Arctic Monkeys – AM (2013)

„Нищо не е оригинално. Чувствай се свободен да откраднеш от всяко място, което ти носи вдъхновение или разпалва въображението ти. Стари филми, нови филми, музика, книги, картини, фотографии, поеми, мечти, случайни разговори, архитектура, мостове, улични знаци, дървета, облаци, маси от вода, светлина и сенки. Избери, обаче, само онези неща, които говорят директно с душата ти. Ако направиш това, работата ти (и кражбата ти) ще са автентични.“

Реших да започна с този цитат на филмовия режисьор Jim Jarmusch, тъй като си мисля, че в него се крие огромна доза истина. Това важи в пълна сила и за новия албум на английската банда Arctic Monkeys, носещ краткото заглавие „AM“. Самият фронтмен на групата – Alex Turner си признава, че е откраднал абревиатурата от Velvet Undeground и по-специално тяхната компилация „VU“. Погледнато от друг ъгъл обаче, „AM“ означава „After Midnight“, или казано на български „След Полунощ“ – времето, в което сякаш се случват най-интересните и приятни неща за един човек.
Построен от 12 парчета, албумът пресъздава по един великолепен начин чувствата и емоциите на всеки от нас, които се зараждат по това време на денонощието. Още с първата песен „Do I Wanna Know“ слушателя се потапя в света на Alex Turner и компания, свят в който елементите на рок и хип-хоп музиката вървят ръка за ръка, умело съчетани с така характерното за Arctic Monkeys инди звучене. В резултат на това се получава един уникален хибриден албум, в който смело мога да заявя, че 6 от 12-те парчета са тотални хитове и могат да те накарат да танцуваш до полуда. Доказателство за това са песни като „R U Mine?“ и „Why’d You Only Call Me When You’re High?“ (един от личните ми фаворити), която благодарение на вокалите на Turner и R & B ритъма си звучи колкото секси, толкова и тъжна, ако се загледаме малко по-внимателно в нейните лирики. „Arabella“ пък е едно от тези парчета, които съдържат духа на времето и по-специално на 70-те, а Блек Сабат-ските китари в него просто те удрят като чук. И за да е още по-интересно в албума намират място и някои по-леки и бавни песни, като тук е момента и да кажа, че фронтмена на Queens Of The Stone Age – Josh Homme се изявява като гост-вокалист в две от тях. Дискът завършва със сантименталната „I Wanna Be Yours“, която в оригинал е творба, написана от английския поет John Cooper Clarke. Arctic Monkeys обаче изобщо не са се притеснили от този факт и са я пречупили през своята призма, като определено мога да кажа, че се е получила една невероятно красива балада, която има способността да въздейства върху всяка една романтично-настроена душа.

С новия си албум, Arctic Monkeys удрят звучен шамар на конкурентите си от брит-рок сцената, като дори завладят и радио класациите в Америка и други страни. Факт, който идва да покаже, че Арктичните маймуни окончателно се бетонират на инди-рок трона, като доказателство за това е, че „AM“ грабна наградата БРИТ за най-добър албум през 2013 година.

Оценка: 8,5/10

  1. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  2. Коментари за тази публикация
В началото