Адриан Иванов (Ь, Орион) и неговата БГ РОК ИСТОРИЯ – част трета

Ние, от Metal Hangar18, продължаваме с новата ни рубрика БГ РОК ИСТОРИЯ, в която любезно този път  се включи нашия приятел Адриан Иванов. Следете и следващите части, които ще публикуваме за вас:

Първа част четете ТУК.
Втора част – ТУК.

Трета част (историята е свързана с част 1):

…“Стига бе, някакъв пънкар е дошъл!?“ отбеляза философски соло-китаристът (Свен) и взе от магарето забучена димяща цигара. Аз просто не знаех какво да кажа – не че съм се притеснил, просто исках незабелязано да ги послушам. Както и да е, обясних че ме праща Годо – това име като че ли разведри обстановката и те направиха почивка, за да се запознаем. Вал -ритъм китара и вокал, Свен – соло китара, Боби Йочев – барабани, Сашо Панев

– бас. Силви (клавишни) вече го нямаше, стоеше някаква самотна Farfissa. Там бяха и 2-ма техници: Васко Монев и Стефан Грънчаров. Стриктен съмс тези имена, защото с тези хора съм сърфирал из какво ли не има-няма 10 години. Елза и Албена пък бяха част от неизбежното обкръжение, което по-късно придоби определението ‘групита’.

Поприказвахме на тема кой какво го вълнува, стана ясно, че те свирят кавъри предимно на Scorpions, Judas Priest, Camel, Status Quo и Eagles. Изнасяха концерти в читалището, в разни училища и комсомолски събития. Записах си кои парчета да подготвя за следващата репетиция. Огледах огромните колони – оказа се, че долу в това мазе, отляво репетират Импулс, а отдясно – Тангра (впечатляващо, нали). Илия (RIP) беше помогнал с колони, иначе ползваха усилватели на Vermona. Мисля, че Вал ми подметна ‘и да си оправиш вида’ – намек, че пънкарският имидж ги дразни. Това да им беше проблемът хахх…

Тръгнах си много угрижен, „Хюстън! – имаме проблем“. Трябваше спешно да се сдобия с клавир. Предстоеше ми тежък разговор с нашите. Изненадващо подкрепата и помощта дойдоха откъм дядо ми Киро (бащата на баща ми) (RIP). Какъв късмет бе, че присъстваше на разговора, на който аз в прав текст поисках огромна сума пари – 3500 лв! Старецът каза, че ще ми даде парите, защото вярва на това, в което вярвам аз. Виждате ли колко важни неща, които не зависят от нас, просто трябва да се наредят по правилния начин.

Аз определено имах късмет. Близки ми помогнаха да купя от Германия (вездесъщият Ванко Филибето) KORG Delta – един великолепен аналогов синтезатор, за който и до ден днешен ми е мъчно. Той пропътува с мен много км, сътвори много музика и ми спечели много пари. Моят първи сблъсък с електрониката ме мотивира още повече – жадно поглъщах кой осцилатор какво прави, как да контролирам отзвучаването, пик-а и т.н. … не съм предполагал, че Киро Маричков един ден ще ми връчи награда за ‘най-добър’ клавирист’ на фестивал във Видин. 🙂

Междувременно животът ми доста се промени. Новата група изискваше много – най-малкото, че те репетираха настървено и нахъсано всеки ден – но си бяха в квартала! А аз пътувах с трамвай 7 от другия край на града, да не споменавам колко пъти съм изпускал последния наобратно! Музиката си искаше своето внимание и постепенно ме поглъщаше. Репетициите протичаха ту под ръководството на Годо, ту без него. Понякога свирехме като пред-група на Импулс, пичовете ни кътаха яко, Илия ми даваше често да просвирвам клавирите му. А той имаше много модерни неща в сета си – предимно Rolland. Краси Американеца им беше басист – помня го с една сабо и един Р-Бейкър! Митко Акулата барабани, един Боби им беше китарист. Импулс много ни помогнаха – дърпаха ни напред и с твърдото си свирене, и с ангажиментите – помня едни Рок – маратони на бившия стадион „Юнак“; бяха всеки уикенд, беше full с народ. Там свирехме и ние, и Аналгин на Звезди, Ричи и Иваца… да, там се запознахме.

Вече се чуваше и за една моя красива съседка – Милена, която чувах че си е направила трио с Васо Гюров. Един ден на спирката се засякохме накъм училище – и двамата бяхме с униформи – тя с тъмносиня рокля и бяла якичка, коса на гребен в ярки цветове – всички я зяпаха. „Бебе, кво става с твоята банда?“ я питам … понякога риташе с нас на игрището!

После уредиха да свирим на абитюриентски балове – зала „Универсиада“ се наемаше за 10-на дни и всеки ден по 4-5 училища минаваха, тогава свирихме на една сцена с Тенко Славов и неговата банда … лека – полека навлизахме в гилдията.

На една репетиция яко импровизирахме по хармония, зададена от мен; Свен барна light мотив, Вал разложи китара а-ла акустична, маркира интересен вокал … някаква магия се настани, представих си думите, всичко ми беше кристално ясно … за едно човече, което се отдалечава на фона на залеза, съответно сянката му се издължава …мдам, беше каквото беше – чао, кавъри! Welcome to the real music – вземи тоя наркотик „авторска музика“.