Петък вечер с новия (трети) албум на VELIAN

Първата ми среща с група VELIAN беше през февруари 2016. Вървя към Mixtape5 и си мисля, какво всъщност се е променило за тези 10 години…
Вълнението, с което пристъпвам в така познатия подлез е все същото, независимо дали отивам да слушам българска група, или звезди от световна величина.
Mixtape5 все така е мястото, където твърдата музика и нейните фенове се чувстват уютно и у дома.
VELIAN… с всеки свой сингъл, EP, албум или концерт, все така успяват да нажежат медийната среда и да събудят любопитство. Дали живото представяне на третия им албум – „Embers” – ще  оправдае създадените високи очаквания, предстои да видим в тази петъчна майска вечер.

Вратите отварят както е анонсирано, в 20:00 часа. Има частно събитие в малката зала, но охраната безпогрешно преценява „Вие сте за метъла“, и насочва правилните хора към зала А. Попадам първо на богато заредения щанд с мърч. Изобилието от тениски се допълва от съвсем нова партида, създадена специално за тази вечер. Дизайнът (дело на  Nikolas Petras / Ouroboros Creative) е впечатляващ, и първите посетители нетърпеливо развързват кесиите и питат за своя размер. Така, в приятелска атмосфера и добро настроение, започва музикалното приключение „VELIAN – New album Embers Live Promo + special guest Fransis Forth.“

Специалните гости – Fransis Forth – не са избрани случайно. Музиката и концептуалния подход на групата отлично кореспондират с основната тема на вечерта. Дебютният им албум „Left to Save”, издаден през септември 2025, е с водещ мотив „духовния упадък на човека и разрухата, която следва от това“. С този албум Fransis Forth дават заявка, че не искат да са просто поредната мелодична дет/блек метъл банда, а смятат да представят на публиката „ясна визия с концептуална дълбочина и висока автентичност.“ Музиката им е изцяло композирана и аранжирана от Ord Ost – ритъм и соло китара, а текстовете са съвместна работа между Ord Ost и Cindy Ostheart – вокали. Останалите членове на групата, които ще видим на сцената тази вечер, са: Веселин Щерев – ритъм китара,  Стефан Абаджиев – бас и бек вокали, Павел Рекарски – клавишни, и Николай Калъчев (Vidas) – ударни.
Точно в 21:00 часа, под звуците на епичен ремикс на Wintersun, момчетата мълчаливо се подреждат на сцената. Излизането на Cindy Ostheart e експлозивно и агресивно, също както гласът ù, който изпълва залата. С дълбоките си екстремни вокали, но и с естественото си сценично поведение, Cindy приковава вниманието и почти хипнотично го задържа до последните звуци на краткия, но съдържателен сет.
Композициите на групата са издържани в характерния за жанра стил – мощна ритъм секция, енергични китарни сола, драматични неокласически клавирни мелодии на заден план, и добре премерена „игра“ между водещия глас и поддържащия бек вокал. Представянето на групата, освен че пораздвижва събралата се публика, определено им печели и нови фенове.
След 9 песни се разделяме с Fransis Forth, но знаем, че срещите с тяхното творчество тепърва предстоят. Най-нетърпеливите могат да ги чуят още на 17. май в пловдивския клуб Under City в компанията на румънците от NocturN и българо-чилийската формация Slaughtgods.
Останалите, оставаме в очакване на втория им албум по-късно тази година, който, по думите на самите Fransis Forth “ще продължи концепцията на по-дълбоко ниво – ново начало след руините на духовния колапс. Темите навлизат в загубата на човешкия дух и креативното начало, прогресиращото отдалечаване от естественото и автентичното, както и опита за преоткриване на човечността сред останките“.

Следва кратка пауза, през която феновете презареждат на бара, на сцената кипи обичайната суматоха по смяната на техниката, а фотографите сменят обективи и заемат стратегически позиции.

В 22:20 часа лампите угасват и след кратко интро първите звуци на The Endless Yearning ни повеждат на очакваното музикално пътешествие с VELIAN.

В сета се редуват песни от новия албум „Embers” (2026) и добре познати и обичани композиции от предишните два албума – “Godless” (2019) и „Spectacle Of Tragedy” (2023). Очаквано, тъй като албумът излезе през март, публиката припява и участва активно във всички песни, без да ги дели на стари и нови. Настроението е приповдигнато, от сцената струи енергия, която се предава към публиката, и умножена, се връща отново към сцената. Този енергиен обмен изненадващо засяга Антонио Митов (бас), който за разлика от обичайното си статично и почти диаболично присъствие на сцената, този път се движи активно, подхвърля шеги и показва едно невиждано досега свое лице. Останалите членове на групата не изневеряват на стила си. Велизар Болчев (ударни) е моторът  на групата – задава темпото и контролира скоростта с усмивка и лекота. Дилян Недев (китара) е стабилната и непоклатима музикална основа, върху която могат да се изградят и най-сложните и многопластови композиции. Изсвирването и на най-сложните и технични сола при него изглеждат като детска игра, а критичните ситуации (като да му се повреди китарата по средата на песен) отиграва със спокойствие, присъщо само на най-уверените професионалисти. И не на последно място – Иван Иванов (вокали). Това е човекът-гид, който може да ни преведе през емоционалния лабиринт от гняв, тъга, копнеж и безнадеждност, и да ни изкара оттам невредими и изпълнени с надежда за прераждане. Характерната му поза – с разперени, но отпуснати ръце, е едновременно признание: „Ето, това сме ние, каквито сме“, и опрощение: „И ви приемаме такива, каквито сте“. Един негласен договор за съзаклятничество; ритуал за посвещаване във „велианство“ и прекрасен завършек на тази петък вечер.

Концертът приключва точно в полунощ, след изпълнени двадесет песни – десет от новия албум, и десет от предишните два. Бис няма, но получаваме обещание за нови срещи. Най-скорошната от които – на 10 юни, където VELIAN са гост-изпълнител на гостуващия за първи път в България култов проект AVANTASIA.

И пак се връщам към десетте години, с които започнах.
Някои естествени промени – като прошарените бради и понатежалите тела, ще ги прескоча. Други естествени промени са зрелостта, надграждането, но и леката екзистенциална умора, заместила младежкия ентусиазъм.
При VELIAN обаче има много неща, които не са се променили, и се надявам никога да не се променят. Дълбочината на философските търсения в текстовете; комплексните и завършени композиции, в които не можеш да добавиш или отнемеш нито звук; безупречното музикално изпълнение – всеки поотделно, но и всички като единен организъм , и не на последно място – атрактивното сценично представяне. Не се е променило и отношението към феновете като към съмишленици и приятели.
Приказка за любов и загуба, трагичен спектакъл или елегия за бъдещето – каквото и да ни разказват VELIAN, съветвам ви да сте там, защото преживяването си заслужава.

репортер: Мария Карлова
снимки и видео: Недко Игнатов

(Очаквайте още много снимки в нашите галерии)