Швейцарците MESSIAH се събират през далечната вече 1984 година и са едни от първите дет метъл банди въобще. До 1995 година издават пет албума и отиват в небитието. За да се завърнат през 2017 за няколко концерта, които прерастват в ново начало и нов албум, който вече нежно гали ушите на феновете. „Fracmont” излезе през септември 2020, 26 години след „Underground”, а вокалистът на MESSIAH Andy Kaina, участник в „Choir of Horrors” и „Rotten Perish”, даде специално интервю за От другата страна.

Интервюто с Andy Kaina (MESSIAH) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 1.02.2021 година.

От другата страна – Привет, Andy, липсват ли Ви концертите?

Andy Kaina – Здравей. В момента не правим нищо. За новия албум имахме сесия за автографи с феновете в един магазин за музика. Промотираме „Fracmont” – новия диск на MESSIAH. Много ни липсват концертите. Преди да затворят всичко, имахме много хубави изяви в Германия, Чехия, както и в САЩ. За нас живите участия са нещо много специално.

От другата страна – Според теб как пандемията ще се отрази на музикантите?

Andy Kaina – В момента всеки е в студиото и записва нови албуми. Това е единственият начин за много банди да оцелеят, особено за онези, които живеят от концертите. Много групи са професионални. Ние не сме. Всеки от MESSIAH си има нормална работа. Музиката ни е хоби. Свирим за удоволствие. Предполагам, че за изцяло професионалните банди периодът не е никак лесен, защото нямат приходи. Положението е трудно.

От другата страна – Новият албум на MESSIAH „Fracmont” излезе 26 години след „Underground”. Енергията и идеите промениха ли са или са все същите?

Andy Kaina – Добър въпрос. Преди 26 години бяхме млади и луди. Днес сме стари и луди. Започнахме отново през 2017. По-скоро се събрахме за два концерта. Никой не е предполагал, че ще стигнем и до албум. Концертите ги направихме заради феновете ни в Швейцария. Реакцията в края на 2017 беше феноменална. Наш добър приятел се захвана с мениджмънта на групата, създаде и интернет страница и изведнъж събирането ни стана официално. От тук започна новият период за MESSIAH. Изведнъж всички започнаха да се интересуват отново от бандата, искаха новини, започнаха да ни предлагат участия, питаха ни за концерти, получихме оферта за турне. Решихме, че ще направим няколко изяви на живо. По-точно – пет през 2018. Получиха се страхотно. Въобще не очаквахме подобно развитие. Беше ни забавно и в същото време ни хареса накъде вървят нещата. 1993-1994 беше различно. Тогава имахме лейбъл, който ни притискаше с турнета и албуми всяка година. Трябваше да изпълняваме договор. Днес се чувстваме много по-свободни в това, което правим. Също имаме лейбъл – „High Roller Records”, който свърши много за групата, издаде албума ни. Но днес определено е по-различно. Чувстваме се по-свободни. Много по-свободни, отколкото бяхме преди повече от 26 години. В това се състои разликата.

От другата страна – Къде виждаш мястото на MESSIAH днес в морето от групи и албуми, които излизат всеки ден?

Andy Kaina – Наистина днес има тонове банди и е много трудно да откриеш тези, които си струват. Спомням си как през 2019 реших да видя най-добрите 100 албума. Наистина чух всичките. От тях едва 10 процента наистина бяха добри. Останалите бяха пълнеж. Признавам си, че всички музиканти свирят много добре. Те са добри. Обаче им липсва есенцията, липсва им онова, което да ги направи специални. В повечето случаи бандите копират останалите. Предлагат музика, която вече си чувал. Предимството, което имаме с MESSIAH, е че групата съществува от много време. Това е голямо предимство, с което много банди не разполагат. Нас ни определят като едни от кръстниците на екстремния метъл, група, която тръгва от 80-те. Наистина на наша страна имаме голямо предимство. Ако го нямахме, щеше да ни е много по-трудно.

От другата страна – Днес липсва филтъра на лейбълите.

Andy Kaina – Напълно съм съгласен с теб. През 90-те беше много трудно да се добереш до звукозаписен договор. Беше много трудно да започнеш, да работиш с лейбъл. Със сигурност и тогава имаше много добри групи, които не успяха точно, защото не подписаха звукозаписни договори. А днес? Имаме приятели, които свирят дет, спийд, блек, записват и го пускат в платформите за споделяне на музика. Нямат лейбъл, просто свирят, записват и издават. А преди години беше много важно да подпишеш звукозаписен договор и да имаш лейбъл зад себе си. Те организираха турнетата. Беше много по-лесно, защото имаше кой да се грижи за групата. „RoadRunner”, „Noise” нареждаха страхотни обиколки в Европа и САЩ. Днес са успешни групите, които работят със звукозаписни компании, но те са много малко.

