1349 & KHOLD – Тогава и сега

Споделяме един фенски материал, изпратен ни от наш читател.

Времето тече безпощадно понякога, особено що се отнася за музика. Сякаш с едно щракане на пръстите някои групи от нови и надежди за сцената/стила, се превръщат във вече наложили се имена с натрупана фенска маса. Такава, която очаква от тях никога да не се променят и вечно да държат нивото си. Много често остават разочаровани. Преди 20 години, т.е. 2004 г., Khold и 1349 бяха сред най-големите надежди в блека. Какво се случи тогава, през какво минаха и къде са сега, това е целта на това писание. Нека започвам.

2004 г. Връщаме се 20 години назад в годината, която отбелязва десетгодишнината от избухването на норвежкия блек и всички събития, музикални или не, съпроводили това време. Сцената и групите вече са на съвсем друго ниво. Immortal и Emperor са се разпаднали, а и без това феновете на първите им неща са разочаровани от последните им албуми. Mayhem отново са се събрали, но култът De Mysteriis… ще хвърля сянка върху всяко нещо което направят. А и самата група тръгва към по-различно и авангардно звучене.  Satyricon едва ли не са предали всички ценности на стила. Enslaved и Borknagar завиват в прогресив посока, а Arcturus, Ulver, Dodheimsgard и The Kovenant направо излитат в космоса с авангарда си. Дори вечно замръзналите Darkthrone вече са променили звученето си към блекенрол. Dimmu Borgir са на върха и в най-голямата си сила. Естествено, те и Cradle of Filth са обвинени за най-големите предатели и продажници, макар че първите издават най-екстремния си албум вероятно, а англичаните към него момент вече имат толкова малко общо с блека, че трудно да се свържат в едно изречение. Около Gorgoroth се шуми повече заради скандали отколкото за музиката, която правят. Нещо което ще стигне върха си след 3-4 години. Феновете ронят крокодилски сълзи за „онова време“ и „Как блекът е умрял 1994 г и от тогава е тръгнал цирка“. Въпреки това има вълна от групи, които си спазват класическото звучене и традициите на стила – Koldbrann, Tsjuder, Urgehal, Sarkom, Nebular Mystic, Mord, Krypt и т.н.. Името на Taake все по-често се споменава, стоящите до този момент в сянка Ragnarok и Carpathian Forest също издават силни албуми, но феновете все така се оплакват, че нищо хубаво не е излязло от 1994 г. насам. Все пак няма как да не кажа и лично ми мнение. Голяма част от споменатите класически групи, ако не най-силните, то поне най-интересните си албуми издават тогава. Да, младежкият плам и енергия ги няма, но покрай съзряването си те направиха албуми, които си струват да бъдат изслушани и ни най-малко нестоящи в сянката на направеното през 1994 г. А албум като този на Thorns, още с издаването си се превърна в класика и пътеводна светлина за немалко групи.

Но в тези смутни времена две групи изпъкват пред другите – 1349 и Khold. Всъщност трябваше да са три. Orcustus е група нееднократно споменавана и препоръчвана от музикантите за фенове, които им липсва „онова“ звучене и атмосферата от ’94-та. А и бяха замесени култови музиканти. По една или друга причина групата издаде само няколко EP-та и един албум, а след това се разпадна. Култовият статус остана, но възможностите за нещо по-голямо бяха налице. Сега да се върнем към основните две. Khold и 1349 малко или много възвърнаха онова усещане на времето преди мелодията, клавирите, женските вокали и чистия звук, все неща, които аз не смятах, че са развалили стила. Всъщност и при двете група звукът си беше много добър и чист, което е основната разлика с некро звучене от миналото. Отново се бяха върнали обложките с музиканти от групата, някои от тях черно-бели или в тъмни нюанси. От една страна Khold върнаха феновете към класическите Darkthrone албуми. Текстове на норвежки, бавно или средно темпо, рядко бързо, зацикляне на един, но супер запомнящ се риф. Да, звучаха по-близко до блекенрол звученето на Darkthrone от XXI век, отколкото до това от средата на 90-те, но в случая това бе плюс. От друга страна 1349 бяха по-близко до звученето на Mayhem, ранните Immortal и Satyricon. Повечето време бързо темпо, бластбийтове, нерядко трашарски рифове, леко замазан вокал. Мелодия и груув тук не търсете, живо пиршество на агресията и скоростта. Някои ги определяха като „норвежкия отговор на Marduk и Dark Funeral“, нещо което никога не съм го мислил и показателно, колко плитко се гледа на северния блек. И като казах Satyricon, двете група бяха силно свързани с тях. Барабанист на 1349 е Frost от Satyricon, а първите албуми на Khold са издадени от лейбъла на Satyr от Satyricon – Moonfog, а и са правили общи турнета вторите.

