Прецизен дет-грайнд в сряда вечерта
Датата е дванадесети март. Влизаме в Grindhouse Skateboard Club. Дошли сме, за да гледаме Master, King Parrot и Rejuvenation.
Макар и малко да закъснях за началото на концерта, застанах отпред с ябълков сайдер в ръка, за да видя изпълнението на първата група, а именно – Rejuvenation.
Брутални! Интрументалите и темпото са направо великолепни, а вокалите – зверски. Общо взето има перфектна симбиоза в тази група. Сетлистът на бандата включваше песни като „Mortality Inevitable“, „The Pinnacle of Violence“(нова песен) и „Timeshift Pt.I: Wormhole“, а на бис те изпълниха за втори път за вечерта „Pushed to the Edge“. Изслушах изпълнението им докрай и останах доста впечатлена.
След кратка почивка преминах на газирана водичка. Тъкмо тогава щяха да започнат австралийците King Parrot. Щях да ги чуя ги за първи път.
Поставиха началото с наподобяващи сирена звуци, за да привлекат вниманието на всички. Бързите темпо и вокали удариха като вълна всички пред сцената и те куфееха и издивяваха. Вокалът Matthew „Youngy“ Young беше по-жизнен и от тях и не спираше да снове напред-назад, да плюе вода по всички и да призовава за по-голямо пого. Изсвириха седемнадесет песни. Стоях в ступор, защото ми беше толкова готино, че чувам и виждам подобно нещо, че не знаех как да реагирам. Сетлистът им включваше песни като „Target Pig Elite“, „Home Is Where The Gutter Is“, „Epileptic Butcher“ и „Fuck You and the Horse You Rode In On“.
Преди години бях гледала Master в Бургас, но тогава не се бях вслушала много-много. Сега беше моментът да поправя тази грешка.
Master е група от 1983-1984-та година и това напълно си пролича. Paul Speckmann стоеше някакси величествено на сцената. Годините опит и многобройните живи изпълнения са превърнали Master в добре смазана машина. Песен след песен, осъзнавах все повече, че вече съм им фен. Погото не спираше, както и превъзходните рифове. Master изпълниха сета си страхотно, a по лицето на Paul Speckmann се четеше истинско доволство.

Всички останаха доволни. Качествена музика на живо, пого, колкото си искаш, бира и бургери на корем – какво повече му трябва на човек?!
Напуснахме зоната на Grindhouse с още един готин спомен за мемоара.