Български ъндърграунд и щипка южна красота – Autumn Souls of Sofia, ден II

Втората вечер на фестивала спокойно можеше да мине под мотото „Екстремен метъл за мир.“. Не, нямам намерение да изпадам в някакви хипарско-пацифистки размишления, но македонци, албанци, сърби, турци и българи на една маса, под един покрив и на една сцена… погледнете историческата и политическата карта на Европа и вероятно ще разберете какво имам предвид. Също така, без да хвърлям предизвикателство към никого, винаги съм казвала, че най-миролюбивия и толерантен метъл фен е екстремният метъл фен. Това си беше „моята“ вечер, в която преобладаващия стил беше блек метълът. И пак поради причини посещаемостта сякаш беше по-малка и от първата вечер. Дори за хедлайнера FROSTMOON ECLIPSE останаха обидно малко хора, но нямам намерение да се впускам в размисли върху „явлението“. Само ще отбележа, че когато в една група споделих, че съм ги гледала, получих отговор:„Щастливка. Това е група, която не можеш да гледаш всеки ден.“

Преди да мина към това какво направиха или не направиха групите, ще се спра на посетителите. Освен „обичайно заподозрените“ на такива събития фенове сред присъстващите, имаше и доста музиканти от родната ни ъндърграунд сцена, от групи неучастващи в събитието. Бяха дошли да подкрепят своите колеги, както и да видят и чуят чуждите групи. Имаше и случайно преминаващи покрай клуба чужди туристи, тръгнали да търсят забавление в нощна София, които след като получеха информация какво се случва, с удоволствие се присъединяваха.

BLEAK REVELATION са групата, която открива вечерта. Няма да съм многословна, не само защото ме чакат още седем групи, за които трябва да разкажа, но и защото мога да бъда обвинена в пристрастие. Не е тайна за никого, че ги подкрепям от самото им прохождане. Представянето им беше вероятно най-доброто, на което съм присъствала (а до момента май съм пропуснала само един техен концерт). Макар и без оригиналния си китарист Сашо, който беше заменен от Марто Бъчваров от Hellrider, BLEAK REVELATION изпълниха перфектно четирите композиции от дебютния си албум: „Egotistic Considering“, „Perished“, „Clarity“, „Defied By Clouds“, а Тордена извади най-страховитите блек вокали, които някога съм чувала от него. Дали работата с Déhà си е казала думата или те просто стават по-добри с времето, важен е крайният резултат. Може би притиснати от времето (тъй като концертът започно с известно закъснение), трябваше да се задоволим само с това, но се надявам скоро пак да ги видим на сцена и да са по-щедри откъм изпълнения.

С музиката на CUPOLA се сблъсквам за първи път, признавам. Което е малко, хм, неловко като признание по отношение на група с десетгодишна история, но мисля, че част от пропуска ми беше наваксан тази вечер. Интересният им мело/дет, подсилен с доста епичната бленда на клавир, донесе известна доза свежест преди да бъдем удавени в мрак. Напълно и безвъзвратно, чак до малките часове на нощта. Приятни момчета, добри музиканти, очакваме скоро да ни зарадват с нов албум и още концерти. А следващия път ще почерпя вокала им – Данчо, с пица :).

SOURCES OF I. Началото на края. Агресия и нихилизъм, претворени в музика. Убийствен, брутален блек метъл, който накълцва сетивата. Само няколко месеца изминаха от момента, в който Déhà представи пред света този си проект, а той вече е готов да помете всичко живо, изправило се на пътя му. „Cries of the damned“ беше новата композиция, която стовариха върху обърканите ни мозъци и която е част от албума, който подготвят. Ако все още не сте чули и видели SOURCES OF I, следващия път не пропускайте името им сред музикалния афиш.

AMBROZ са в България за втори път и, надявам се, не за последен. Все пак Македония не е толкова далеч, а искреният им, изсвирен със сърце и душа симфо блек, направо заразява. Да, добра музика вирее навсякъде по света, а когато се прави от млади, надъхани и, вярващи в това, което създават хора, не можеш просто да подминеш. Ivan, Cvetan, дамата зад клавира Dijana, Ivan Tomic, Damjan и Igor Blackmore се раздадоха не само на сцената, но и в бекстейджа. Сърцето на почти всяка весела компания се оказваше китаристът им Ivan, който съдейства и при решаването на някои непредвидено появили се организационни въпроси, тъй като групата беше пристигнала още на първия ден от фестивала. За десет години съществуване AMBROZ имат само един студиен албум „Into the Endless Void“ , излязъл в началото на тази година, който чухме почти целия, плюс една нова песен, изпълнена на родния им македонски. Надявам се „Into the Endless Void“ да има последовател и вече съм му отредила място в личната ми класация за 2015г.

Сет лист AMBROZ
1. Intro, 2. eternal Persecution, 3. The Path of Sins, 4. Torture, 5. She, the
Destroyer, 6. Prophecy, 7. Додека смртта не ме разбуди, 8. The Rising of
Ambroz, 9. Into Endless Voids

DIMHOLT… Ако можеше да се пише репортаж без думи, това щеше да е моят за тази група, защото когато нещата опрат до DIMHOLT, думите никога не ми стигат или ми се струват само един безсмислен инструмент, с който да опиша нещо. Магнетизъм, магия, емоция в чист вид. Крещяхме с тях, плакахме с тях, пречистихме се с емблематичния дует между Тошко и Déhà в „In Tombs“. Тази песен, една и съща, и всеки път уникално различна и заредена с убийствена енергия, би могла да вдигне и мъртъв, за да си поплаче с нас. Три нови композиции чухме от DIMHOLT, а те споделиха, че работят върху нов албум. Така че веднъж създадена магията, няма да изчезне.