От другата страна – А и днес лейбълите се пазят от рискове.

Andy Kaina – Причината винаги са били парите. Те инвестират и искат инвестициите да се върнат. Днес един лейбъл, за да подпише с група, трябва да е сигурен, че ще си върне парите. За това и бандите трябва да са добри, трябва да имат добри песни и да са си изградили име. Изпълнени ли са тези три фактора, договорът е подписан, защото звукозаписната компания, ще е сигурна, че ще си върне вложеното. Така работи системата. Защото в противен случай, ако инвестират 20 000 долара, а приходите им са 4 хиляди, няма да им излезе сметката. Всичко е пари. В основана на бизнеса стои печалбата.

От другата страна – Как усещаш старите албуми на групата „Choir of Horrors” и „Rotten Perish”, в които участваш, поставени до новия „Fracmont”?

Andy Kaina – Днес сме много по-опитни. Когато записвахме онези албуми, бяхме млади на по 20 – 25 години. Тогава нямаше Интернет. Днес отвсякъде ни залива информация за начина, по който можеш да моделираш звука си. Сега е много по-лесно да създадеш стил. В миналото изграждането на стил, беше много важно за мен, защото тогава нямах никакъв опит в пеенето, не знаех как да го правя. Преди да вляза в студиото, не бях съвсем наясно как да се справя със задачата. Днес имаш много повече възможности за сравнение с онова, което правят другите групи, за да не ги повтаряш или да правиш същото като тях. Сега това е лесната част. Двата албума, които записах в миналото с MESSIAH „Choir of Horrors” и „Rotten Perish”, са добри, но със сигурност не са съвършени. „Fracmont” е по-напред от тях. Постарахме се да не допускаме грешките, които бяхме направили в миналото.

От другата страна – Какво точно грешно сте направили в миналото?

Andy Kaina – Със сигурност композирането беше сгрешено. Не беше перфектно. Понякога прибързвахме заради графиците. Английският ми не беше много добър. Всъщност „Choir of Horrors” наистина се получи много добре. „Rotten Perish” не го харесвам много. В него има няколко песни, които днес бих направил по много по-различен начин от тогава. Във „Fracmont” над 90 процента от песните са наистина страхотни.

От другата страна – А останалите десет процента?

Andy Kaina – Да, винаги има едни десет процента, които се надявам следващия път да направя по-добре. Следващият албум ще бъде 100 от 100. Виж, наистина сме много щастливи от това как се получи „Fracmont”. Много го харесваме.

От другата страна – Какво се крие зад името на албума?

Andy Kaina – „Fracmont” е старо име на планина близо до Люцерн. Била е много важно място. Днес се казва Пилатус. Историята разказва, че на върха на планината е погребан Пилат Понтийски. Той се самоубива в езерото на върха и тялото му остава там с векове. Това е историята зад името и едноименната песен.

От другата страна – Защо ти се превърна в основния вокалист на MESSIAH? „Hymn to Abramelin” и „Extreme Cold Weather” не са с теб. Не записваш и последния преди „Fracmont” – „Underground”. Дори нямаш участия в нито една друга група.

Andy Kaina – Защо аз, наистина? Първоначално лидерът на групата Brögi се беше обърнал към Tschösi, който записва първите два албума. Но той е категоричен, че няма да участва, защото не иска повече да се занимава с музика. С Christofer Johnsson са имали доста проблеми. Което води до разпадането на групата през 1995 година. Така, един ден бяхме на гости в Brögi. Бяхме си спретнали барбекю. Пихме много, както бира, така и друг алкохол. И на пияна глава решихме да опитаме отново поне за два концерта, както отбелязах. Това беше началото. През годините повечето от нас винаги сме поддържали контакти. Бяхме много близки. Понякога не се виждахме доста продължителни периоди, но си останахме едно семейство. Понякога се засичахме на концерти. Бяхме четирима души, които не можеха да се разделят.

От другата страна – За това, може би, „Fracmont” звучи солидно, но с корени в 90-те?

