Интервю с Tom Angelripper (SODOM)

Да разговаряш с чичко Tom Angelripper е винаги удоволствие. Освен, че вече 40 години е на сцена без ден прекъсване, чичко Tom Angelripper е и един вид живата история на немския траш метъл. По повод 40-годишнината на всенародните любимци SODOM издадоха сборняка „40 Years at War – The Greatest Hell of Sodom”. В него чичко Tom Angelripper и компания презаписаха по една композиция от всеки един албум в кариерата им. Но не най-хитовите композиции.

Интервюто с Tom Angelripper (SODOM) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 14.11.2022 година.

От другата страна – Привет, Мистър Angelripper, как се чувстваш след този маратон от интервюта?

Tom Angelripper – Това ми е работата. Обичам да представям новите албуми на SODOM. Правя го постоянно. Без значение дали ще е за нов албум или за нещо друго.

От другата страна – Има ли въпрос, който все още никой не ти е задал, но искаш заради отговора, който имаш?

Tom Angelripper – Да, има един – „На колко си години?”

От другата страна – Добре, на колко години си?

Tom Angelripper – 59. Ставам на 60 февруари следващата година.

От другата страна – 40 години от тези 59 с в SODOM, нали?

Tom Angelripper – Точно така. 40 години са много дълъг период. Обаче, времето тече много бързо. Ето ме, днес съм тук.

От другата страна – Как изглеждат тези 40 години през твоите очи?

Tom Angelripper – Когато събрахме бандата през 1982, никога не сме мислили, че ще бъдем професионална банда и въобще, че 40 години по-късно бандата ще продължи да съществува. Това е резултат от много здрава работа. Не е толкова лесно да си на сцената такъв продължителен период от време. Също така трябва да е напълно ясно, че SODOM е група, която никога не се разпадна. Никога не се промени и през всички тези четири десетилетия винаги е била на сцена. Никога не променихме стила си. Продължаваме да свирим музиката, която обичаме да слушаме.

От другата страна – В какво се крие тайната на тези 40 години?

Tom Angelripper – През тези години постоянно правех промени в състава. Смених много музиканти. И винаги е било за добро. Решенията никога не са били за лошо. Промяната на нещо винаги води до добро. Правех го, защото исках да спася бъдещето на групата. В началото нямаше никакво значение кой свири на китара или на барабани. Но SODOM е моята група и аз искам тя да продължи да съществува. Защото гледам напред. В същото време се гордея с бившите ми музикантите, защото без тях не бих могъл да съм на тази позиция в настоящия момент. Всеки от тях свърши страхотна работа. Понякога обаче се налага да правя промени, за да може бандата да продължи напред.

От другата страна – Би ли се върнал към началото на SODOM, за да споделиш спомените си оттогава?

Tom Angelripper – Не си спомням толкова много, защото през цялото време бяхме пияни. Когато трябваше да изберем песни за сборния диск, който издадохме „40 Years at War – The Greatest Hell of Sodom”, ни се наложи да прослушаме всички наши композиции, всички албуми, които сме издали. И така понякога ме връхлитаха спомени. Спомням си, когато събрахме бандата през 1982, първият състав беше с Bloody Monster на барабаните и Aggressor на китарата. И тогава дори не бяхме истинска група. Просто се наслаждавахме на музиката. По това време бяхме големи фенове на VENOM и метъла като цяло. По някакъв начин с групата за себе си възпламенихме революция, защото бяхме срещу всички. Бяхме срещу училището, учителите, родителите, срещу всички. Искахме просто да бъдем оставени на мира, за да правим, каквото искаме. Искахме да си живеем живота на това място с тази музика. Тогава събрахме SODOM. Никога не сме предполагали, че ще се превърнем в професионална банда. Тогава през 1984 подписахме първия си договор, за да запишем песни в професионално студио, което беше голяма стъпка за нас. Никога не съм съжалявал за нищо. Нещата бяха такива, каквито са и ние правехме това, което правехме. Говоря за тогава. В началото на 80-те времената бяха други, метъл сцената беше напълно различна. Просто имаше само една шепа банди, които свиреха тази музика.