През 2004 г. 1349 издават Beyond the Apocalypse, а Khold – Morke Gravers Kammer. Издания, които затвърждат името им и че неслучайно са хвалени и от медиите, и от музикантите. За мен албумите, които издават през следващата година (2005 г.), съответно Hellfire и Krek са по-силни, но точно тези издадени преди 20 години, показват, че не се говори за еднодневки и принадлежат и на бъдещето. А какво е то, как се развиват нещата и до къде стигнаха тогавашните надежди за възраждане на норвежки блек, ще се види в следваща част от това писание. Именно след 20 години, т.е. в наши дни.

2024 г. Вече сме в настоящето, а споменатите групи са със стаж по около четвърт век, т.е. отдавна не са млади надежди. А бъдещето не се оказа толкова светло. Khold къде уж се разпадаха, след това издаваха албум, после пак взимаха почивка, общо взето статусът им не беше особено ясен. Музикално продължиха посоката си без особена промяна. Може би малко посмекчиха звученето и вече я няма остротата и агресията на първите албуми, но и не направиха нещо, което може да се нарече лошо. Тази година издадоха Du domes til dod, който не е загуба, ако се чуе. Общо взето същото предадено по същия начин, но песен като Trolldomsdomt заслужава да бъде въртяна няколко пъти. Ако си харесвате блекенрола на Darkthrone отпреди 20-тина година и звученето на Satyricon от началото на века, няма как да не ви хареса. Както казах, нещата при тях си вървят общо взето по един и същ начин, което си има и плюсовете и минусите. А ако трябва да бъде честен, с годините малко ми се смесиха албумите на Khold и Tulus, а по-интересно музикално остана Sarke.

При 1349 нещата бяха доста по-интересни. Първо през 2006 г. ги напусна един от основателите на групата, китариста Tjalve. След това, след близо 4 годишна пауза издадоха Revelations of the Black Flame (2009), който се оказа тотален шок за феновете. Поредната норвежка група тръгнала по експерименталната и авангардна пътека. Да, продължи се с мрачното звучене, но имаше прекалено излишни неща. Странни шумове, викове, пискания, нямаше я агресията и звученето от първите три албума. Посоката бе по-скоро пост блек и някакви индъстриъл експерименти. А и на това отгоре кавър на Pink Floyd, че и с участието на Tom Warrior от Celtic Frost. Разочарованието беше масово, положителните отзиви малко. От сегашна гледна точка албума не ми се струва толкова зле. Има и своите силни моменти, но това което направиха с предишните си албуми, няма как да не оказа влияние. На следващата година издадоха, ако може да се нарече така, албума, с който се върнаха към звученето, което очакваха от тях – Demonoir (2010). Всъщност нямаше чак толкова голяма разлика. Странните нойз и индъстриъл елементи пак си имаше и все така бяха излишни, но поне класическата блек пуцаница отново беше налице. А именно там им е силата. Това се доказа най-добре в следващия им албум – Massive Cauldron of Chaos (2014), който тази година прави 10 години. Още тогава имах идеята за подобно писание, където да сравня Khold и 1349 и как се развиха нещата при тях, но за съжаление, където защото ми замиха харда, където защото не се хванах сериозно, не се реализира. Но сега успях. Сега за албума. Той беше това, което феновете очакват от групата. Добрият стар блек, но с добър звук и вече с доста сериозно заложени траш елементи. Всъщност този албум го предпочитам пред някои от първите им. Този път се усещаше, че са намерили правилното вдъхновение, което довежда съответно и до добър резултат. Отново вдъхваха надежда. А ако се има предвид, че 2014 г. беше доста слаба музикално, подобен силен албум изпъква.

През 2019 г. издадоха The Infernal Pathway, който така и не ми направи някакво особено впечатление. Отново ги имаше дразнещите междупесния Tunnel of Set, но си беше далеч от експеримента от 2009 г. Личеше си, че са намерили правилното звучене и си продължаваха с него. Буквално преди дни излезе и новия им албум The Wolf & the King, който след първите слушания мога да кажа, че ми направи добро впечатление. Винаги е било плюс, когато албума е с времетраене около 40 мин., така желанието ти да го пуснеш пак, не ти минава. Естествено, трябва да бъде изслушан още няколко пъти за да се обобщи всичките му плюсове и минуси, но добро впечатление ми направиха The Vessel and the Storm, Fatalist, а The God Devourer е чудесен избор за отваряща албума.

Ако сте стигнали до тук видяхте, че надеждите за нови водачи на норвежката блек сцена и такива, които да направят култово име, не се оправдаха особено. Може би времето, в което живеем, няма как група в който и да е стил да направи чак такъв пробив и статут. А може би самите решения на групите са довели до това. При 1349 експериментите, след това постепенното, но добро завръщане към звученето. При Khold големите паузи, на моменти липсата на активност и държене на един колоз в звученето без грам промяна и понякога практически неразличимите им албум. Фактори много, но факт е, че през 2024 г. имаме два добри блек албума, който си струват слушането. И по-важното – доказват, че блекът далеч не е свършил през 1994 г. като качествени издания. Още по-добро доказателство е каталога на лейбъл като Terratur Possessions, там е ултимативната сила.

Автор: Yorkipe