В навечерието на парламентарните избори, на 1 април, Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ стана домакин на ключовия предизборен дебат „Култура & Политика 2026“. Събитието, организирано от Обсерватория по икономика на културата, Фабриката за идеи, Българска музикална асоциация, Сдружение „Независим културен сектор“, Асоциация за свободен театър и РЦСИ „Топлоцентрала“, представи визията на основните политически партии за бъдещето на българската култура, наследство и творчески индустрии. Дискусията извади на преден план необходимостта от по-високо финансиране, но и очерта дълбоките различия в административните модели на управление.

Покана за участие в предизборния дебат получиха първите шест по рейтинг политически партии според социологическите проучвания, заявили участието си и направили регистрация в ЦИК за парламентарните избори през 2026 г. На нея се отзоваха от партиите Прогресивна България с представител Антон Кутев, ГЕРБ с представители Йорданка Фандъкова и Тома Биков, ПП-ДБ с представители Александра Стеркова и Манол Пейков и БСП-ОЛ с представители проф. Любомир Халачев и Соня Келеведжиева. Присъстваха творци, представители на публични институции в областта на културата, културни институти, граждански и творчески организации, представители на работодателите и мениджърите в културата, на бизнеса, експерти и изследователи и медии.

По време на дебата представителите на политическите сили се обединиха около тезата, че културните и творческите индустрии трябва да бъдат разглеждани като приоритет за устойчивото управление в страната. Всички участници припознаха нуждата от по-голяма прозрачност и по-активно включване на гражданското общество в процеса на вземане на решения.

Политически консенсус за подписването на “Пакт за култура”, но противоречие за модела на управление

Основният въпрос за достигане на 1% от БВП за култура получи широка подкрепа, но с различни нюанси: ПП-ДБ и БСП застанаха твърдо зад искането, определяйки го като „битка между хората на културата и тези на финансите“. От ГЕРБ контрираха, че разговорът за пари е последващ – според тях наливането на средства в „настоящия неработещ модел“ само ще задълбочи проблемите. Прогресивна България призова за обща кауза в убеждаването на Министерството на финансите в необходимостта от увеличение на средствата за култура и подчерта липсата на национална културна стратегия. От ПП-ДБ допълниха, че за да се постигне устойчиво финансиране трябва да има постоянен мониторинг и анализ на сектора.

Средносрочна бюджетна прогноза и бюджетно планиране

Подчерта се необходимостта от програмно дългосрочно финансиране на отделни сектори, като археология и културно наследство, които могат да бъдат обвързани с туризма. Но за да може да се претендира за тази дългосрочност и следователно устойчивост на финансирането трябва да има прозрачност и индикатори за оценка не само на регионално, но и на национално ниво. Също така се обсъдиха и въпросите за хоризонталните приоритети в българската култура, междусекторното партньорство и работещите модели в тази посока, както и културата в контекста на туризма и образованието. Политиците се обединиха и около идеята за създаване на експертен съвет/и по културна политика с представители на гражданските и творческите организации към Комисията за култура и медии в Народното събрание.

Сблъсък по темата за Национален фонд „Култура“

Национален фонд „Култура“ се оказа една от най-дискусионните теми поради актуалните проблеми около отчитането на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Участниците се съгласиха, че капацитетът на администрацията изостава спрямо стремглаво нарастващия бюджет на фонда. Беше разкритикуван настоящия модел на управление, който напомня повече на „агенция“, отколкото на фонд, ПП-ДБ отправи предложение в тази посока за създаването на отделни национални центрове по изкуства. Беше поставен също така и въпроса за анонимността на експертите и прозрачността на работата на фонда. Като резултат всички партии се обединиха около обещанието за реформа на Национален фонд „Култура“ в най-близко бъдеще. Идеята за Гаранционен фонд за независими и частни културни и творчески организации, които да предотврати кризисни ситуация за сектора, подобно на тази с реализирането на Плана за възстановяване и устойчивост не бе разпознат/ разбираем от участниците и не срещна особена подкрепа за създаването му

Нови политики: Статут на артиста и „Културен паспорт“

Всички политически сили възприеха идеята за “Културен паспорт” за деца, ученици, студенти и младежи на възраст между 6 и 26 годишна възраст като инструмент за равен достъп на гражданите до изкуство. Засегна се въпроса и за културната инфраструктура и необходимостта от предоставянето на повече инструменти на общините, които са по-запознати със спецификите на своите райони. Законът за статута на артиста обаче постави редица въпроси, като необходимостта от ясни дефиниции, които от своя страна да залегнат и в Регистъра на професионалните артисти и специалисти в областта на културата, както и липсата на единство в самия творчески бранш, която според БСП е основна пречка за приемането на закона. От ГЕРБ изразиха скептицизъм относно създаването на нови закони, което следва да се прави само в краен случай и не преди да бъде решен проблемът с финансирането на сценичните изкуства.

Законодателни промени

Кандидатите признаха, че Законът за радиото и телевизията е морално остарял, особено по отношение на интернет и новите технологии, които заемат все по-голяма част от ежедневието ни. Дискутира се и ролята на СЕМ, която в момента се отнася само до контрол на съдържанието, както и необходимостта от обществен съвет към националните медии, които трябва да са със статут на културни институти. Беше поет и ангажимент за справяне с проблема с кабелните оператори, които не плащат права за аудиовизуално съдържание – тема, която е блокирана в парламента от юни миналата година. Консенсус имаше и около необходимостта от промени в Закона за меценатството, който в момента е морално остарял и повече ощетява, отколкото да стимулира дарителите. По темата за Закон за сценичните изкуства, категоризацията им и промените в методиката на тяхното финансиране представителите на партиите отново подчертаха, че преди всичко трябва да се реши проблема с финансирането.

Резултатът: Харта за бъдещото управление в културата

Дебатът завърши с решението организаторите да изпратят Харта с ключовите искания на сектора до всички политически сили, които влязат в новия парламент. Тя ще послужи като основа за изготвянето на Пакт за устойчиво финансиране на българската култура, който политическите партии в новия парламент да подпишат като гаранция за това, че предизборните обещания ще се превърнат в реална управленска стратегия.