От другата страна – И Вие оцеляхте!

Tom Angelripper – Оцеляхме и това е удивително. Направихме го, защото никога не се предадохме. Защото винаги правехме онова, което искаме. Никога никой извън бандата не ни е казвал какво трябва да правим. През 90-те другите групи промениха стила си. Искаха да станат комерсиални и да продават повече албуми. За нас това никога не е имало значение. SODOM е единствената банда, която никога не се промени дори и през 90-те. Точно тогава издадохме най-тежките си албуми като „Tapping the Vein”, „Get What You Deserve” и „Masquerade in Blood”. Това беше голямата разлика между SODOM и останалите. Никога не се променихме. Това е голямата разлика.

От другата страна – Защо не никога не повторихте успеха на „Agent Orange”?

Tom Angelripper – Не знам. „Agent Orange” беше добър албум за онези времена. Така смятам. Трябва обаче да е напълно ясно, че той не е любимият ми албум на SODOM. Но тогава за ‘88, ‘89 беше нещо ново. „Agent Orange” беше първият подобен албум, който влезе в класациите. SODOM бяха първата метъл група, която успя да пробие в немските официални класации. На нас обаче не ни пукаше. Спомням си, че след „Agent Orange” от звукозаписната ни компания „SPV” искаха да издадем втора част на албума. Настояваха следващия диск да е като него. Тогава обаче Frank Blackfire напусна групата, взехме друг китарист Michael Hoffmann и издадохме „Better Off Dead”, който е много различен от „Agent Orange”. От лейбъла бяха леко разочаровани, защото новият ни албум, нямаше кой знае какво общо с „Agent Orange”. Просто не искам да се повтарям. Не искам да записвам един албум два пъти. Това е и причината „Better Off Dead” да е леко подценен. Много фенове на групата, обаче, са ми казвали, че той е любимият им албум. С „Agent Orange”, обаче, получих шанса да напусна работата във въгледобивните мини и да се издържам само от музика, което беше и мечтата ми. Можех да отделям повече време на групата за турнета, репетиции и в студиото. И нямаше нужда да се връщам в мината всеки ден. Това си остава най-голямата промяна в живота ми. Денят на излизане на „Agent Orange” промени живота ми, защото изцяло се отдадох на музиката. Знам, че е трудно. Като музикант никога не знаеш, какво ще ти поднесе утрешният ден. Но през всички тези години създадохме лоялна база от фенове, които подкрепят групата.

От другата страна – Родителите ти как реагираха на решението ти, че ще бъдеш музикант?

Tom Angelripper – Баща ми беше категорично против. Той настояваше да продължа, да работя в мината. Защото тя носеше сигурност. Всеки месец щях да вземам заплата. Когато му заявих, че напускам, за да бъда музикант, беше много разочарован. Бях му казал, че не искам да се връщам в мината, защото работата беше много тежка. След като ми свършеше работното време, отивах на репетиции с групата. Винаги бях смъртно уморен. А в това състояние не можех да създавам песни. Така един ден заявих на баща ми, че напускам, за да използвам шанса и да се опитам, да бъда музикант. След като „Agent Orange” излезе, баща ми се убеди, че мога да изкарвам парите си от музика. Всеки месец получавах отчисления от звукозаписната компания. И можех да живея с тях. Почувствах, че той е доволен. Каза ми, че щом мога да се издържам с музика, да си плащам наема, да не стоя гладен и да имам кола, значи всичко е наред, а това е най-важното.

От другата страна – Интересното е, че в началото на SODOM свириш на барабани.

Tom Angelripper – Когато се срещахме с Aggressor, той вече свиреше на китара. И на мен ми се наложи да седна зад барабаните. Двамата с него решихме да създадем групата. Тогава Aggressor ми заяви, че ще бъде китарист и ме попита аз на какво мога да свиря. Реших да опитам с ударните, но те не бяха за мен. Позицията не беше от най-хубавите. Не можех да свиря на барабани, но ми харесваше да стоя зад тях. И не знаех как да ги използвам. За това реших да си купя бас. Изглеждаше ми по-лесно да свиря на него, защото има само четири струни. И въпреки това не знаех как се свири на бас. Нямаше учители, нямаше кого да помолим за помощ. Просто влязох в репетиционната и започнах да се опитвам да свиря на бас. Aggressor предлагаше риф, а аз трябваше да го повторя на баса. След което открихме първия барабанист на SODOM Bloody Monster. И така вече имахме група.

От другата страна – Спомняш ли си първия концерт или първата репетиционна?

Tom Angelripper – В началото репетирахме в дома на китариста. В мазето. Обаче бяхме много шумни и родителите му учтиво ни помолиха да напуснем и да си намерим друго място за свирене. След като намерихме помещение, започнахме да събираме оборудване. Продадох си мотора, за да си купя усилвател „Marshall”. Снабдихме се с всичко и го събрахме в репетиционната. Дадохме много пари. Така започнаха истинските репетиции. Първата песен, която създадохме, беше „Witching Metal”. Тя беше и първата, която записахме направо в репетиционната. По-късно направихме и първото демо на SODOM, което също се казваше „Witching Metal” и в него влязоха четири песни. Първият ни концерт беше през 1984 във Франкфурт. Беше нещо като фестивал . VENOM имаха сесия за автографи. Там свириха и TANKARD. Това беше и първата ни среща с тях. Шоуто беше ужасно. През цялото време бяхме пияни и падахме от сцената. Тогава на концерта беше и шефът на „SPV”. Гледа ни и след това отсече, че сме били най-ужасната банда на света. Попита ни какви са плановете ни. Ние му отговорихме, че имаме идея да запишем няколко песни и той каза, че ще финансира записите. Така през 1984 година подписахме първия си звукозаписен договор. Получихме шанса да пътуваме до Берлин, за да запишем за първи път в студио няколко композиции. Голяма крачка за нас.

От другата страна – Обаче издадохте първия си албум, както е трябвало да изглежда, едва през 2007 година.

Tom Angelripper – Тогава също имахме възможността да запишем албум. Представихме в студиото песните на лейбъла, нещо като днешните официални сесии за прослушване. И представителят на звукозаписната компания каза: – „Господи, какво е това?!!” Проблемът дойде от продуцента, който въобще не ни помогна за това как да записваме по правилния начин, да свирим по-чисто. Разминавахме се, настройките понякога не бяха правилните. Представителят на лейбъла ни попита колко песни сме записали, а ние бяхме готови само с пет. Той веднага нареди да спрем, докъдето сме стигнали и да продължим с миксирането и мастеринга. С наличните пет композиции щяхме да издадем EP. Нямаше да имаме албум, защото по това време много групи записваха миниалбуми. Примерът са CELTIC FROST. Беше някаква мода, наложена от звукозаписните компании, които не искаха да харчат средства за цял албум. Искаха парите да останат при тях. Така имахме само пет записани песни и издадохме EP, за да „видим какво ще стане”. В края на краищата „In the Sign of Evil” се оказа много успешно издание и стана ясно, че хората го харесват. Не бих могъл да гадая защо – дали заради духа в него или заради нещо специално. Обаче, се оказа, че наистина е специално, защото преди това нямаше групи, които да звучат като първия запис на SODOM. След това EP получихме договор за първия ни албум „Obsessed by Cruelty” и това само заради натрупаната популярност от „In the Sign of Evil”. По-късно открих демо касета, на която имаше още песни. Бяхме ги направили в репетиционната. Никога не ги бяхме записвали в студио. След това през 2003 или 2004, не мога да си спомня точно, ни хрумна идеята да ги запишем и да издадем целия албум, но в оригинален състав – с Witchhunter на барабаните и Grave Violator на китарите. И това се оказа последният албум, който Chris Witchhunter записа в живота си. Това издание е крайъгълен камък. Последният албум на Chris Witchhunter и той може да се гордее с него. Самият аз се гордея, че той успя да го запише, защото открай време Chris беше алкохолик. Беше трудно да се работи с него, защото постоянно беше пиян. Дори не успяхме направим записите, както трябва.

От другата страна – Спомена, че не искаш да записваш един и същ албум, но за „40 Years at War – The Greatest Hell of Sodom” презаписвате по една песен от всяко издание на SODOM?

Tom Angelripper – Наясно съм, че хората предпочитат оригиналните варианти. Постоянно ми го казват. И напълно ги разбирам. Когато ми се дослуша „Ace of Spades” на MOTORHEAD, си пускам оригинала. Трябва да отбележа, че бяхме решили да запишем някой концерт на SODOM и да го издадем за 40-годишнината на групата. Но заради корона кризата нямахме концерти, които да заснемем както трябва. Втората идея беше да направим компилация от рода на „Ten Black Years – Best Of”, в която да съберем ремастерирани песни. И това не беше онова, което исках. Тогава ми хрумна идеята да запишем по една песен, избрана от бандата от всеки албум на SODOM. И да я запишем със сегашния състав. Резултатът е „40 Years at War – The Greatest Hell of Sodom”. Наложи ни се да прослушаме всички албуми и да решим, коя песен да изберем от всеки един от тях. За пример ще дам „After the Deluge” от „Obsessed by Cruelty”. Тя стана част от компилацията, защото китаристът, който свири в нея, почина преди няколко месеца. Той се казва Uwe Christoffers. Така че прослушахме всички песни от всички албуми и избрахме тези, които ни трябваха. Не искахме да записваме хитовете. Идеята ни беше да изберем някои от подценените композиции, на които не се обръща толкова внимание, песни, които никога не сме изпълнявали на живо. „40 Years at War – The Greatest Hell of Sodom” не е най-доброто на бандата, а е нашият вариант за най-доброто, защото ние избрахме парчетата. Прослушахме дори демо записите, които бяхме издали. Версията на „Witching Metal” е същата, както сме я направили в първото ни демо. Използвахме същия аранжимент. Въпросът е в това, че не променихме по никакъв начин песните, които презаписахме за „40 Years at War – The Greatest Hell of Sodom”. Направихме им кавъри. Направихме кавъри на старите песни, но не ги променихме. Запазихме настройките, запазихме аранжиментите, текстовете. Беше наистина много важно да запазим всичко, както е било.

От другата страна – Най-трудният урок, който научи за тези 40 години?

Tom Angelripper – Господи, добър въпрос. Урокът, който аз научих, е да правя онова, което искам и никога да не се доверявам на никого. Защото бизнесът е наистина много труден. Не можеш да вярваш на промоутъри, които искат да организират концерти, наистина не можеш да вярваш на звукозаписните компании. Можеш да вярваш единствено на себе си и на момчетата от състава. Друго много важно – винаги внимавай какво подписваш. В началото подписвахме всичко, което ни се предложеше, защото винаги имаше каса бира до нас. И за това подписвахме. Когато млади музиканти ме попитат как да станат професионални музиканти и как да се сдобият със звукозаписен договор, винаги им казвам никога да не се отказват от нищо, да не изоставят училището, работата, там, с каквото и да се занимават. Да бъдат внимателни какво подписват и да си наемат добър адвокат, който да им помогне. Урокът, който аз научих, е да не вярвам на никого. Да бъда внимателен и да правя онова, което искам. Никога не се променяй, не променяй решенията си. Никога не се поддавай на настроенията си, защото имаш фенове. Ние не искаме феновете да си тръгнат разочаровани от наш концерт или от песни, които не звучат като SODOM. И все пак бъдете внимателни с музикалния бизнес. Той е един от най-трудните в света. Ние успяхме, защото не се доверявахме на никого и винаги задавахме въпроси особено, когато трябваше да подписваме нещо.

От другата страна – Кой е основният въпрос, който винаги задаваш?