Andy Kaina – Причината за това се крие в китариста ни Brögi. Той композира всичко и не е чак толкова повлиян от новите тенденции в екстремната музика. Най-вероятно продължава да живее в 90-те. Правим това, което чувстваме, че трябва да направим и онова, което харесваме. Дори бих казал, че някак си не се вписваме в новото хилядолетие. Когато създаваме музика, се осланяме на чувствата си. При нас тя е повече усещане, отколкото копиране на съвременните подходи или прибягване до идеите на новите групи. Това е причината да звучим олдскуул. Също така в студиото имахме много добър звукорежисьор. Той е по-познат от работата си с DESTRUCTION. Знае какво прави. Когато започвахме записите, искахме да звучим по-олдскуул, но в същото време да не лъхаме на мухъл и да сме солидни. Това искахме да постигнем в албума.

От другата страна – Важно ли е един музикант да отчита мнението на феновете, когато създава нова музика?

Andy Kaina – Добър въпрос. Не, не го правим заради феновете. Ако беше така, самите ние щяхме да се съсредоточим върху парите. Обаче не те ни интересуват. Ако бяхме тръгнали да удовлетворяваме желанията на феновете, трябваше да се съобразяваме с техните прищевки, трябваше да се стремим да бъдем актуални към дадения момент и винаги щяхме да се питаме какво ли харесват. Ние не го правим. Ние сме донякъде като SAINT VITUS. От десетилетия те изпълняват едно и също. Не им пука за новите музикални тенденции. Ние стъпваме на същата основа. Имаме някои модернистични влияния, но не им робуваме. Доста хора никога няма да харесат MESSIAH. На други – винаги ще сме любимци. Ние просто правим нашите си неща. Ако хората ги харесват, ще си купят диска. Останалите, които размахват средни пръсти, няма да посегнат към музиката ни. Така разсъждаваме.

От другата страна – А важно ли е да запазиш фена в себе си?

Andy Kaina – Разбира се. Щом си музикант, значи си и фен. Понякога, някой, който свири дет метъл, слуша класическа музика или модерната музика на 70-те и 80-те. Като мен, обаче аз не смесвам дет метъла с песните от 70-те или 80-те. Ние винаги сме харесвали филмовата музика и винаги можеш да чуеш подобен подход в албумите ни и в звука на MESSIAH. Така постъпихме и във „Fracmont”.

От другата страна – Кой е най-трудно наученият урок?

Andy Kaina – Не вземаме твърде сериозно промяната, която е настъпила през всички тези години. Когато си млад, искаш всичко да е направено съвършено. Искаш всеки да харесва онова, което правиш. С годините осъзнахме, че не ни интересува, дали някой ще каже, че не харесва новия ни албум. Всеки има вкус. Но когато си млад, се чувстваш огорчен, че някой не харесва работата ти, звука ти или концерта, който си направил, начина, по който свириш на живо. Почти 30 години по-късно просто махваме с ръка. Като не ни харесват, има тонове други групи.

От другата страна – Кой е най-важният албум за теб?

Andy Kaina – Има толкова много добри албуми. Май не мога да избера. В метъла със сигурност са албумите на IRON MAIDEN от 80-те. Също така на METALLICA, а в края на 80-те – на DEATH. „Scream Bloody Gore” и „”Leprosy” са два от най-важните албума за мен. Те постлаха пътя! Банди като MOTORHEAD и всички от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Мога да се върна и към 60-те и да посоча THE ROLLING STONES и THE BEATLES. Всяка епоха и всяко поколение има своите звезди, чиито албуми са много важни за него. Първият албум, който получих като малък – шестгодишен в средата на 70-те, беше на STEPPENWOLF. Отидох в един магазин и си купих „Steppenwolf Live”. Прибрах се, пуснах си го и майка ми се разкрещя „Какво правиш? Това е концертен албум, записът не е никак добър. Не чуваш ли как крещят хората?” В първия момент се шашнах, наистина публиката заглушаваше музиката, обаче, в последствие се оказа, че това е един от най-добрите албуми, които някога съм си вземал. Мисля че беше през 1975 година.

От другата страна – Ако имаше шанса да срещнеш 20-годишния Andy Kaina, какъв съвет би му дал?

Andy Kaina – В Швейцария казваме „Слушай стомаха си!” Прави онова, които ти подсказват чувствата. Със сигурност това ще е правилното нещо, което трябва да предприемеш. Прави смахнати неща, но стой далеч от наркотиците.