Конници на Apocalyp-сиса – APOCALYPTICA Plays Metallica

Две години след последното гостуване на Apocalyptica в България, финските челисти обявиха, че се завръщат, този път в София, за да представят актуалния си албум Apocalyptica Plays Metallica vol.2. Мащабното турне, откривано от сънародниците им Arctis, вече тече над 2 месеца и се радва на широка подкрепа сред феновете.
Зала 3 на НДК  оказа честта да приюти тези класически музиканти и виещата се над 200 метра опашка от посетители.
Шоуто стартира точно на време, а новата за нашите ширини банда Arctis, залагаща на интересна колаборация от тежки китари и поп подложки и вокали, се възкачи на сцената с надежда да превземе сърцата на родните фенове. Въпреки крехката си възраст (групата датира от 2018-та, има само един издаден албум и това е първото ѝ голямо турне) петорката, предвождана от фронт дамата Alva Sandström (напомняща за Анета от ABBA) се раздаде максимално и дори успя да създаде симпатия и почитатели за тридесетте минути, които им бяха отредени. Модерният им баланс между диското и метъла бе изпратен с аплодисменти и започна дългото над 45 минути чакане, в което екипа на Apocalyptica се стараеше да изпипа всичко до последната подробност.

Малко след 21 ч. семплата, но просторна сцена се изпълни с гъст пушек и  „The Ecstasy of Gold“ на Ennio Morricone възвести възлизането на Metallica…, простете, Apocalyptica.
Четиримата конници на Apocalyp-сиса откриха шоуто си с невероятния прочит на Ride The Lightning. Сетът, еднакъв за всички точки на турнето, бе твърде лесен за следене. Бурното посрещане на тримата челисти и техния нов ударник Mikko бе нищо в сравнение с разразилата се буря сред феновете след започването на Enter Sandman. Напълно разгрели всички припяваха с пълно гърло известните строфи на Papa Het.
Без секунда колебание виртуозните музиканти запратиха множеството в следващата мощна резачка на Metallica, а именно Creeping Death, последвано от катедралния гръм на камбаните от For Whom The Bell Tolls. Изборът на композиции, който финландците са направили в двата си кавър албума, разделени от 28 годишен период, е прецизно подбран и особено новия е творчески доразвит, майсторски изсвирен и във всяка една песен личи голямата им любов към музиката на Metallica и личният почерк на триото. Засега обаче ни очакваше едно от най-хедбенгърските – Battery. В клипа по-долу можете да добиете представа или да си припомните струящата от всички посоки енергия на това изпълнение.

За да поемем дъх след него бе предвидена кратка пауза, в която отново бе засвидетелствана любовта на тримата към щатската четворка и нейното наследство. Композицията, която предстоеше да чуем носи специалния отпечатък на една харизматична личност, устояла на времето – Cliff Burton и изричното позволение от неговото семейство, които се явяват носители на правата върху музиката му, за изпълнение на The Call Of Ctulu.
Магичният прочит на тази поредна класика от ранното творчество на Metallica за миг ни отпусна и ни пренесе в един полусимфоничен свят, загатвайки със своя финал за следващите музикални свръхнови, които ни очакваха.
Дойде ред и на единствената песен от по-новото творчество на една от най-успешните банди на планетата – St. Anger, разделила феновете на групата на два лагера.
Личното ми мнение относно целия албум никак не е ласкаво, но титаничните барабани на Mikko Kaakkuriniemi добавиха необходимата мощ към парчето и висящата във въздуха зала 3 на НДК започна да се люлее като пиратска шхуна при 3 бала вълнение. Жалко че Lars не налага така здраво и прецизно кожите.
Едва съвзели се от този тътен бяхме тотално доубити и премазани от великолепните изпълнения на The Four Horsemen, Blackened и Master Of Puppets за да преминем към финала на този спектакъл – Nothing Else Matters, припознавана от мнозина като най-известната песен на Metallica. Нежното и лирично изпълнение сложи край на тази финландска вакханалия, но соло челистът Perttu, влизащ редовно в ролята на конферансие запълни с представяне на бандата и весели каламбури  минутите за почивка и очакването за повторната поява на Eica, Paavo и Mikka.
Краят бе предизвестен, както и разрушенията причинени от Seek And Destroy. Остана ни само последния гвоздей в програмата – вторият сингъл от последния им албум – One, в чиито записи взимат участие „божият“ глас на James (както самите музиканти се шегуват) и бас чудовището Rob Trujillo. Изпълнението му бе прецизирано с подложки и остави в присъстващите едно смълчано смирение.

Четворката радушно се сбогува с публиката и обеща на всички оцелели да се видим отново и отново.

Благодарим на EventEase за поредния прекрасен концерт и се надяваме да продължават в същия дух, канейки нови и нови изпълнители.

ГАЛЕРИИ

APOCALYPTICA

Arctis