Tom Angelripper – Само един? Въпросите са много. Преди да подпишем договор, винаги питаме за какво е и настояваме да е преведен на истински немски, който наистина разбираме. Въпросът е, ако подпишем договора, с какво той ще е полезен на бандата? За това и винаги имаме адвокат под ръка. Проблемите, които имаме днес, са същите, както в миналото. „SPV” продадоха целия си каталог на „BMG”. Те преиздадоха „M-16”. Говорихме с тях да го направят и с „Tapping the Vein”, и с „Obsessed by Cruelty”. Те обаче ни предложиха нов договор, който беше много неизгоден. Адвокатът ми ме посъветва да не го подписвам. За това сега трябва да ни предложат по-добра сделка, ако искат да издадат каталога ни. Такива са въпросите. Всъщност това не са въпроси. Просто внимавайте какво правите в този бизнес.

От другата страна – Всъщност защо избрахте за основна тема на SODOM войната?

Tom Angelripper – С текстовете за войната започнахме в „Persecution Mania” и песента „Nuclear Winter”. Иначе преди това основните ни вдъхновения бяха от окултизма, през сатанизма, до реалния живот. Войната е реалният живот. Постоянно. Интересувам се от политическите позиции за войната, а част от текстовете са вдъхновени от филмите. Самият аз искам да живея в мирен свят без военни конфликти. Няма как да ни обявиш за военна група, защото не възвеличаваме нито един от тях. Просто показваме колко гадна може да бъде една война, колко лоша би могла да бъде една война за човечеството. Интересното е, че винаги, когато създаваме музика, има някакъв конфликт. Югославия преди, дори войната във Виетнам, бях хлапе, когато тя бушуваше. Спомням си, че темата постоянно присъстваше в разговорите в семейството ми, защото хората непрекъснато демонстрираха на улиците срещу нея. Спомням си, че първия филм, който гледах за Виетнамската война, беше „Ловецът на елени” с Робърт Де Ниро. Той се оказа голямо вдъхновение. След което се появиха „Апокалипсис сега”, „Пълно бойно снаряжение“ и подобните им. Докато човечеството населява този свят и тази планета, войни ще има и искам да пиша за тях. Тази тема е голямо вдъхновение за текстовете ми. В тях, обаче, няма да откриеш политически позиции, няма възхищение от войната. Аз просто показвам негативните й страни.

От другата страна – Имало ли е момент от историята на SODOM, който без малко да промени посоката на развитие на групата?

Tom Angelripper – Може би, ако бях оставил Chris Witchhunter в състава. Какво ли би станало? Не знам и никой не знае. Винаги ми се е налагало да вземам правилните решения, в правилния момент, на правилното място. Но в края на краищата всичко е резултат от трудолюбието ми. Няма как обаче да знаеш какво те чака. Може да се разболееш, здравето ти да пострада и това да сложи край на кариерата ти от днес за утре. Една червена лампа винаги ми свети в главата, че това е напълно възможно да се случи. За щастие съм все още здрав, все още съм креативен и винаги се питам какво ме очаква през следващите години. Не искам да изпадам в ситуацията на Lemmy Kilmister от MOTORHEAD, който излизаше на сцената във влошено здравословно състояние. Гледах го в Дюселдорф, последният им концерт май беше в Берлин. Беше ужасно. Той буквално щеше да си замине на сцената. Аз обаче искам да умра в леглото си, като всеки нормален човек. Изпитах огромно уважение към Tom Araya, когато гледах последния концерт на SLAYER. Той каза, че това ще е последното му шоу и всичко приключва. „Прибирам се вкъщи при семейството ми и фермата ми.” А това е в Тексас, където може да се пенсионира и да си почива. Имам предвид, че един ден купонът свършва. Аз все още не мисля за край на SODOM. Имаме толкова много идеи, подготвяме преиздания, планираме нов лайв албум, нов студиен албум, планираме толкова много концерти и фестивали през следващите години. Доволен съм, че корона кризата приключи и можем да се върнем на сцена, което е много важно.

От другата страна – Как би обяснил тези 40 години с една дума?

Tom Angelripper – О, Боже Господи! Но това са три думи. Чакай, ето: Живот!

  1. #1 написан от hellraze (преди 2 седмици)
  2. Можете да използвате тези HTML етикети и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

  3. Коментари за тази публикация
В началото