Кратка история на Блек метъла – ASAGRAUM, INFERNO, DIMHOLT

В прохладната утрин, която ме отвежда към София жътварската луна е надвиснала като гигантска сребърна монета, а мистичният ѝ блясък сякаш вещае красивите емоции, които съвсем скоро нашата малка общност ще сподели.

„Точно в този миг милиони хора по Земята вървят към някого, точно в този миг те застават един срещу друг. Те искат, плачат, говорят, смеят се, работят, пеят, любят се. И това се случва сега. Гласовете им летят над Земята.“ А. П. Чехов

Замисляли ли сте се как дадено събитие ни събира. Как всички в един момент (понякога един и същ) тръгваме за едно и също място, за да споделим нещо заедно. Изпълнени с надежди, очаквания, страсти. С копнежи и жажда тези чувства и очаквания да получат своя резонанс някъде, в някого. Та дори и артистите на сцената да са отражението на този ни резонанс. Вероятно и затова моментите на раздяла след това са леко депресиращи. Поне аз страдам от „следконцертна депресия“, сигурна съм, че и за някои от вас е така. Ето за това тези моменти са безценни, защото не се случват всеки ден, и ни правят част от тези милиони, които тръгват за своите срещи.

Като изключим ASAGRAUM, които срещам за първи път с другите две групи вече се знаем, но… Минаха години. Дори не искам да си помислям, че са се изнизали като един миг, а звучат солидно. Разравям прашасалите рафтове на спомените и откривам, че в случая седем е сакралното число. Последното ми виждане (на сцена) с DIMHOLT е било преди толкова време, както се оказва с INFRENO също. Дали тогава събитията са били по-динамични?

Пристигам в клуб Live&Loud доста преди началото на събитието, но достатъчно закъсняла, за да изпусна саунд чека на INFERNO. Нищо, следващия път. В очакване сме на ASAGRAUM, които пристигат със следобеден полет часове преди концерта. Обичайното суетене и изпипване на последни детайли, готови сме да започнем дори по-рано от обявеното, но изчакваме точния час. Лично аз вече съм много нетърпелива и не толкова. Нали знаете онова чувство, когато нямате търпение нещо да се случи, но и не искате защото след няколко часа ще е вече спомен. И ви се иска да задържите мига вечно. Ако може!

Притъмнява… Тук ще спомена фотографското мрънкане, че на това събитие светлината ще бъде оскъден разкош, но… Моето мрънкане е, че съм мърчандайзер и няма да мога да се насладя на това, което се случва на сцената така, както ми се иска. Малко преди сета на DIMHOLT, а и дори по време, съм буквално нападната от фенове, които нямат търпение да се снабдят с мърч на ASAGRAUM (момичетата ми го бяха поверили, тъй като трябваше да отидат на вечеря). Е, справям се някак и се надявам да не съм оставила разочаровани.

DIMHOLT извървяха много дълъг и нелек път за да бъдат това, което са сега. И най вече за да бъдат факт трите им албмума, завидната концертна история и изпипани до детайл визия и звук. Още с качването си на сцената те носят усещането за класа и професионализъм. Силна харизма и запомнящо се сценично присъствие. Както сме свикнали да виждаме и чуваме от тях, Тодор не просто изпява строфите на песните, той ги изживява пред нас. Музиката им не е само музика, тя е лично преживяване и внушение.

Ние сме същества, които обичата да крият емоциите си, да ги погребват дълбоко в подсъзнанието си. Синдромът на щрауса – щом не се вижда значи не съществува. В случая щом няма да го чувствам, значи не го изпитвам. Но DIMHOLT с тяхната музика винаги са успявали да извадят на показ тези тревожни, неудобни чувства и усещания, които ни правят живи макар и по един некомфортен начин. В този забързан, студен (полу)виртуален свят Самотата и преситената умора често са естествените ни спътници. А Бездната, която се намира някъде отвъд разума и обичайните възприятия е по-близо до нас, отколкото очакваме или признаваме.

