Интервю с Daniel „Chewy“ Mongrain (VOIVOD, екс-MARTYR)

„Synchro Anarchy” се казва новия албум на канадските траш авангардисти VOIVOD. И този диск беше поводът китаристът на групата Daniel Mongrain или Chewy да даде специално интервю за „От другата страна”. Всъщност, ако не знаете, прякорът му идва от Чубака от „Междузвездни войни”.

Интервюто с Daniel „Chewy Mongrain (VOIVOD, екс-MARTYR) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 21.02.2022 година.

От другата страна – Привет, Chewy, вълнувате ли се все още при издаването на нов албум, както в миналото?

Chewy – Човече, винаги е вълнуващо, винаги. Всеки път е все едно за първи път. Винаги е ново. Разбира се, процесите са едни и същи, влизаме в студиото, преминаваме през създаването на песните. Но всеки албум е коренно различен. Все едно говоря за различни създания. Така бих се изразил. Винаги е вълнуващо да издадеш нещо ново и винаги е свързано с някакъв риск. Всеки път, когато издаваш нещо, поемаш риск. Всеки път, когато композираш песен, пишеш текст, измисляш соло, поемаш рискове. По този начин все едно се излагаш гол пред очите на всички. Никой не те чака на земята пред сградата с опънато платнище, ако решиш да скочиш. Трябва или да се натрошиш, когато паднеш, или да се приземиш безопасно. Това обаче прави процеса страшно вълнуваш. Ние сме напълно уверени в свършената работа, гордеем се с постигнатото с новия албум на VOIVOD „Synchro Anarchy”. Щастлив съм, че мога да го споделя със света.

От другата страна – Албумите от миналото задължаващи ли са за Вас като група днес?

Chewy – Много добър въпрос. Най-добрият отговор, който мога да ти дам е, че VOIVOD имат собствен звук, който е уникален и много характерен. Слушам групата от 11 годишен. Първата касета, която си купих с припечелените пари от разнасянето на вестници, беше „Killing Technology”. След което си купих китара, за да свиря и да формирам група по подобие на VOIVOD. Защото можех да правя същото като тях – и те, и аз сме от една и съща провинция във френската част на Канада. VOIVOD ми дадоха основата, за да бъда музикант. Много рано се научих да „говоря” техния език, научих се да разбирам езика на VOIVOD. Това стана още в началото на музикалната ми кариера. Езикът им ми стана близък. Той ме вдъхнови да започна да създавам собствена музика по сходен начин в моята група MARTYR, която създадох, когато бях на 14 години. Веднага се заех да измислям мои композиции. От тогава композирам музика, а VOIVOD винаги са били мое голямо вдъхновение. По-късно получих възможността да стана част от групата по много интересен начин. Piggy напусна този свят няколко години по-рано. Бях поканен да се присъединя към тях за един концерт. От един концертите станаха три, а те се превърнаха в турнета, продължили пет години. След това просто започнахме да създаваме нова музика. Целият този процес няма как да бъде изобретен, той просто се случва по този начин. Той е част от причината днес VOIVOD да не са се отдалечил от оригиналния си звук. Away винаги ще бъде себе си и винаги ще свири като Away. Snake винаги ще пее като Snake. Rocky е голям фен на групата от първия концерт на VOIVOD, който сме посетили. Аз съм бил на 13, той на 14 години. Били сме на един и същи концерт без да се познаваме. Процесът по създаването на музика е продължителен, но той ни е дал възможност днес да композираме и създаваме песни без грам напрежение. И сме естествени, и спонтанни в работата си. И за да ти отговоря най-накрая на въпроса. Когато композирам музика за нов албум на VOIVOD, не я сравнявам с онова, което съм създал в миналото, не се старая да надмина онова, което съм направил. Просто се старая да съм най-добрия, който мога да бъда. Всички в групата се опитваме да бъдем най-добрите свои версии сега, в настоящия момент. Миналото е минало, гледай напред и дай най-доброто от себе си. Ако направиш това, няма причина да се притесняваш от нещо. Дори когато албумът е отхвърлен от феновете, аз знам, че съм дал най-доброто, на което съм способен. От тук и нищо не може да ме атакува и нарани.

