Албумите на 2014 според българските музиканти

01. Rigor Mortis – Slaves to the grave
02. Cannibal Corpse – A skeletal domain
03. Slipknot – 5: The Gray chapter
04. Massacre – Back from Beyond
05. Overkill – White Devil Armory
06. Austrian Death Machine – Triple Brutal
07. Mekong Delta – In a Mirror Darkly
08. Hammercult – Steelcrusher
09. Cavalera Conspiracy – Pandemonium
10. Obituary – Inked in Blood

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Стойчо Димитров – Blasphemer Panzer (Axecutor)

01. Nocturnal Witch – Summoning Hell
02. Portrait – Crossroads
03. Nocturnal – Storming Evil
04. Obsessör – Assassins of the Pentagram
05. Delirium Tremens – Read My Fist
06. Hitten – First Strike With The Devil
07. Judas Priest – Redeemer of Souls
08. Midnight – No Mercy for Mayhem
09. Bullet – Storm of Blades
10. Satanic Warmaster – Fimbulwinter

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Стан Станчев – Стъмпи (Wartime) + „кратък“ анализ на музикалната сцена за текущата година

01. Sanctuary – The year the Sun died
02. Arch Enemy – War Eternal
03. Equilibrium – Erdentempel
04. In Flames – Siren Charms
05. Marty Friedman – Inferno
06. Machine Head – Bloodstone and Diamonds
07. Evergrey – Hymns for the Broken
08. Gamma Ray – Empire of the Undead
09. Devil You Know – The Beauty of Destruction
10. Whispered – Shogunate Macabre * Wovenwar – Wovenwar

„Една не безкрайно лоша година в музикално отношение. Трите мои топ албума са ми съвършено достатъчни. От там всичко в допълнение е един хубав бонус. И така:

X място

Тук слагам две банди, защото и двата албума много ме радват:

Whispered – Shogunate Macabre

Може би за момента тези финландци ги възприемам като по-добрия Children Of Bodom. Има свежест в доволно изтъркания стил, както се прокрадва собствен почерк и заряд. Албумът е доволно интересен, смесващ три основни тематики: Finland, Japan и Death metal. Яко! http://youtu.be/AuDKqaqdhH8

Wovenwar – Wovenwar

Eдна нова банда, съставена от бивши музиканти на добре познати имена. Този път това е As I Lay Dying. Добър албум изцяло в духа на съвременния американски метъл – перфектна продукция, комбинация от тежки и леки вокали и тн. http://youtu.be/cWvBjA9293I

IX място

Devil You Know – The Beauty of Destruction

Страхотен дебютен албум на бандата, образувана от екс. участници от Killswitch Engage, All Shall Perish, Devine Heresy и др. Респективно резултатът е перфектен звук, мачкащи рифове и набиващи се мелодии. http://youtu.be/U4SmFuwyolA

VIII място

Gamma Ray – Empire of the Undead

Седмото място отива при една моя вечна любов още от ранните ми ученически години, а именно мистър Дойч Хеви Метъл – хер Кай Хансен и Gamma Ray. Приятен албум, в който няма изненади и песните са здрави и логични от начало до край. Avalon е личен фаворит с епично- гардиънската си постройка. http://youtu.be/KJ2E_8V7-5w

VII място

Evergrey – Hymns for the Broken

Добро завръщане направиха шведите. Разпадане-събиране, нови, стари членове, няма значение – резултатът е на лице. Прогресив, носещ запазената марка на Evergrey. http://youtu.be/Pmmh69G-pt0

 VI място

Machine Head – Bloodstone and Diamonds

Свеж полъх. Никога не съм бил особен фен на бандата. Някак щатската им арогантност и нахалство ме е отблъсквала винаги. Но, признавам този път ме спечелиха с 2-3 перфектни парчета от албума. http://youtu.be/zSiKETBjARk

 V място

Marty Friedman – Inferno

Един виртуозен къдрокоско бива поставен ето тук. Този човек е неуморен. И най-важното – в крак с времето. Енергия, хъс, рифове, виртуозно леене на солаци, всичко това унифицирано в един брилянтен пилинг продукт.

http://youtu.be/bTzDR4HdbKI

IV Място

In Flames – Siren Charms

На мястото след топ финалистите слагам доволно доказалите се през последните 20 години шведи In Flames и албума им Siren Charms. Мразен от много, обичан от малко заради крайно untrue подхода си, аз признавам, че ми допада. И браво на бандата, че прави нещата, така както и харесва. Това за мен не е комерс, а развитие. Има си здравите рифове, има типичните за бандата мелодии, има и доста електроника. Аз откривам и старо и ново и още по-ново. http://youtu.be/JeX2uS4jWMs

III място

Equilibrium – Erdentempel

Признавам честно, че тези юнаци /и юначка басистка/ ги чух за първи път тази година именно с този албум. Обърнах му внимание след като поне няколко човека споделиха и прeпоръчаха и…ми отнесе главата. Аз лично оценявам Erdentempel като крайъгълен камък в историята на фолк метъла. Страхотен микс от здрава основа – дет и блек на места, че дори и индъстриъл влияния, върху който се плетат линиите запазена марка на Equilibrium и лирики на дойчовски. И всичко доволно това обгърнато с швабски хумор и полято обилно с бира. Какво повече да желаете. Ein Bier bitte. Zum Vohl! http://youtu.be/5bYMAgM42pM

 II място

Arch Enemy – War Eternal

Второто място /което до много скоро беше и първо/ го връчвам на най-нашумялата синекоска тази година, а именно госпожица Alissa White Gluz и чудните пичове от Arch Enemy. Страхотен албум от интрото до последния акорд. 13 песни изковани в най-добрия дух на интернационалната петорка, перфектна класическа основа, брилянти рифове и солови партии, мачкащи барабани и най-важното – черешката на тортата, а именно гласовата мощ на г-ца White-Gluz. Всъщност за мен лично това е и една от причините мястото на War Eternal да е второ – силни послания и вокал, но и доста еднообразни и омръзващи линии. Все пак знаем Алиса какви възможности има /Kamelot, The Agonist/ и ако работа в тази посока ще е следващия коз на мистър Амот и мениджмънта на бандата в лицето на кака Анджела – ОК, ще бъда доволен. Да видим и накъде ще натежат везните след като Nick Cordle отстъпи място на Jeff Loomis и в момента това е едно от най-сериозните китарни комбота в този стил Amott/Loomis. http://youtu.be/InRMwptcgAo

I място

Sanctuary – The year the Sun died

Не е тайна за тези, които ме познават, че през последните 10-15 години любимата ми група и стилово течение се водеше именно сиатълците Nevermore. След тяхното разпадане през 2010 г. не очаквах кой знае какво да се случи с остатъците на бандата. Пример са соловите албуми на мистър Лумис, както и най-вече проекта Conquering Dystopia, от които някак не съм особено очарован, въпреки намесата на един домашен гений – Keith Merrow и супер съвременното звучене. Но настрана от Лумис и неговите проекти за моя огромна радост съм грешал спрямо очакванията ми и ето – Sanctuary с този албум супер заслужено си получават първото място. Повече thrash отколкото power и повече power отколкото thrash в тази тава са замесени по най-добрия възможен начин най-доброто от метъла от последните 20 години. И именно тези изчистени смилаеми рифове и набиващи се мелодии полирани в една прекрасна продукция ме карат да дам на Warrel Dane, Jim Sheppard и компания първото място сред моите лични фаворити за 2014 г. http://youtu.be/r_IrbeZfJII

Бих споделил и няколко албума, които ми направиха впечатление, но или не са ми точно по вкуса, или нещо друго, но остават извън десетката, или направо извън всякакви класации.

Job for a Cowboy – Sun Eater. Страхотен прогресив дет. Нещо като най-доброто идейно продължение на стила заложен от Atheist и подобните банди от началото и средата на 90-те.

Voyager – V. Абсолютен еталон за съвременно звучащ прог. Ниско настроени китари, насечени рифове, полъх от американската сцена. Резултатът е препоръчителен за внимателно прослушване.

Conquering Dystopia – Conquering Dystopia. Отличен инструментален албум, в който са забъркани двама съвременни китарни гении – Jeff Loomis и Keith Merrow. Всичко в албума носи модернистичен дух, ниско настроени китари, джент привкуси какво ли още не. Но някак не успя да ме грабне. Липсва ми глас и ясна структура на парчетата и това си е.

Nightingale – Retribution. Дан Суано е пич и половина. Атмосферична, приятна музика и той е един истински Ковърдейл в ъндърграунда. Любимия ми фон напоследък.

Burdеn Of Griеf – Unchainеd. Добро на фона на хилядите такива. Но и просто една от хилядите подобни банди.

Deadlock – The Re-Arrival. Уникален дойчовски мело-дет. Уви, за огромно съжаление женското вокално присъствие обезсмисля всичко с рехавия си дразнещ глас. Жалко, страхотен потенциал отива в кофата.

Opeth – The pale communion. Врагове на метъла, или месии на нов стил, или просто много отдавна забравената песен на нов глас. Кой знае. Да си го бяха издали под друго име на бандата най-добре щеше да е.

Добра година и за родните ни ъндърграунд ентусиасти. Страшно се изкефих на албумите на Symbolic – Ad Hoc, K.O.R.A. – Out of the Box, Project Arcadia – A Time of Changes, Urban Grey – Age of Awareness, ANGERCURE – Through Soreful Harmony Demanded /ако съм пропуснал някого моля, извинете ме/. Много ме израдваха синглите на Violentory и Dash the Effort. Родното качество се повишава.

Общо взето слаба година. Поне от групите и стиловете, които ме вълнуват. Което е и тенденция, която върви неизменно последните 10-15 години. Не знам какво ще се случва в близко и далечно бъдеще, но нямам особени очаквания за фурор или развитие. Тъжно, но така като гледам банди, лейбъли и всякакви бизнесмени ще продължават да ни занимават най-вече с концептуални продукти – викинги, пирати, танкове и картечници, варвари, демони и антихристи и тн. Всичко върви към един голям театър, или вече е, при който музиката е последното нещо имащо значение.

Също така най-вероятно след някой друг месец ще чуя /както доста често се случва/ някоя перфектна домашна прог продукция от забито африканско село или супер здравия амазонски еко-грайнд, а защо не и чукотски пауър-фолк. И ще ме е яд, че не съм ги включил в класацията. При все, че това няма да има абсолютно никакво значение.“ Стан