BLEAK REVELATION – „Collapse“ (2020)

Преди цяла вечност пет хангарски реда на кръст оповестяват много набързо появата на прохождащите BLEAK REVELATION и тяхното първо демо. Да ги бях надраскал на стената на обществена тоалетна, щеше да си подхожда – ех, тоя гнусен звук, плякащи двойни каси, допотопни вокали… Спомени, спомени! Пък и повече хора щяха да ги прочетат сигурно… Както и да е.
Седем години по-късно звукът е доста по-читав (не че гали ухото, де), мръсното отношение тип „депресиран съм, среден пръст за вас“ си стои, но бъдещето на бандата е несигурно, даже и при все че наследникът на “Afflictive Seclusion” (2015) – “Collapse” – ще се стовари върху ни на 22 септември.
Но да не бъда лош пророк! Дори и при практически несъществуващ постоянен състав, новото издание идва да покаже, че BLEAK REVELATION продължават да функционират адекватно, а и то, въпреки заглавието си, не дава никакви заявки, че почвата под краката на бандата се клати. Напротив – “Collapse” е стабилен, събира купища влияния на едно място, но и успява да запази собствен облик. Клише, но факт.
Откъде да започна… Момчета, Gregor Mackintosh от PARADISE LOST се обади… Иска си парчетата (“Drown” и “The Web Of Your Betrayal”) обратно… Казах му, че ви няма. После – “The Misanthrope” – сингъл? Естествено, няма по-очевиден избор – най-дългата (почти 12 минути), най-гадната, а някъде по средата избива на апокрифен блек, та Антон Андонов да демонстрира, че повече го бива във високите раздиращи писъци… “The Road To Perdition” комбинира монотонни сабатски рифове с провлачен, обсебващ чист припев и – за всеобща изненада – спорадични пънк изблици; “Death Of A Wanderer” със сигурност е най-романтичната композиция в албума, като тук-таме над меланхоличната ѝ повърност изплува главата на озъбено дет метъл чудовище – за кратко, но достатъчно, за да ѝ придаде лека шизофренична нотка; 9-минутният инструментал “Void” се намира на много специфично, собствено място – въпреки по-различното си усещане обаче, спойката с останалите парчета е яка поне колкото здравите му стоунър рифове. Следвайки логиката на албума трите най-краткотрайни, разбирай 4-минутни, композиции да са в началото, в средата и в края, завършекът е поставен от “Scorned” – същинско поп парче на фона на другите.
Твърдо мога да заявя, че “Collapse” не е за всеки и че има неща в него, които чисто субективно не харесвам, но цялостното впечатление остава, а именно, че след по-малко от месец се задава един от силните български метъл албуми за 2020-та, и то в жанр като мелодичния дуум/дет метъл, в който сякаш сме бедни откъм качествени артисти и издания. Евентуалната загуба на BLEAK REVELATION ще отвори дупка в родната метъл сцена, но… Да не бъда лош пророк! Ако светът не свърши тази година, кой знае какво ни очаква?

Оценка: 8/10

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото