The Perfect Cult и мястото му в дискографията на Deathstars

Обложката на „The Perfect Cult“

Спазвайки старата (моя) максима, че на албумите не се дава оценка веднага след като излязат, не обичам особено да пиша ревюта. Вместо това смятам, че като минат няколко месеца, би могла да се даде по-адекватна оценка за качествата на дадената творба, независимо дали тя ще бъде отрицателна, или пък положителна.
Още по-сложно е с албумите на любими банди, защото обикновено хората са предубедени още преди да са чули и едно парче, ръководейки се по емоциите си, създадени от предишните тави на групата.

Кoгато мине известно време и конкретният албум бъде изслушан “n” пъти, вече е по-лесно да му се постави оценка, както и да му се намери място сред по-старите неща на дадената банда. Не знам за останалите фенове, но аз лично винаги първоначално не мога да възприема съответните нови албуми като част от дискографията на дадената група и винаги ми трябва известно време за да “свикна”.

След като минаха вече повече от 4 месеца след издаването на дългоочаквания “The Perfect Cult” на Deathstars, може би вече е време да потърсим неговото място в дискографията на бандата. А тя може да не е особено богата на албуми, но пък определено е изключително качествена. Шведите впечатляват с процента качествени парчета, които издават и рядко може да се намери “пълнеж” в техните тави.

„Synthetic Generation“ – дебютния албум на групата

Още дебютният им албум е изключително силен и грабва от първо слушане, като първите 3 парчета са сред най-добрите на бандата въобще, това не мисля, че подлежи на съмнение. Начало, поставено със Semi-Automatic, заглавната Synthetic Generation и New Dead Nation няма как да не е повече от блестящо. По мое лично мнение биха могли да му съперничат само WIDBIFS/Der Meister/Weisses Fleisch на Rammstein и Taurastaja/Leposisteet/Paha Ihminen на Turmion Katilot (говорим за дебютни албуми в industrial metal-a).

Следват още доста страхотни песни като Syndrome, Modern Death, Little Angel, Genocide, но сякаш първите 3 парчета остават най-добрата част.

“Termination Bliss” вече е нещо друго. Там просто пращи от гениални парчета, като определено смятам, че това е най-добрият албум на Deathstars.

Първото Tongues грабва ухото на момента, а след това преминаваме през страхотни творби като Motherzone, Play God, Trinity Fields, Virtue to Vice, Death in Vogue и естествено закриващата и заглавна Termination Bliss. Няма как да проспуна да спомена и две от най-известните парчета на бандата, макар да се получава така, че те за мен са едни от най-малко грабващите. Иде реч за Blitzkrieg и Cyanide. Едва ли има човек, който да е чувал Deathstars и да не е запознат точно с тях.

Три години по-късно идва и последният (съвсем до скоро) албум “Night Electric Night”. При него определено бие на очи може би най-известното парче на бандата – Death Dies Hard, което определено е изключително и гледам да не го пропускам на своите industrial metal party-та. Не до там обаче се изчерпват достойнствата на албума. Има изключително силни песни като Chertograd, The Mark Of The Gun, Blood Stains Blondes, а завършекът е повече от гениален с 4 последователни парчета, които оставят човек без дъх – The Fuel Ignites, Arclight, Venus in Arms, Opium. И ако на първия албум силата е в началото, то тук определено е на финала (като трябва да добавим и третата Death Dies Hard, естествено). Разочарование за мен е заглавното парче на албума, което ми се струва някак безлично и не много подходящо за заглавно. Като цяло обаче албума запазва традицията на групата да издава страхотни тави без “пълнежи” из тях.

Най-изветният клип на Deathstars e „Death Dies Hard“

Не може да мине без да споменем и “The Greatеst Hits on the Earth”, макар това да е сборен албум. Но все пак има 2 неиздадени парчета, като едното от тях е сред най-добрите на бандата въобще. Иде реч за Death Is Wasted On The Dead. По-гениално заглавие на песен едва ли някоя банда някога ще измисли, а съдаржанието също е топ класа. На практика единственото парче, което някога успя да се доближи до най-любимата ми още от първия албум New Dead Nation.

И така, стигаме до 2014-та година и новия албум – “The Perfect Cult”. Къде е неговото място в дискографията от вече издадените 3, при това страхотни по почти всички параграфи? Успява ли да се впише, успява ли да достигне до нивото на своите предшественици, или пък по-скоро 5-годишното чакане не си е струвало толкова?
Началото е направо експлодиращо – Explode. По мое мнение определено по-добрата от издадените предварително парчета. Другото (и трето в албума) – All The Devil’s Toys, така и не успя да ми влезе под кожата, макар че определено има своите достойнства, сред които и клипа към него.

Между двете е Fire Galore – определено едно от бижутата на албума и парчето, което веднага грабва измежду всичко още от първото слушане.

„All the Devil’s Toys“ е първия сингъл от новия албум

След първата тройка идва може би най-любимото на феновете попълнение в албума, поне според мненията, които срещам из нета. Става дума за Ghost Reviver, и определено има защо да се харесва. Сякаш именно това е черешката на тортата в “The Perfect Cult”, направена да звучи толкова зашеметяващо, че да се хареса на всеки.

За разлика от предишния албум, тук заглавното парче също е адски силно и определено събира още положителни точки за албума.

Звученето на Asphalt Wings някак си повече ми напомня “Night Electric Night”, все едно е извадена от втората му половина, но това ни най-малко не разваля удовоствието от изслушванто на поредното страхотно парче от албум 2014.

Поредицата от 3 парчета – Bodies, Temple of the Insects и Track Crush & Prevail сякаш е най-слабата част от албума, като това в никакъв случай не значи, че самите песни са лоши. Просто сякаш са с една малка идея по-слаби от останалата част от албума, като, разбира се, има и доста фенове, които не споделят това мнение, което само говори за нивото, което групата е постигнала.

За Noise Cuts вдигам 2 ръце, че е най-силната затваряща песен в дискорафията. Ако Ghost Reviver е по-лесно смилаема, за да бъде харесана от възможно най-много фенове, то Noise Cuts сякаш е написана и изсвирена за ценители. Бих използвал думата “шедьовър” за това парче, защото наистина смятам, че е на място.

И така, първоначалния въпрос беше какво е мястото на “The Perfect Cult” във дискографията на Deathstars?

Моят отговор е “съществено”. Албумът е страхотен и си струваше всеки един ден от петте години чакане. Определено се нарежда до останалите страхотни произведения на бандата, без да изостава нито с милиметър, а и без съмнение има някои отношения, в които превъзхожда тримата си предшественици.

В крайна сметка ако сте фен на бандата има два варианта – съгласни сте с мен относно “The Perfect Cult” и сте доволни от чутото (и прочетеното току що) , или пък не споделяте моето мнение, естествено лично право на всеки фен. Все пак няма как един албум, колкото и да е силен според някои, да се хареса на всички.

Ако пък сте попаднали на статията, без да слушате Deathstars, бих ви препоръчал да опитате. Дори да не харесвате industrial metal, бандата има с какво да заинтригува. А “The Perfect Cult” би бил едно страхотно начало…

Автор: Тодор Чоевски (Ludnichar), председател на „фен клуб РАМЩАЙН БЪЛГАРИЯ” и администратор на Industiral Metal Bulgaria и Deathstars Bulgaria.