Винаги съм се чувствала уютно в мелодет метъла, свикнала съм със странностите му и за съжаление доста често имам неприятното усещане, че ‘това вече съм го чувала някъде’. Не съм очаквала някакви особено приятни сюрпризи тази година, но… ето че и това се случи.
На 12 юли излезе дебютният албум на Darkest Horizon – The Grand Continuum. Германският оркестър го е записал в състав Jonas ‘Joey’ Heinzel, бас, Phil Hammelmann, барабани, Oliver Sattler, китари, Daniel Baum, ритъм китари, Christian Mühlbauer, клавири, и Aurelius Lie, вокали.

Попаднах на The GrandContinuum съвсем случайно и бях доста щастлива от факта, че етикетът, който DH са си залепили – epic melodic death metal, не е нищо нито повече, нито по-малко от чистата истина. Вземете например The Hourglass – има си и точно дозираната епичност, и мелодия, която предполага тананикане, пък и метълът е на ниво. Нямам от какво да се оплача. А A Thousand Dreams е песен-мечта: красиво, меланхолично отначало, бурна и ритмична до самия си край. ‘The tides have turned
/ All mercy has been burned…‘

Продължавам смело напред към Singularity Omega – най-бързата композиция в албума. Макар и по-кратка в сравнение с останалите, оставя особено забележителен послевкус.
Превключвам на междупространствен режим с Interdimensional: десет минути пътуване в дебрите на себепознанието, опознаване на божественото и отличаването му от човешкото. Нечовешко парче наистина. Но това не важи само за тази песен – деветте възможности да заобичате Darkest Horizon са уникални сами по себе си. Дори за миг не се запитах ‘Откъде ми е познато това?’.

Ако прераждането на Вселената си имаше музикален съпровод, то това определено щеше да бъде The Grand Continuum. Оригинален, съдбовно ударен, запомнящ се и определено различен, албумът заслужава своето място в класацията ми за тази година.
Все още имате съмнения дали да дадете шанс на младоците? Не се терзайте – чуйте и двете им ЕР-та Shattered Skies (2011) и Scattered Worlds (2013).

9/10