ROSETTA плюс MENTAL ARCHITECTS минус NORTH

Този т.нар. репортаж трябваше да излезе много по-рано, написан много по-добре и от някой друг (например Ася Пешева), но вместо това излиза много по-късно, написан от мен и както мога. Прощавайте! Всъщност, точно Ася, която не е успяла сама да отрази концерта тогава, подкрепи моето намерение да разкажа своята версия, макар и много денонощия по-късно. Снимките пък са любезно предоставени от Анелия Моравска. Вследствие на тези събития, следвайки принципа „по-добре късно, отколкото още по-късно“, следва следното:

Спомняте ли си какво правихте на 02.07. тази година? Да, и на мен денят ми се губи, но не и вечерта. Беше Rosetta Night, организирана от Rawk’n’Roll.

Rosetta, предшествани от една от най-сполучливите за мен български групи ИЗОБЩО, Mental Architects. Помежду им се появиха някакви North. Така и не разбрах защо…

Първо за Mental Architects.

Нови са за мен. И са невероятни! Да, да, знам (вече), че са една от най-забележителните български групи през последните 15-ина години и още ме е яд, че не съм ги открила по-рано. Ами, времето не ми стига да следя внимателно българската сцена и ето какво става…

Излизат и безмълвно „забиват“ (клише, което не харесвам, но в случая пада на място). Споменават ги само с добро, доколкото мярнах тук-там набързо преди концерта, но не очаквам нищо докато не ги чуя и видя сама. Такава съм. По принцип. Знам само, че са българи, макар че докато ги слушам, започвам да се питам дали правилно съм разбрала. Не, че не може, но все пак…Проверявам отново. Да, групата е българска. Колко хубаво! Ако все още е останал някой след мен, който не ги е чул, препоръчвам незабавно да наваксва.

Започват достатъчно прогресивно, за да ме заинтригуват за секунди. Енергичен пост-рок с мощен прилив на адреналин! Звукът е плътен, а парчетата преливат едно в друго съвсем естествено, без да доскучават и за миг. Без съмнение, свирят на моята честота. Последното, освен че е абсолютно вярно, е замислено да препраща към албума „Frequencies“, който от тогава прослушвам на всеки три дни, а в промеждутъка редувам „Mental Architects (EP)“, „Shadows“ и „Patience, Communication, Understanding, Go!„. То се е видяло: тръгнала съм към приза Фен №1 (освен към този за най-закъснял такъв).

О, не! Слизат от сцената. Налага ли се да си тръгват вече…

Къде съм всъщност? Вярно, чакаме Rosetta.

Rosetta!

През това време North запълват дупка във времето – с шум…силен шум. Явно никой не им е казал, че силата на звука не е критерий за качество. Силата е велика, с нея трябва да се внимава. Тя само усилва качеството, респективно липсата на такова. Знам, че вървят с Rosetta в рамките на турнето, но дори Michael Armine, вокалистът на Rosetta, който се включва със семплинг в изявата им, не е в състояние да помогне, за да ми харесат. Особено след Mental Architects. Но какво ли разбирам аз…

Rosetta (не, не е съкратено от Rosetta Stone, то е друго) идват от Филаделфия, Пенсилвания (САЩ). Смесват post-metal, post-hardcore, space rock, shoegazing и drone. От 2003 до сега са забъркали пет студийни албума.

Малко за моята нагласа към това събитие: не съм случайно на това място, но не съм и най-големият фен на Rosetta – на света, в България, нито дори в София. Подсказа ми ги YouTube преди няколко години и отдавна не съм се сещала за тях, когато научавам, че ще се отбият в клуб Mixtape 5 като част от мащабно европейско турне, представяйки последния албум „Quintessential Ephemera“ (2015). Разбира се, B-Side (малката зала) на любимия клуб. Все пак не сме Филаделфия. Харесвам концепцията им. Също и връзката с астрономията. Само, с риск да разгневя колегите фенове, бих съкратила вокала като изразно средство в тази музикална конфигурация. Мога да обясня защо, но ще ви го спестя. И не защото не харесвам Mike Armine. Много напротив! Mike Armine няма да ходи никъде. Той е незаменим като композитор, синтезатори и семпли.

Донесли са си приличен мърчандайз, включително два вида тениски. Обикновено съм „не, благодаря“ за тениски с текст, дори и с имена на любими музиканти, но тази със сребристия десен ме кара да се замисля. Добре, може би все пак…, но само ако издържат теста „как свирим на живо в малката зала на клуб някъде в Европа“. Не е толкова лесен, колкото изглежда. Някои са се проваляли вече.

Rosetta се подготвят. Вече са петима и едва се побират на малката сцена, но всичко е наред. Стартират и настава безвремие. Космическо, само че без съответната тишина. Усеща се quintessential. Думите са излишни.

Безвремие, безвремие, но ето че малко след полунощ идва време за тръгване. Тръгваме, а аз се надявам колата ми да не се е превърнала в тиква.

А, да. Щях да забравя. Тръгвам си с щампована тениска. Сребрист десен.

Забележка: Този текст е базиран изцяло на лични впечатления и не претендира за достоверност и обективност.

СНИМКИ:

Rosetta / North / Mental Architects