албум „Liquidmorphium“, „Дека си“. Тук може да се насладите на вокалното изпълнение на вокалиста, колега и приятел на състава Мартин Люцканов, по-известен с работата си в предишната си група Khanъ. Честно казано това е любимата ми песни от записа им, защото поражда в мен едни наистина хубави спомени.
Като цяло целият албум „Liquidmorphium“ издига българската метъл музика на нови висоти. Изпълнението е изключително тежко и същевременно подплатено с невероятна хармония и синхрон. Едноименната песен „Liquidmorphium“ е избрана много точно като отварящо парче, защото ясно представя същността и ядрото на групата и самия запис. Композицията освен, че разкрива големите възможности на мултиинструменталистите, загатва готик индъстриал елементи, примесени с класичекото нойе дойче херте (neue deutsche härte ). „Dreams of Darkness“ от своя страна успява да комбинира в себе си тежките индъстриъл метъл рифове и лиричното, като рисува една красива и въздействаща картина. Следващата „Echoes of The Force“, както и „Ballad of The Death“ са балади, като първата залага повече на пианото, докато втора на лирична мелодия с леко вмъкнати мрачни нотки, което я прави изключително интересна. Едноименната песен на групата „ÆDelric“ е една изцяло завършена песен в инструментално и композиционно отношение. Осмият сингъл „Sanity“ пък е вдъхновен от лични емоции и атмосферата в Берлин. Парчетата „Falling Skies“ и особено „Requiem for the Fallen“ отговарят много точно на заглавията си, предавайки чувството на носталгия и самота. Естествено те са с много силно и много тежко инструментално изпълнение. В песента „Struggle for Life“ бих казала, че преобладават готическите мотиви. Албумът завършва със сингъла „New World“, който освен с качествения класически индъстриъл метъл въздейства и с приповдигнатото си настроение и лекия привкус на надежда.
Това, което лично най-много ми хареса в творбата на ÆDelric е, че всяка една песен разказва история, предава определена атмосфера и като цяло музиката е одухотворена. Понякога търсейки себе си не е нужно да обърнем света за да се намерим, а да се огледаме, защото отговорът е точно пред очите ни.
Много хубаво и информативно ревю! Определено ме накара да прослушам албума! Обичам когато ревютата които чета са информативни и споделят конкретна информация както в случая. 🙂