„Balls… Off The Wall“ #8 с Awaken

Пет здрави албума. Поне три пъти месечно. Еднократен фронтален разрез и… нула компромиси. Е, крайно време е да си откачиш, ъмм, принадлежностите от стената, да ги поизтупаш от прахта и да ги вкараш в употреба. Защото тук ще ти потрябват. И следващия път внимавай, когато си играеш с остри предмети.

Arsenite (Швеция) – Ashes Of The Declined (2012)
След недвусмисленото послание на демото High Speed Thrashing Maniacs (2011), Arsenite издават и своя първи дългосвирещ албум. Ashes Of The Declined впечатлява с интензитет, ненатрапчиво пънк отношение и звук, подчертано вдъхновен от осемдесетарските Metallica и Megadeth, но без да ги копира директно, разбира се. Кой знае, може би щом се отърсят от влиянията на идолите си, северняците ще се намърдат в собствена ниша и следващата година ще е тяхната.

Murder Construct (САЩ) – Results (2012)
Изглежда, че 29 минути стигат на Murder Construct да изградят истински манифест на мизантропията. Или да предизвикат природно бедствие. свирепият грайндкор в Results ме грабна моментално – рифовете са учудващо запомнящи се и освен това са гарнирани с доста мелодия, както и с нечовешки вокали. Резултатите? Лек световъртеж, приятно схващане на шийните прешлени и незаменимо вътрешно удовлетворение за феновете на екстремната музика.

Skeletal Remains (САЩ) – Beyond The Flesh (2012)
Всеизвестно е, че южните американски щати са страхотна почва за качествен брутален метъл. Не, няма да си говорим за Флорида, а ще се прехвърлим на източното крайбрежие, където с Beyond The Flesh, в контраст със слънчевото време, четирима младежи дирижират дебютната си олдскул траш/дет метъл касапница. И една важна подробност – поел поста зад микрофона, заедно с обичайните си задължения на китарист, в Skeletal Remains се вихри Chris Monroy, когото видяхме преди няколко дни в София с Fueled By Fire.

Orden Ogan (Германия) – To The End (2012)
Немски пауър метъл – тази комбинация от думи печели на Orden Ogan още поне няколко стотин привърженици у нас. Работата е там, че те заслужават доста повече, защото действително имаме продукция, която не можеш да оцениш ниско. Изключително мелодичен и достатъчно техничен, че да бъде наречен прогресив, и може би с малко по-голяма продължителност от необходимото, To The End съдържа по нещо за всекиго и няма да ви разочарова, ако му хвърлите едно ухо.

My Autumn (Русия) – Oblivion Era (2012)
Може би сте ги чували, може би не – не знам, но се оказва, че My Autumn съвсем не са неизвестно име в Европа. Revival е краткото интро, което ви въвежда в техния втори студиен албум, и около пет парчета по-късно мога да ви уверя, че най-силният коз в ръкава им е разнообразието. Стилът е деткор и, за да ви ориентирам по-добре, ще ви подскажа, че братушките преплитат в музиката си както класически, така и модерни жилки на съвременни идоли като Bring Me The Horizon, Whitechapel и, което е най-същественото, гениалните Meshuggah.