Пред портите на Европа – интервю с JEROME REUTER (ROME)

Тази събота у нас за пръв път ще гостува едно от най-емблематичните имена в neofolk/dark folk сцената – люксембургският проект ROME. За ценителите на стила това име едва ли има нужда от представяне. Със своята акустична китара Jérôme Reuter вече почти две десетилетия неуморно разказва истории от културния живот на Европа, без да се страхува да бъде предизвикателен, смел и прям. Обиколката на ROME из Стария континент в подкрепа на актуалния албум “Gates Of Europe“ върви с пълна сила и сме изключително щастливи, че Jérôme Reuter намери време да отговори на нашите въпроси.

MH18: Здравей, Jérôme. Благодарим ти, че се съгласи да ни отделиш от времето си! Как си? Къде те намираме в момента?

J.R.: Здравейте! В момента съм напът, както обикновено. Днес съм в Унгария.

MH18: Турнето в подкрепа на актуалната ти творба “Gates Of Europe” върви с пълна силна. Какви са впечатленията ти дотук?

J.R.: Ако трябва да съм честен, в момента липсата на сън замъглява преценката ми. Но досега турнето върви много добре. Посетихме някои нови места и приемът беше много топъл навсякъде, където свирихме.

MH18: Нека те върна малко по-назад във времето. За ценителите на neofolk-a ROME е силно познато и смея да твърдя особено значимо име. Но би ли разказал малко повече за проекта, за хората, които се сблъскват с твоята музика за пръв път?

J.R.: Ами, вероятно за нови слушатели е по-добре да започнат с късните ни творби. Те са, нека кажем, малко по-лесно смилаеми, отколкото по-ранните ни записи, заради структурата на песните. И след това, бавно да си проправят път назад във времето, когато музиката бе малко по-експериментална, ако мога да я нарека така. Искам да подчертая, че с ROME създавам музика за хора, които се интересуват от идеи и (културна) история. Моите герои винаги са били бунтари, самотни вълци и партизани от историята, конфронтационни композитори и трубадури, с техните химни и сантиментални песни. Произхождам от Люксембург, така че винаги съм бил свързан с римските и германските традиции. По този начин ROME е повлиян от два различни източника. В допълнение към това, като хлапе ме запознаха с традициите на френския шансон и outlaw певците от Англосферата. По-късно пък бях силно привлечен от всичко new wave, post-industrial и dark folk сцената.

MH18: Скоро ROME ще празнува своята двадесета годишнина, през август бял свят видя твоят осемнадесети пълноформатен албум. С други думи, просто не спираш да твориш. Каква е тайната? Къде или от какво намираш вдъхновние?

J.R.: Вярвам, че тайната е да запазиш здравословен апетит към литература и история. Благодарение на това, вдъхновяващите неща ще дойдат на пътя ти по естествен начин.

MH18: Музиката ти е силно емоционална, а думите болезнено откровени. Къде е разковничето в това да намериш подходящите строфи за конкректната мелодия, които максимално да опишат настроението ѝ?

J.R.: Само да знаех, можех да пиша страхотни парчета по-често. Не искам да звуча прекалено скромно или да претендирам да бъда мистериозен артист, но наистина нямам рецепта. Всичко е постоянно търсене и борба.

MH18: Говорейки за отчетливото откровение и категоричност на ROME, новият ти албум “Gates Of Europe” не прави изключение. Творбата е твоят личен поглед на войната в Украйна. Разкажи ни повече за работата по самото издание.

J.R.: Всъщност вече работих по някои песни за нов албум, когато избухна войната. И от тогава не мога да измисля нещо различно от тази тема. Беше безнадеждно. Наистина не исках да пиша за нищо относно конфликта, който все още може да се превърне в нещо дори по-лошо. Особено без да познавам цялата картина и когато толкова много неща остават неясни и несигурни. Никой не знае как и кога ще свърши всичко това, ако изобщо приключи. Трябваше да се сбогувам с удобно установената роля на седналия комфортно в креслото си всемъдър зрител на отминали събития, за които да пея. Когато приех факта, че войната ще диктува артистичния ми отговор към света, трябва да кажа, че всичко се оформи много бързо. Тръгвайки  на подобно пътешествие, човек очевидно не знае колко дълго ще остареят тези песни. Въпреки това реших да дам честен и автентичен отговор на всичко, което видях по време на първата година от войната. И “Gates Of Europe” се превърна точно в това.

