CALIBAN – Gravity (2016)

6dd4391e95327efd18238fc70732c32dУчудващо е, че въпреки масивната вълна от метълкор албуми, които излизат всяка година, този стил все още не е пресъхнал напълно, а напротив – всяка година се появяват нови творби, продължаващи делото и даващи съвсем нов облик на „малкия брат на метъла“. Движението, започнало през 90те, сега изглежда (и звучи) коренно различно, а метаморфозата му приема най-различни форми.

Тазгодишният албум на CALIBAN е десетият им! За близо двадесет години германците са имали своите върхове и падения, своите добри и лоши албуми, но едно е сигурно – те са голямо име в сцената. И фактът, че за толкова време момчетата не са загубили младежката си енергия, а продължават да забиват неуморно, говори сам по себе си.

Gravity”  може да се води в графа „мелодичен метълкор”, но не от онзи блудкавия – всичко тук е добре премерено, като мелодията пада предимно на запомнящите се хорове и атмосферичните теми, целящи да дадат специфична окраска на албума. За тематично вдъхновение служат обичайните заподозрени : Любов, социално недоволство, приятелство и лъжеприятелство…

Полираната продукция (нещо, с което стилът е известен), разбира се е на лице. Въпреки че на първо слушане рифовете са точно такива, каквито очакваме да са, слушателят бързо ще открие свой фаворит в лицето на някоя от песните.

Силен, добре измислен албум, носещ ясно послание, красиви припеви и разкъртващи брейкдауни.Всичко това е казано от човек, който попринцип не е грабнат от стила.

Личен фаворит: „Mein Schwarzes Herz (Remix Version)“ – макар и оригиналът да е страхотен, в ремикса има точно онази индъстриъл нотка, по която имам слабост.

Най-хващащ припев: „Paralyzed“

Най-размазващ брейкдаун: „Walk Alone

Оценка: 9/10

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото