Зверства под виещите звезди – концерт на CRADLE OF FILTH в София

За групи от ранга на Cradle Of Filth, човек лесно може да каже, че са издържали теста на времето. Появили се в разцвета на цялата сцена от Скандинавия, британците трябва да изминат доста трънлив път, за да докажат силата си. Правят го със сърца, изпълнени с жар, амбиция и харизматичен творчески почерк. Със своята упорита работа, себераздаване и достатъчна доза провокативност, Dani Filth и спътниците му извоюват честта да бъдат смятани за едно от най-важните имена в жанра. Групата и до ден днешен не спира творческото си развитие, а концертите ѝ продължават да предизвикват все така разпален интерес. За щастие настоящото турне на секстета от Съфолк не подминава България. Поканата е на BGTSC, a мястото на събитието е столичният клуб “Joy Station”.

В първия работен ден след дългата почивка, часовете минават неусетно и някъде около 18:20 вече сме на път. Стигаме точно навреме, за да хванем появата на първата съпорт банда за вечерта – DRIFT. Групата е американска и за 30-те си минути музикантите от Ел Ей представят не особено запомнящ се индъстриъл рок. Парчетата звучат малко монотонно и еднообразно, но поне носят заряд. DRIFT впечатляват повече с костюми и артистичност, които сякаш са от малкото причини, за да погледнеш към сцената. Изпълнението им приключва под аплодисментите предимно на хората в предните редици, а след американците идва ред на следващата група от програмата – Sick’n’Beautiful.

В следващия половин час гледаме още една банда, която набляга повече на визия, отколкото на оригиналност в творчеството си. Sick’n’Beautiful категорично успяват в идеята си да бъдат зрелищни чрез костюмите и гримовете си, но музикално получаваме блудкава смес от хард рок, модерен метъл и щипка индъстриъл. За група с история от вече над десет години, представянето им е меко казано музикално неубедително. Италианците се опитват да ни спечелят с предсказуеми рифове, помпозна атмосферичност и плахи опити за оригиналност. На сцената стоят така, сякаш не им липсва самочувствие, но покритието му, поне в моите очи и уши, е доста крехко. Със сигурност SNB носят колорит с присъствието си тази вечер, но уви – нищо повече.

Следва кратка пауза и около 20:15 на сцената се качват Wednesday 13. Групата е обединена около вокалиста Joseph Michael Poole, със сценичен псевдоним Wednesday 13. Joseph е артист с богато минало и придобива особена известност с Murderdolls, групата, която основаха с вече покойния Joey Jordison (Slipknot). Още с появата си пред публика, американците подхващат сериозна ритмична атака и в отделените им 50-на минути държат публиката под тотален контрол. Поднасят ни „best of“ селекция от двата албума на Murderdolls плюс кавъра на Billy Idol – White Wedding. Всички парчета са доста танцувални, комбинация от хард рок, индъстриъл, глем рок и специфична пънкарска бунтарщина. Изпълнението им е особено ефективно, тъй като настроението е на доста висок градус.

Joseph е опитен и енергичен фронтмен и това си проличава отлично – той постоянно предизвиква публиката, търси контакт с феновете и снове по цялата сцена в трансова стъпка. На няколко пъти отдаде почит на  Joey, като му посвещава едно от парчетата – „Nowhere„.

Визията на Wednesday 13 е също толкова колоритна, колкото на предходните участници. Артистичният отпечатък препраща към Alice Cooper, Misfits, Murderdolls и Deathstars. Категорично мога да кажа, че и тази група силно не е в „моята кръвна група“, но определено се представя доста запомнящо се именно заради семплата си и директна музика. А и достатъчно доказателство, че публиката ги харесва, са екзалтираните възгласи и високо вдигнатите ръце на непрестанно танцуващите фенове в залата. С последното си парче, приличащият на дългокос и сресан Edward Scissorhands фронтмен ни съобщава, че обича да казва “fuck”, подканя публиката да му приглася един последен път и така сетът на Wednesday 13 приключва.

Настава време за тежката артилерия. Часът е 21:30, от колоните зазвучава “The Fate Of The World On Our Shoulders” и с маршова стъпка се появяват Cradle Of Filth. Без особени размотавания, шестимата музиканти започват изпълнението си с “Existential Terror” от актуалния си албум “Existence Is Futile”. В момента, в който Dani Filth запява, публиката буквално избухва, продължавайки чак до самия край на изпълнението на любимците си. Англичаните се намират в чудовищна форма и демонстрацията на класа е повече от категорична.

Нещото, което и до ден днешен отличава Cradle Of Filth е дълбочината и многопластовостта на композициите им. Безброй мънички детайли, които изискват безупречно озвучаване и внимание към най-малката подробност. За щастие тази вечер имаме брилянтен звук, който спомага за превръщането на този концерт в наслада.

Бандата е подбрала доста силни парчета, с препратки както към ранното, така и към късното си творчество. Следват “Saffron’s Curse” и “She Is A Fire”, които още повече нагорещяват обстановката. Сякаш миг по-късно, с нескрита и напълно заслужена гордост, Dani отбелязва 30-годишнината от появата на превърналия се в класика “The Principle Of Evil Made Flesh” и по този повод Cradle стоварват опустошителното заглавно парче.

Когато за пръв път се сблъсквам с този албум, музиката ми се струва истински плашеща. Тридесет години по-късно това парче звучи плашещо величествено. Напомня ми и за смелостта и дързостта да бъдеш себе си – фактори, които открояват британците от самата им поява на екстремния хоризонт и ги превръщат в едно от най-значимите имена в жанра.

Не минаваме и без доза “Nymphetamine”. Тя идва като своеобразна лирична пауза, която да овладее бурята от емоции, вихреща се в залата. Поглеждам към сцената и си мисля за могъществото както в артистичността, така и в изпълнението на дребничкия фронтмен. Гласовите му данни са все така впечатляващи, а лекотата с която прескача от шепоти и театрални речитативи, до дълбоки ревове и истрерични крясъци е главозамайваща. Вокалната магия няма как да се разгърне в пълния си блясък без напевите на клавиристката Zoe Marie Federoff. Русокосата дама е в групата от сравнително скоро, но изпълнението ѝ демонстрира увереност и самочувствие.

Към реалността ме връща началото на “Dusk And Her Embrace” и след драстично забързаното темпо стигаме и до призрачната “Born In A Burial Gown”. С нея Cradle Of Filth слагат край на първата част от изпълнението си.

Почивката е наистина кратка – мултинационалната шесторка отново се захваща да пренесе слушателите в свят на викториански ужас и кървав романтизъм. Последните парчета в сетлиста за тази вечер са повече от добре познати – класики като “Cruelty Brought Thee Orchids”, “Her Ghost In The Fog” и любимата очевидно на цялата публика “From Cradle To Enslave”. След подобна канонада, думите не са много.

Краят на това шоу сякаш идва твърде рано. Оглеждам се около себе си и виждам лица, по чиито страни се стичат сълзи. Мога да разбера реакцията. Поглеждам отново към сцената и виждам музиканти, превърнали се в институция. Предвождани от своя гладиатор Daniel  Davey, Cradle Of Filth седят еднолично на пъкления си трон – високо над всички други кръгове в Дантевия Ад!

ГАЛЕРИИ

CRADLE OF FILTH	WEDNESDAY 13
Sick ‘N Beautiful	Drift