2CELLOS в София: Когато класиката срещна рока
Първият декемврийски сняг вещаеше буреносното пристигане на поредната сензация на модерната музикална сцена. Като че ли тази година се нагледахме на редица необичайни състави, колаборации и разнообразни аранжименти – от Metal all stars, през симфонични оркестри в амфитеатри и оркестрални изпълнения на известни трилогии, до „работилница“ за барабани и цял куп други акустични и соло концерти. Така за завършване на крайно интересния годишен цикъл дойде ред и на концерта на хърватското дуо 2Cellos.
Младата формация се оказа широко популярна в България – двамата музиканти напълниха зала 1 на НДК (-то на културата). Още от самото начало Luka заяви: „Това не е класически концерт“ и ни призова: „Викайте, скачайте, пейте – защото и ние не знаем текстовете – качвайте се на сцената, правете каквото искате!“. Необичайната атмосфера зададоха и големите екрани, които ни позволяваха да следим музикантите отблизо – като на стадион/фестивал. С благодарности, шеги и закачки, по-“леката“ и нежна част от музикалната програма (която разтопи женските сърца с романтични обяснения в любов – по ноти) премина в това, заради което се бяхме събрали. Междувременно пък на сцената се появи и трето, съществено важно лице за тази част – барабанистът. Невероятната способност на дуото и лекотата и вниманието, с които изпълнява кавъри по свой, оригинален начин, е това, което привлече толкова много хора в залата. Нестихващите аплодисменти на публиката, неслизащите усмивки от лицата на 2Cellos, видимата отдаденост “разчупиха“ обстановката и предразположиха феновете към пълно наслаждаване на чутото и видяното.
Двамата професионалисти обличаха с емоции хитовете на Michael Jackson, Sting, Aerosmith, Red hot chili peppers, AC/DC.. Сетлистът им наподобяваше следобедната програма на радио за класически рок, но пък точно той е любим на българската публика, и точно той се оказа и специалитетът на 2Cellos.
Със специалния си аранжимент, те слагаха по един нов ореол на всяка песен, придаваха им самостоятелност и индивидуална изключителност, за да може същите тези песни да заживеят свой собствен живот. Те отлитаха една по една, огрени от светлината на невижданите, неподозираните потенциал и съвсем различна гледна точка на интерпретация на парчетата. Черно и бяло, рок срещу класика.. два съвършено допълващи се свята на хармонията.
Безспорно най-очаквани и приети най-шумно бяха задължителните хитове като „Thunderstruck”, “Smells like teen spirit”, “Satisfaction”, като феновете не пропускаха да подкрепят звездите на сцената, подскачайки и припявайки с цяло гърло на познати и любими текстове. Между повече от едночасовото непрестанно свирене, Luka и Stjepan не се нуждаеха нито от ноти пред себе си, нито от почивки – сякаш двамата чаровници черпеха енергия право от музиката си.
Но пък и чувствата не останаха несподелени. Цели два биса, и пак не бяха достатъчни на феновете, за да затаят дъх в очакване на още една доза виолончелена любов. Но момчетата обещаха да се срещнат с феновете след шоуто и да разпишат каквото и да било (с внимание към дамите). Но най-важното накрая като че ли беше сбогуването на Stjepan : „Ще се видим догодина!“.
И със сигурност тази порция класически (и… класически) рок няма да ни бъде достатъчна и ще очакваме отново да напълним залата. Защото да си оригинален в днешно време никак не е лесно. Още повече да пробиеш с тази си способност, за да можеш свободно да пускаш любовни шегички на фенки, да се търкаляш по сцената с виолончело (както прави Angus Young със своята Gibson-ка) и да се усмихваш широко, докато влагаш цялото желание и страст на света в това, в което най-много те бива.