MH18: Доколкото съм запознат, определена част от парчетата в албума са се появили по време на участията ти в страната след началото на военните действия. Ако това наистина е така, то би ли сравнил появата на „украинските“ песни, спрямо тези, които си композирал в домашна среда? Би ли било справедливо да наречем едните (композирани на терен) по-импулсивни и директни, а другите – по-рафинирани и завършени с повече внимание и обмисляне?

J.R.: Много е трудно да го разгледам през призмата на тези термини, тъй като за мен всяка от песните има елементи и от двете. Недвусмислени парчета като “Yellow & Blue” са написани, докато бях в Украйна, но по-късно са доразработени на сигурно у дома, вкарвайки елементи, показващи малко по-задълбочено осмисляне. Бях вкъщи, когато в края на юли партньорката ми каза за клането в Оленивка и, за да съм напълно откровен, ако си близък с хората, които имат приятели или познати сред вероятните жертви, няма значение дали си на 2 000 километра на запад от епицентъра на събитията. Такава трагедия те удря силно. Именно там и тогава написах заключителната песен “Archives Of Silence”.

MH18: Коя (или кои) от песните в “Gates Of Europe” резонира най-силно със същността на човека Jérôme Reuter и можем ли да кажем, че някъде там стои граница между същността на ROME и тази на Jérôme?

J.R.: Изобщо не харесвам прекаленото анализиране къде приключва Jérôme и започва ROME. Това е постоянна променлива. Творбите на всеки са автобиографични, макар и в различна степен. Във всяка от тях има по малко от мен. Опитвам се да изпълвам песните максимално, без значение дали парчето покрива всички възможни ъгли на разглежданата тема.

MH18: В своята музика, често обичаш да изразяваш себе си на различни езици – френски, немски, английски, италиански. Често говориш за Културата на Европа. Доколко влиянието на европейската култура е основополагащо за съществуването на ROME, как виждаш континента сега, и може ли нещо да разруши връзката ти с Европа?

J.R.: Нищо не може да разруши тази връзка, в крайна сметка това съм аз. Европейската култура, като част от западната традиция, по природа е постоянно развиващо се нещо, в което влиянията от различни култури могат да се разпространят, да се наложат, да повлияят и да се въплътят в нашите собствени. Европа не е мое лично обсебване. Тя е наследство, което постоянно разширява вътрешните си хоризонти с вградена висока култура и по този начин ни е дава познанието за човешкото сърце.

MH18: Пътуваш доста и представяш музиката си в многообразие от държави. Къде досега си усетил най-силна връзка между ROME и публиката? Къде откликът е най-отчетлив?

J.R.: Това е много труден за отговаряне въпрос. Преди войната, бих споменал места като Испания или Италия, където хората могат да бъдат много ентусиазирани по време на изпълненията на живо. Като цяло обичаме да свирим навсякъде и винаги е чест и удоволствие да бъдем приети и посрещнати с отворени обятия в чужда страна. Въпреки това, след началото на войната, разбираемо концертите в Украйна придобиха различно значение. В тях връзката между група и фенове прерастна в нещо друго, нещо много по-силно.

MH18: Скоро ти предстои дебютно участие на българска територия. Какво знаеш за страната ни, посещавал ли си я преди и подготвяш ли се по специален начин за концерти в страни, в които свириш за пръв път?

J.R.: Наистина това е първият път, в който ROME ще свири в България и това ще е първото ми посещение във вашата страна. За съжаление, познанията ми за държавата са много основни, така че с нетърпение чакам да я видя. И не, няма специални приготовлния. Разбира се, освен опита да сме наясно с местните закони и политическия климат, но друго освен това – не.

MH18: Благодаря ти много за отделеното време, Jérôme! Очакваме с нетърпение визитата ти у нас. Нека последните думи бъдат за теб. Ще се видим на 4-ти ноември.

J.R.: Очаквам с нетърпение това първо преживяване в България. Чувал съм много добри отзиви за българската публика от мои приятли музиканти, така че сме доста развълнувани. Надявам се да се видим на концерта!

Концертът е тази събота в столичния клуб „Live & Loud“. Събитието може да видите тук, а билети все още има в мрежата на Epaygo.bg и на касите на EasyPay на цена от 30 лв.