BORKNAGAR – Fall (2024)

Отново наш читател използва възможността да напише ревю за група, която харесва.

Първо, преди да започна конкретно за новия албум на Borknagar, да уточня, че съм голям фен на албумите им с ICS Vortex. Тези с Garm също ми харесват, но момента в който Vintersorg се присъедини към групата, сякаш всичко приключи за мен. Музикално, колкото и да бяха ок, секундата в която се включваше той, губих всякакво желание за слушане. Затова и URD (2012) беше първия им албум, който за мен беше ОК, все пак Vortex отново се бе върнал и нещата вече бяха поносими. Затова и предишния им албум True North (2019), сякаш имах по-голямо желание да си го пусна повече от 2-3 пъти. А с Fall, нещата вече отидоха към удоволствието, което ми носеше слушането на Qiuntessence (2000).

Вероятно за това „вина“ има и по-доброто сработване в самата групата, тъй като вече на Jostein Thomassen (китара) и Bjorn Ronnow (барабани) им е втори албум с групата. Иначе самия албум звучи повече от обещаващо със Summits, където Vortex отпуска гърло и си кряка на воля. Но за мен един от най-силните моменти във Fall e следващата песен – Nordic Anthem. Тук нещата отиват повече към фолк/шаманско звучене, дори се усеща и леки допири точки с Wardruna. Тази и The Wild Lingers са личните ми фаворити от албума. По-леко и отнесено звучене, варващината и дивотията са на заден план и честно казано представят една малко по-различна страна на групата, където прогресивът е взел тотално надмощие. Докато слушах албума нерядко се появяваха и известни сходства с последните неща на Amorphis. Не толкова като звучене, а като групи, които едновременно комбинират екстремните си корени с прогресив и фолк. И това се случва без да се залита в едната крайност за сметка на другата. А и фолк елементите не дразнят, както при редица други групи. Afar малко след 4-тата си минута има момент, в който леко отива към 90-тарски сватбарски клавир, но без да е абсурдно. Следващите песни продължават силната линия и за първи път от близо 20 години, имам желание да пусна нов албум на Borknagar още веднъж след като е свършил. Все пак трябва да се отбележи, че Northward, за своите близо 10 минути, не доскучава и е повече от достоен завършек на албума.

Не знам дали заради „пристрастията“ ми към Vintersorg или групата наистина е имала добро вдъхновение, но Fall си заслужава да се изслуша. Далеч съм от мисълта, че е най-доброто им, а още по-малко, че ще постигнат невероятен успех с него. Но пък винаги е приятно да чуеш любима група, към която отдавна нямаш очаквания, че отново прави музика, която може да те развълнува. И да, носталгията и прекалените лични предпочитания винаги наклоняват везните, затова и оценката ми ще е по-умерена.

Оценка: 8/10

Yorkipe