От другата страна – Твоят стил на свирене ли влияе на стила на VOIVOD или техният звук влияе на стила ти на свирене?

Chewy – Смятам, че влиянието е по-малко и в двете посоки. В началото трябваше да се науча да свиря с Away, Snake и Blacky, за да се впиша музикално в групата. Модифицирах в някаква степен свиренето си, за да съм по-отпуснат. Piggy свиреше много по-освободено, отколкото аз. Моето свирене е някак си по-стегнато. Не става въпрос за нещо негативно или позитивно. Просто сме различни китаристи и музиканти. В старата ми група MARTYR бяхме двама китаристи. След което се превърнах в основен китарист, който работи само с басист. Подходът към музиката е различен. Също така свиря и в едно трио, но Piggy подхождаше по много различен начин към китарата. Използваше странни акорди, които звучат по определен начин и които са по-типични за свиренето на клавиристите в прогресив банди като GENESIS или за Keith Emerson от EMERSON, LAKE AND PALMER. В същото време беше много повлиян от Alex Lifeson от RUSH, Robert Fripp от KING CRIMSON, както и от David Gilmour. Беше си изработил интересна бленда. За това понякога просто трябва да „прозвъниш” определени акорди, които да „запеят”. А това създава основа, върху която Snake да пее. Ролята на Piggy във VOIVOD беше повече на клавирист. В същото време са необходими и тежки рифове, все едно сме хеви метъл група, но използвайки странна комбинация от ноти. Не типичните хеви метъл акорди, а по-различни, постигани с определени трикове. Така че научих езика, за който говорех по-рано, още в началото. Но трябваше да приспособя, разбира се, свиренето си към бандата. От друга страна начинът ми на свирене и композиране оказва влияние на музиката на групата. В същото време аз не съм Piggy и не се опитвам да бъда. Останалите от VOIVOD са ми предоставили цялата свобода на себеизразяване. Никога не са ми казвали как да звуча или какво да не правя. Подкрепят ме от самото начало и със сигурност съм допринесъл с моя почерк в албумите, от които съм част.

От другата страна – Постигнахте ли търсенията си с новия албум и в каква посока Ви отведоха?

Chewy – Нищо не сме планирали предварително. Заради това че за известно време бяхме принудени да стоим настрана един от друг, загубихме мястото, където си спретвахме джемове. Трябваше да го напуснем заради локдауна. В един момент се оказа, че за известно време дори не поддържахме кой знае каква връзка. После направихме няколко концерта, онлайн шоу и осъзнахме, че трябва да започнем работа по нов албум. Леко се попритеснихме, защото часовникът тиктакаше. Събрахме се отново заедно, но бяхме в извънредно положение. Трябваше да бъдем много бързо и в същото време много ефективни и фокусирани. Наложи се да форсираме въображението си да работи непрекъснато 24/7 без почивка, почти не спяхме, бяхме сериозно концентрирани и направо откачахме. Като целта беше да постигнем резултат, с който да сме горди. Цялата атмосфера по време на създаването и записването, е отразена в албума. Плюс цялата напрегнатост, която изпитахме през последните две години, комбинирана с нарастващото напрежение навсякъде по света, заедно с надеждата, че всичко най-накрая ще свърши. Всички тези емоции са отразени в „Synchro Anarchy”. От друга страна Snake е много чувствителен. Той винаги поглежда много дълбоко в себе си, за да се изрази чрез текстовете и атмосферата на музиката. Snake първо се запознава с песните, след което започва да работи с думите. На него му се налага да ни чака, да завършим композициите, за да започне с текстовете, докато ги слуша. Отделяме по няколко дни, за да свирим рифовете и да преценим дали стават. След което Snake започва да измисля вокалните мелодии. Така се появява онова дълбоко чувство, което се усеща в целия албум. Надеждата е тук, но в същото време тя е покрита с много мрак. Такъв е и „Synchro Anarchy”. В него става дума за самотата на хората и в същото време трябва да се опитваме да сме благоразположени един към друг. Една усмивка на улицата може да направи деня по-светъл поне за малко. Трябва да се опитаме да сме обединени. Не само като общество, а светът като цяло. Също така трябва да се замисляме какъв отпечатък оставяме с поведението си върху определени обекти. Говорим за тези неща с музиката и атмосферата в нея, която създаваме, но без да се опитваме с текстовете да сме моралисти или бащински настроени. Искаме с музиката ни да създаваме образи в слушателите. Ако го постигнем, означава, че целта на изкуството ни, е успяла. Защото ролята на изкуството е да предизвика мисъл, да отвори вратите на съзнанието.

От другата страна – В процеса на създаване на музика, има ли аспекти, които днес чувстваш по-интересни, отколкото в миналото?

Chewy – Във VOIVOD винаги се развиваме като музиканти и искаме да сме все по-добри. Бих го сравнил със занаята. Колкото повече се трудиш, толкова повече доближаваш твоето изкуство до съвършенството. Мисля, че от един определен момент нататък наистина започнахме да работим като екип. След два албума и един миниалбум в един и същ състав, подобрихме начина, по който записваме, по който композираме и всеки познава много по-добре ролята си в процеса и отбора VOIVOD. Последният ни албум, обаче, е различен заради положението, в което се намираме. Трябваше да обменяме файлове по Интернет, на Away му се наложи да програмира ударните върху идеите, които създадохме и които записах, за да ги събере в едно. Всеки работи самостоятелно. Процесът беше различен, но ни водеше желанието да създаваме. Пренастроихме се така, че да използваме ситуацията като източник на креативност и не позволихме да ни бъде в тежест и да ни се отрази негативно. Веднъж след като решихме, че ще работим по определен начин – с програмиране и когато получих програмираните ударни, беше ясно, че няма как да избягаме от себе си. Away беше наредил барабаните така, все едно ги е изсвирил на живо. Беше невероятно. Някои от частите, които той ми изпрати, имаха китари, други се състояха само от ударните, защото си беше представил как би звучала следващата част от композицията. Той беше програмирал барабаните без каквато и да е друга музика. Аз я добавих. В миналото един или два пъти съм работил по този начин. Сега ми се наложи да наглася песента към ритъма на барабаните. Понякога Away измисля доста интересни неща, които провокират въображението ми. След което Rocky експериментираше с баса. Работехме по този начин, разменяйки си файлове, за да извлечем максимума от ситуацията. Процесът сега беше различен. Но ако не осъзнавахме ролята си в групата, всичко щеше да бъде много по-сложно. През годините създадохме добър екип помежду си, както и с Francis Perron от „RadicArt Studio”. Той поработи здраво с нас по албума и е фен на VOIVOD от много години. Намираме се в добри ръце.

От другата страна – До колко си позволявате да експериментирате? Поставяте ли си ограничения?

Chewy – Позволяваме си толкова, колкото музиката изисква от нас. Когато идеята за песен е вече налична, когато нещо се появи, то не принадлежи повече нито на мен, нито на останалите от VOIVOD. Но ние сме четирима души, които работят за тази идея, за да продължи да съществува. Опитвам се да я подхранваме по правилния начин, за да расте. Доста е абстрактно положението, защото музика е сгъстяване и разреждане на слуха. Музиката е скулптор на слуха. Ние изобретяваме звукови скулптури и никой не може да ги види. Можем единствено да ги чуем или почувстваме, защото звукът е вибрация. Музиката е доста абстрактно преживяване. Съществуват някакви правила, които можем да разрушим, докато изграждаме песента. Представи си, че все едно колонизираме Марс или Луната. Ако построиш добре изглеждаща сграда без знания и опит, тя ще се срути. Дори и да е хубава за очите, тя ще бъде неизползваема. Ние се опитваме да възпроизведен прекрасен дисонанс, който изглежда грозновато. Но всичко е изчислено и поставено на солидна основа, за да оправдаем грозното в него. И по този начин го превръщаме в нещо красиво. Защото е солидно и добре направено. Това е предизвикателството в създаването на звука на VOIVOD, защото той е отблъскващ за масовия вкус. Повечето хора не харесват този тип музика. Единствено специалните от тях я разбират и дори се пристрастяват към нея. Въпрос на вкус е, но музиката изисква здрава работа, много архитектурно мислене, за да може наистина да проработи. Представи си един много сложен пъзел. И на мен ми харесва да го подреждам. Смятам, че с годините подобряваме уменията си в тази посока.

