AURA NOIR – „Aura Noire“ (2018)

Винаги съм следял с любопитство всяка стъпка на важните групи. В каква посока поемат, доколко успяват да се развият или пък да пропаднат безвъзвратно. Именно затова ми бе толкова интересно да чуя новия, шести дългосвирещ албум на AURA NOIR, семпло наречен “Aura Noire”, а до официалното му издаване на 27 април ни делят само две седмици.

Създадената през 1993 г. култова група, все така запазва постоянен състав – Aggressor (бас, вокали), Apolleyon (барабани, вокали) и Blasphemer (китари), основни фигури от норвежката сцена още от 90-те до днес. През всички тези години AURA NOIR претърпяха някои промени в музиката си и звученето си, въпреки че основните влияния винаги ще останат в ранните блек и траш корени на 80-те.

Докато слушам промото веднага ми прави впечатление, че новият “Aura Noire“ като звучене e по-различен от всичко досега. Същият, но различен. Повече траш, по-малко блек, по-изчистен звук, подертана бас линия и по-ниски барабани. Вокалите на Аpolleyon са все така крещящи, гневни, плюещи омраза. С обща дължина 33 минути и общо 9 парчета, албумът е поклон към първичния блек траш от 80-те. Песните са кратки, агресивни, безпощадни, носталгични, разнообразни в своята основна линия, и със заемки от някои от основните играчи от онова време. Има пък елементи в някои парчета, които отчетливо заемат много от рифовете и звука на Voivod…

Албумът започва наистина ударно с „Dark Lung of the Storm“, с дисонантен риф, сериозна бърза част – в типичния стил за AURA NOIR, и влияния на Venom, Motorhead, Sodom и разбира се Voivod. Следва „Grave Dweller“, която също е дисонантна, в разнообразни темпо и преходи между отделните части. „Hell’s Lost Chambers“ e по-бавно и по-дълго парче, и откровено доскучава. С „Obscuration“ музикантите ни връщат в обичайното брутално русло. Това е и най-бързото цяло парче, което просто къса глави. „Demonic Flow“ e със средно спийд/хеви темпо и типичен за тези стилове риф. „Shades of Blaze“ започва по-спокойно, като във втората половина сериозно препраща със своята агресия, вокали и риф към любимците на Fenriz – Deathhammer. „Mordant Wind“ също е с разчупена по-бавна първа част, която избликва във френетична среда и отново завършва по-спокойно. „Cold Bone Grasp“ e парче, в което Venom среща Motorhead. “Aura Noire” завършва с приятно, но малко по-дълго от необходимото „Outro“ (доскучава…).

“Aura Noire” се появява във време, в което блек трашът е твърде популярен и сцената предлага изобилие от наистина страхотни по-млади групи и много, ама много вълнуващи албуми. “Aura Noire” носи носталгията на 80-те, тримата музиканти опитват наистина да пресъздадат музиката точно такава каквато е била тогава.  Въпреки това за мен “Aura Noire” oстана скучен като цяло. Албумът не ме трогна достатъчно, а песните не се запомнят с нещо изключително. Липсва ми настроението, липсва ми личното усещане за емоция. Материалът не ме накара да крещя, да запея песните, или да искам да го слушам още много пъти.

Оценка 6/10