DIMHOLT изпълняват единадесет композиции, компилация от всичките им три албума. И както винаги кресчендото на сета им е станалата вече емблематична за групата „In Tombs“. Връхлетяха ме спомени. За изпълненията им отпреди споменатите 7 годиин, и от по-рано, когато Déhà беше неизменна част от това изпълнение. Зачопли ме носталгия…

DIMHOLT са група, която отвори своя страничка в историята на българската блек метъл сцена със стила, в който избра да твори. Удоволствие е да ги гледаш как израстват и все по-уверено записват нови строфи в тази история, а енегрията им е все толкова силна и унищожителна.

Ако Дантеевият „Ад“ можеше да има саундтрак то това със сигурност би била музиката на INFERNO. Но тя не би описвала страданията на клетите прегрешили души, тя би описвала техните мисли, чувства и усещания. Тази музика би говорила с гласовете на всички тези измъчени грешници, които преминават през своите търсения и трансформации, достигайки собствените си чистилища. INFERNO излязоха от тежката ритуалност, която бяхме свикнали да гледаме (и очакваме) от тях, но мракът, с който се обгръщат и, в който смело се втурват носи едно много мъдро, умиротворяващо и древно сияние.

Хаосът не се подрежда, но става разбираем. Агресията му се укротява и се превръща в красиви фрактали, носещи древните кодове за тайните на Живота. „What Am I?“ Многократно задават този въпрос от мултимедията, която тече по време на сета им. И няма как да не се замислиш. Няма как да не опиташ да откриеш собствения си отговор и да се хвърлиш в собствената си бездна дори без да се взирате един в друг.

Символи – древни, горящи, тайнствени. Гравират битието ни, жигосват съзнанието ни и оставят кървящи следи някъде вътре в безплътното ни Аз. Всички сме в Мрака, но летим към своята Светлина, към своята Истина за Светлината. А четирите черни силуета ни дават това, от което имаме нужда за неочакваното ни пътуване. Знание, Магия, Реинкарнация. Мракът не ни прави слепи, Мракът ни дава свръхествено зрение в измерения, за които не сме и помисляли, че може да съществуват, какво остава да влезем в тях и да полетим. Мракът ни дава крила, защото някъде там в древния ни подсъзнателен опит ние вече знаем как се лети и не ни е страх от този дар. INFERNO ни дават нова истина за корените на Живота и Смъртта. Ние сме приспособими, ние притежаваме еволюцията и един ден ще сме укротили унищожителната сила на Огъня, превръщайки я в средство да превъзмогнем тленното.

INFERNO са пораснали с векове от последното ни виждане. Като музиканти, като артисти, като мистици, които не просто захвърлят някакви енергии срещу нас. Те знаят как да ги овладеят, как да ги канализират, така че да се почувстваме добре и щастливи сред най-стряскащите въпроси, които ще изпълзят от подсъзнанието ни. Седем композиции от последните им два албума преаранжирани като една почти непрекъсната сюита на Мрака. И пространството на клуба започва да е тясно за тяхната ефирна, чувствено красива музика.

INFERNO буквално пренаписаха концепцията за този стил с последните си албуми и да, чехите творят история. Експериментаторският им дух напълно отговаря на духовните им търсения, превръщайки музиката на групата във физически спътник по пътя към подсъзнателното себепознание. Композициите на INFERNO носят ефирността на дихание, интензивния Мрак на Космоса и сюрреализма на духовно пътуване. Медитация и извънтелесно зрение, болезнено прераждане и пробуждане – „What Am I?“. Любопитна и нетърпелива съм да прочета следващата страница, която ще напишат.

Сет лист INFERNO:

1.Phosphenes
2.The Wailing Horizon
3.Descent Into Hell Of The Future
4.Ekstasis Of The Continuum
5.Stars Within And Stars Without Projected Into The Matrix Of Time
6.Gate-eye of Fractal Spiral
7.Ω ≻ 1 (Oscillation in Timelessness)

Момичетата от ASAGRAUM носят онази тиха, вглъбена в себе си, но силна женска енергия, която насища пространството с красота и загадъчна женственост. Obscura е шефът и го показва по много мил и елегантен начин, успявайки да контролира всичко с престорена незаинтересованост и безразличие. Вероятно ви е направило впечатление, че Morgane Rake се разхождаше през цялото време с китара в ръце. Това не беше, за да покаже коя е или някаква поза. Благодарение на авиокомпанията тя остана без китарата си. Асен от DIMHOLT и предостави своята китара и тя трябваше да „се сприятели“ с нея преди качването си на сцената. Всеобща любимка обаче стана и си остава Makhashanah, лъчезарна, забавна, норвежката заразавяше всеки, който се докосна до нея с енергията си.

ASAGRAUM е група, която в момента пише история. Всъщност момичетата са започнали да пишат история още в момента, в който са хванали инструментите и са решили да правят блек метъл. ASAGRAUM беше сензация, сега вече ASAGRAUM е явление. Четири момичета, които здраво са стъпили на световната, макар и ъндърграунд блек метъл сцена и пишат своите славни страници, които ще останат в аналите на тази музика. Защото усещането ми беше, че това не е поредното PR хрумване на някой мениджър (както се оказа с едни други дамски групи). Изпълнението им би могло да се опише с две думи – girl power! Те стоят много уверено на сцената, демонстрирайки силно, витално сценично присъствие и увереност, в това което правят. Няма начин да не ги харесаш, няма начин вещерската им енергия да не се вмъкне под кожата ти.

Откриват сета си със заглавната песен от предишния им албум. Двата им албума са еднакво застъпени, като чухме премиерно и първия сингъл от предстоящия албум – Impure Fire. Динамичен, наситен блек метъл, носещ духа на старата традиция, но и напоен с женската енергия и страст на ASAGRAUM. Накрая всички искат още, но бис не беше предвиден. За сметка на това, въпреки умората и доста натоварения им график, момичетата остават още известно време и не отказват на никого така жадуваните снимки, автографи или кратък разговор.

Всички тръгваме по своите пътища, които скоро ще ни отведат далеч един от друг, но това, което ни събра ще остане като малка, съкровена страничка в личните ни истории. Моля се скоро отново да имаме повода всички заедно в един и същ миг да тръгнем един към друг. Защото седем макар и да е сакрално и не толкова плашещо число, съгласете е твърде много за една раздяла.

И докато продължаваме да делим времето на преди и след ковида, или както се майтапим, преди и след новата ера, изглежда изолацията не ни е променила много. Тези, които знаят какво искат да видят и чуят са там, осъзнавайки, че това са моменти веднъж в живота. Тези, които искат да видят стари приятели и да продължат прекъснатите до никъде разговори, емоции, преживявания, са там. За останалите все нещо не достига. Но, всеки сам пише историята си. И дали неговата история ще се припокрие с нечия друга също е въпрос на избор. Ние бяхме там и създадохме обща история с три забележителни групи и много приятели, с които оказа се никога не сме се разделяли.

До нови срещи, за да напишем още една история. Ето тук!

  1. #1 написан от Tutur (преди 8 месеца)

    Хубаво! Оценявам и факта, че и на мене ми продаде нещо на мърча, ама вече не помня какво 🙂

  2. #2 написан от MIROSLAV-VELZEVUL-666 (преди 8 месеца)

    Невероятен Репортаж.Просто пресъздава емоцията която беше пленила всички ни които бяхме там.
    Че не беше поредният концерт е ясно на всички ни…
    Дали беше тайнствен ритуал или/и дълбоко духовно потъване е без значение…Всичко беше пътуване в Мрака и вглеждане в неговата Красота…Да изпуснеш бесовете от своето вътрешно аз и да се гмурнеш в дълбините на съзнанието…Това беше…
    Беше невероятно преживяване и магическо съзерцание в онова което е било и ще бъде…
    До скоро…

  3. #3 написан от Еlling (преди 8 месеца)

    Хубав репортаж. Пищен, хищен, многоизмерен и всеобземащ.

  4. #4 написан от Satania (преди 8 месеца)

    Благодаря на всички и до скоро! 🙂

  5. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  6. Коментари за тази публикация
В началото