сет лист DIMHOLT:
Blindead
The Fall
Sacrilege
At The End
Into Darker Serenity
In Tombs

THE FATHER OF SERPENTS пък са нашите гости от Сърбия. Тази група до излизането си на сцената остана за мен невидима, а и след това продължи да бъде пълна загадка. Освен коси на метър, разнасяха и по много струни. Явно добри музиканти, които се опитват да избягат от клишетата и да си „омешат“ някаква тяхна си сплав. Приятният им дуум с готик елементи обаче се движеше в един диапазон от много стегнати бързи пасажи до „разводнени“, „раздробени“ разсвирвания, които чак доскучаваха. И лично на мен ми създаваха усещането за някакъв хаос, който трудно достигаше до мозъка ми. Но, като повечето подобни артисти, и те си имаха скрити козове в ръкава. Предвид завидния диапазон на вокала им, козовете, които извадиха, бяха двата кавъра на Paradise Lost – „As I Die“ и на My Dying Bride – „A Kiss To Remember“, което им спечели симпатиите и овациите на присъстващите, както и заслужени поздравления от останалите музиканти.

MORIBUND OBLIVION – емблемата на екстремния метъл в Турция. Петнадесет години и пет студийни албума. Леко резервирана тръгвам към автогарата, за да ги посрещна. Те обаче се оказват много мили хора, поуморени и доста търпеливи. Харизма и невероятно сценично присъствие. Девет композиции имахме удоволствието да чуем от тях, заедно с прословутата „Yok“, която принципно не беше официално предвидена за изпълнение. Дали вирее блек метъл в Турция?! Вирее и още как. И то в една много чиста форма. Лишен от театралност, превземки и финтифлюшки, но много професионален и завладяващ.

Сет лист MORIBUND OBLIVION:
1) The Spawning of the Avanger
2) Tut Elinden
3) Geçip Gittim
4) Yok
5) Red Flag Fluttered
6) Grand Legacy
7) Machine Brain
8) Üzgünüm
9) Bahtı Kara

FROSTMOON ECLIPSE са „звездите“ на вечерта. Кавичките не са с лоши чувства, защото ето как изглежда кратката история на групата, споделена ми от уникалния Gionata Potenti:

„Но ние сме много ъндърграунд. Е, добре, ние сме сговорчиви хора. Приятели, свирещи заедно от почти 20 години. Аз се присъединих към групата през 1998г. Lorenzo (вокала) през 2000 и Davide (басиста) през 2006. Приятели сме от цяла вечност. Не свирим, за да бъдем известни или да станем богати. Просто свирим каквото харесваме и не ни пука за нищо друго!“

Списъкът с групи, в които е свирил или свири Gionata може да бъде събран и издаден в отделен сборник. Ще спомена само някои от тях; Ad Hominem, Blut aus Nord, Enthroned, Acherontas, Deathrow… като музикалните му умения не свършват само с безупречното владеене на барабаните. Любопитството ми надделя и го попитах как успява с толкова много групи и ангажименти, а той ми каза: „Не му мисля много-много. Просто го правя.“

Не е за пренебрегване и басистът Davide Gorrini, който опъва струните и в Deathrow, Valkyrja и още няколко групи.

Главен идеолог и основател на FROSTMOON ECLIPSE е китаристът Claudio Alcara. Ако Мракът и изолацията имаха лице, то това е Claudio. Той е от онези странници, които изпълват цялото пространство с присъствието си, когато влязат някъде и в същото време съумяват да останат далеч от всичко и всички. Забулен в своята мистерия той просто стои на сцената и ни дави в меланхолия, преливаща в самоубийствена агресия и безнадежност. Lorenzo Sassi пък е дефиниция за фронтмен. Енергията, с която се раздава, е чак плашеща. Изтръгната за момент от унеса и куфеенето, се оглеждам. Прегърнати и подредени в плътна човешка стена до мен куфеят Déhà, Тошко от DIMHOLT, Ivan и Igor Blackmore от AMBROZ, Serdar и Ekrem от МORIBUND OBLIVION. Един момент, заради който някои неща си струват усилията да се случат…
Мисля, че нямам какво повече да добавя, пък и да имам, искам да оставя малко и за себе си. Като например импровизирания unplugged концерт, който FROSTMOON ECLIPSE ни изнесоха в четири сутринта в Hostel Mostel. И… не знам за вас, но аз съм в очакване на следващото издание, което вече е обявено.

Сет лист FROSTMOON ECLIPSE:

The Greatest Loss
Where No Light Burns
A Clandestine Freedom Between Shadows
Corridors
The Darkest Season Of Humanity
Hell Thousandfold
Shores Of Silence
Violating The Obvious
Let Me Die Alone
World In Ruin
Torn Apart By The Withering Voices Of Deceit