Днес ми беше третата среща с ТДК. Първо ги открих супер случайно и после въртях дебютния им албум десетки пъти. После се вкарах в приключението да пиша ревю за Успех. И вчера и днес вече слушам за четвърти или пети път Неместа и се чудя накъде ще продължи това ревю…

Много е трудно, когато изкараш силен дебютен албум като ТДК, да надскочиш себе си и да направиш още по-силен втори албум, като Успех. А после става почти невъзможно да направиш трети албум, по-силен от втория. Дали това почти невъзможно се е случило, зависи до голяма степен от слушателя. От моя гледна точка Неместа е доста приятен албум, но някак си изграден от познати елементи. В него има вплетени мотиви от добре познати песни (Емил Димитров и Вапцаров този път липсват), отново има рифове, които нагнетяват напрежение и резкия спад след това. Има ги рецитиращите (и нямам предвид хип-хоп стил) вокали, както и интересно изпятите партии и абстрактно чудатите текстове. 

Неместа е малко по-къс албум от Успех. Песните отново са шест, но са по-кратички, а  цялостната продукция много ми прилича на предишната тава. Всъщност на моменти Неместа ме кара да мисля, че ТДК са имали някои идеи, които някак не са намерили място в Успех и излизат сега с леко закъснение. 

Въпреки, че албумът е силен сам по себе си, летвата от ТДК беше вдигната толкова високо, че според мен Неместа е с една идея по-слаб от Успех. Което ме кара да очаквам следващия с още по-голямо нетърпение.

Албумът може да се намери в кажи речи всички платформи, за които се сещам, а концертът, с който групата ще представи Неместа наживо ще се състои на 27-ми април в Зала 6 на НДК. Аз вече си взех билет, като се надявам концертът да продължи повече от 35 минути и да чуем песни и от предните албуми. 

Автор: cliff burton