От другата страна – Какво Ви струва да давате ново значение на заобикалящия ни свят с всеки албум?

Chewy – Не мисля, че се получава съзнателно. По-скоро нещата опират до промяната на личността. Всеки се променя, придобива опит, преживява всякакви неща. Възможно е да преминава през различни трагедии или да преживява страхотни положителни емоции. И при всеки е индивидуално. Ние като банда, която прави турнета, също натрупваме доста спомени. Когато пътуваш четири месеца, преминаваш през страшно много уникални ситуации. Понякога дори Смъртта чука на вратата. Имаше един момент, в който буквално загубихме едната гума на тур буса. Тя просто избухна в пламъци. Спомням си за един инцидент в Германия с Away, Eric Forrest и Piggy. Eric Forrest беше в кома със счупен гръбнак. Имаше опасност никога повече да не проходи. Друг път преживяваме страхотни момент като, когато карахме велосипеди в Австралия. Всичко това ни оказва влияние. Всяко актуално състояние, всеки характерен момент, личността като цяло се отразява на музиката, която пишем. И това всъщност се отнася за всички видове изкуство. Няма значение дали е албум, книга или скулптура. Те са биографично натрупване на опит, който артистите споделят със света. Не срещаме трудности да се изразяваме по различен начин, защото днес ние сме различни, ако се сравним с времената от преди четири или пет години. Ние сме различни хора, развиваме се, трупаме опит и това всъщност оказва влияние върху промяната на обектите или значенията.

От другата страна – Каква е ролята на слушателя в процеса на музикална комуникация, защото слушането все пак е активен процес?

Chewy – Добър въпрос. Като слушател мога да говоря единствено за себе си и да споделя единствено собствения си опит. При мен любопитството ме провокира да си пусна музиката на млад артист. Просто съм любопитен. Постоянно търся новото. Винаги искам новото – нов звук, нов похват, нова композиция, нов начин за извършване на процесите. Това се дължи, може би, на музикалната ми страна. Но тя винаги е водеща и сигурно това е причината да обичам VOIVOD от 11 годишен, защото те бяха нещо ново. За това и все още харесвам CARDIACS, защото те винаги са нови и свежи. Никой не звучи като тях. Представи си го като мравките по кожата, когато чуя нещо, което до момента никога не ми е попадало или когато опитам нова вкусна храна. Очите ми изскачат и си казвам „Наистина ли ми се случи?” Това е чувството, което искам да преживея. По същия начин ми въздейства и музиката. Но става все по-трудно да го задоволя. То се превръща в наркотик. Постоянно искам и още, и още от това усещане. Искам да изпитам отново първите тръпки. Разбира се, че е по-добро от наркотиците. Чувствам се като дете, което всеки ден открива света. Същото е. И ние наистина си оставаме деца от раждането до смъртта си. Точно това състояние обогатява живота ни, защото ни провокира постоянно да търсим, да сме озарени от нещо ново, да опитваме нещо ново. Вместо да затъпяваме. Така гледам на нещата. И моята роля на слушател е да дълбая, да ровя. Да търся нови неща. И повечето от тях съм ги открил по време на концерти. Имам привилегията да пътувам много и да живея в среда, която ми позволява да гледам много банди, и да присъствам на много фестивали. Е, последните две години положението е различно, но наистина, когато сме на път с VOIVOD, съм попадал на страхотни групи. Имам също възможността да разговарям с хора, които харесват музиката, да споделяме различни гледни точки, мнения, банди, влияния. Това е цял един свят, която чака да бъде открит. Смятам, че единствената отговорност, която имам като слушател, е, че ако харесам нещо, задължително подкрепям групата като си купувам тениска, албум или билет за концерт. По всякакъв начин се опитвам да подкрепя бандата, която харесвам. Ако наистина харесваш нещо, бандата ще го оцени, ако й се отплатиш по някакъв начин за това, че тя е направила деня ти по светъл.

От другата страна – Дълъг ли е пътят между младежката наивност и мъдростта на зрелостта и къде точно се намирате Вие?

Chewy – Надявам се наистина да успея да запазя наивността си през целия си живот. Или поне една голяма част от нея. Реализмът убива въображението. Ние трябва да притежаваме някаква част от него, но аз настоявам да съхраня наивността си възможно най-дълго.